Новата търговия с емисии удря най-бедните домакинства*

Георги Велев, 3eNews

Предложеното разширяване на правилата на ЕС за въглеродния пазар към горивата за транспорт и отопление може да има опустошителни социални въздействия върху домакинствата с ниски доходи, силно зависими от изкопаеми горива за отопление и транспорт. А Климатичният социален фонд  може да се окаже недостатъчен за справяне с тези социални последици, смята експертът по енергийна бедност Анна Баджоми. 

Анна Баджоми е служител по политиката за енергийна бедност във FEANTSA, Европейската федерация на националните организации, работещи с бездомните.

Припомняме, че преди ден ЕП одобри  междуинституционалното споразумение от 18 декември 2022 г. относно предложеното разширяване на системата за търговия с емисии (СТЕ) в секторите на сградите и автомобилния транспорт. Съгласно това предложение е предвидено нова СТЕ да започне в целия ЕС от 2027 г. Въпреки че институциите на ЕС са определили максимална цена на въглеродните емисии от 45 евро за тон емисии на CO2. Експертите обаче предупреждават, че тази цена може да бъде надвишена въпреки механизмите за потискане на цените.

Това решение може да има опустошително социално въздействие, особено за домакинствата с ниски доходи, силно зависими от изкопаеми горива за отопление и транспорт. Механизмът за ограничаване на цените, включен в закона, е недостатъчна гаранция за осигуряване на социално справедлив енергиен преход, смята експертът, който говори пред Euractiv.

Тази реформа е на път да изостри съществуващите неравенства и да задълбочи разделението между тези, които могат да си позволят да преминат към по-чисти енергийни източници, и тези, които не могат. Освен това отрицателните социални въздействия от ценообразуването на въглеродните емисии надхвърлят увеличеното и в момента бреме на разходите за изкопаеми горива.

В някои страни от Централна и Източна Европа, като Унгария, България и Румъния, дървата за огрев са доминиращият източник на отопление за най-бедните домакинства; в Унгария почти половината от домакинствата с най-ниски доходи отопляват дома си изцяло с твърди горива, предимно дърва за огрев.

Ситуацията не е много по-различна и в България, където в малките населени места хората масово използват твърдо гориво за отопление на домовете си. Домакинствата могат да използват и пелети за отопление, но те поскъпнаха драстично в последните две години.

Отоплението с дърва за огрев е основен фактор за целите за възобновяема енергия и замърсяването на въздуха. Повишаването на цените на газа подтикна домакинствата, които имат гъвкавостта да преминат обратно към дърва за огрев като алтернативно гориво за отопление, обяснява още Баджоми.

Но увеличеното търсене повиши драстично цените на дървата за огрев; само за една година цената на дървата за огрев в Унгария се удвои. Бъдещото ценообразуване на въглеродните емисии най-вероятно косвено допълнително ще увеличи цените на този вид твърдо гориво.

Стремително растящите цени на дървата за огрев опустошават най-уязвимите домакинства, които нямат друга алтернатива за отопление, тъй като нямат достъп до газ или централно отопление, а отоплението на електричество остава финансово недостъпно за тях.

Към момента цените за дървата за огрев не се наблюдават на ниво ЕС и не се планира да бъде поставен таван по механизма на СТЕ. Увеличаването на разходите за гориво на бедните е допълнително вредно социално въздействие, което трябва да бъде предотвратено. Бъдещото ценообразуване на въглеродните емисии най-вероятно косвено допълнително ще увеличи цените на дървата за огрев, категоричен бе експертът.

Предложеният "Климатичен социален фонд" за смекчаване на социалните въздействия от прехода към нисковъглеродна икономика ще бъде недостатъчен за справяне със социалните последици от разширяването на СТЕ.

Без значителни инвестиции в мерки за защита и подкрепа на уязвимите групи от населението, преходът към нисковъглеродна икономика не само ще изостави тези, които вече изпитват най-големи затруднения, но и ще допринесе за увеличаване на разделението.

FEANTSA призовава ЕС и държавите-членки да определят условия за осигуряване на чисти, ефективни и достъпни решения за отопление за най-уязвимите домакинства.

Намаляването на енергийните нужди и зависимостта на най-бедните домакинства от въглеродните емисии и остарелите методи за отопление трябва да се случи възможно най-скоро, преди да влезе в сила новото ценообразуване при въглеродните емисии.

Създаване на Фонд за студени домове

Чрез създаването на Фонд за студени домове (Cold Homes Fund)  ЕС може да отдели достатъчно и целенасочено финансиране за ремонти за тези, които имат най-голяма нужда от тях, с допълнителна социална и техническа подкрепа.

Фонд за студени домове би могъл да разпределя финансиране от структурните фондове на ЕС, приходи от СТЕ (СТЕ 1 и по-висок дял от бъдещата СТЕ 2), и Климатичния социален фонд в бъдеще. Към това финансиране може да има и допълнителни ресурси като вноски от мултинационални компании, които печелят от прехода към зелена икономика.

Държавите-членки биха могли да използват Фонда за студени домове за прилагане на програми за енергийна ефективност, които покриват 100 процента от първоначалните разходи за енергийно ефективна модернизация на домове на домакинства с ниски доходи.

Най-бедните домакинства често са изключени от основното зелено финансиране. А чрез подобен фонд е възможно да се преодолее недостига на финансиране, като гарантира, че най-бедните семейства получават най-висок дял от публичните инвестиции.

Делът на безвъзмездното финансиране от фонда  обаче трябва да намалява с увеличаването на приходите на домакинството. Това може да подобри жилищните условия на най-бедните домакинства, да помогне за намаляване на техните въглеродни емисии. А и да допринесе за широко политическо одобрение на зеления преход.

Освен изолацията на домовете, преходът към нисковъглеродни и достъпни технологии за отопление също трябва да бъде подкрепен. Потребителите на дърва за огрев, които често не отговарят на условията за програми за декарбонизация, също трябва да бъдат силно подкрепени при модернизирането на своите остарели и замърсяващи отоплителни уреди с модерни отоплителни системи.

Развитието на най-необлагодетелстваните региони също ще намали транспортните неравенства чрез осигуряване на качествен обществен транспорт. Субсидираното закупуване на електрически автомобили също ще бъде насочено към най-бедните.

Социално справедливият преход изисква активно многостепенно планиране и управление. Добре разработените местни, регионални и национални планове трябва да улеснят обновяването на жилищата с най-лоши показатели и да покажат достъпни алтернативи на използването на замърсяваща и отделяща въглерод енергия.

За да се гарантира, че уязвимите домакинства са включени и обслужвани първо от програми за обновяване и преход към отопление, е необходимо адекватно финансиране, заедно с активна социална и техническа подкрепа.

Обновяването на най-лошите жилища и прилагането на енергийни спестявания сред уязвимите домакинства са предвидени в Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност. Прилагането на тези директиви трябва да подпомогне декарбонизацията на най-бедните домакинства преди въглеродният данък да влезе в сила.

Само чрез систематична подкрепа и защита на уязвимите домакинства можем да гарантираме, че СТЕ 2 няма да задълбочи социалните неравенства и да изпълни обещанието за преход, който не оставя никого настрана, смята Баджоми.

* Заглавието е на редакцията