10 Ноември 2024неделя16:19 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Бюджет 2019

Науката пак остава най-слабо финансирана

България дава над 10 пъти под средния процент за ЕС

/ брой: 231

автор:Велиана Христова

visibility 3527

Поредния годишен бюджет за поредна година пробутват в парламента управляващите от ГЕРБ. Именно пробутват, понеже никакви забележки и предложения, идващи от опозицията, дори най-разумните, просто не се приемат. Каквото внесе правителството в НС, това и излиза от там. 

По предложеното от МС финансиране на висшето образование през 2019 г. никак не личи, че се осъществяват грандиозни промени, каквито непрекъснато обявява МОН. Парите за държавните висши училища се увеличават с едни 43,2 млн. лв. - от 414 943,3 млн. лв. за 2018 г. на 457 285,5 млн. лв. за идната година. Увеличението за вузовете обаче идва само от предвидения ръст на брутния вътрешен продукт, а 

като процент от БВП се запазва на смешните 0,39%

колкото беше и тази година.  

Средният процент в ЕС на публичните инвестиции във висшето образование, според Eurostat, е 0,7% от БВП. Чрез трик с числата и стъкмистика обаче правителството ни изпраща в европейската статистика по-висок процент от БВП за висше образование, а и за наука, като записва не само публичните разходи, а тези от Консолидираната фискална програма. А тя включва не само субсидиите, но и парите от европейските програми, приходите от студентските такси, собствените приходи на научните институции и вузовете от проекти и продажба на научен продукт, дори от наеми. Така в статистиката излиза, че държавата ни дава публични средства за висше образование 0,7 от БВП. Което просто не е вярно, понеже в този процент се включват и парите от джоба на студентите. Пък приходите от таксите от години са почти равни по размер на субсидиите от държавата. 

Според МОН от допълнителните пари основната част (39,2 млн. лв.) са предназначени за стимулиране на висшите училища, като им се разпределят в съответствие с комплексната оценка за качество - основно според научната им продукция и реализацията на випускниците им. Такава оценка за качество на професионалните направления и специалностите във вузовете МОН вече направи, но тя така и не е огласена публично. Би трябвало субсидията на ХТМУ например, който е сред водещите ни университети, видими с наука в международното пространство, да е с по-голям ръст, та не е разбираемо защо ХТМУ има най-ниско увеличение. Остава неясно и с какви средства ще се покрие в университетите предвиденото 10-процентно увеличение на заплатите, както и ръстът на минималната работна заплата. Най-тревожното за сектора обаче е записано в средносрочната бюджетна прогноза до 2021 г., съпътстваща бюджет 2019 - в нея е предвидено, че в следващите три години 

парите за вузовете... се замразяват на ниво 2019 г.

т.е. на същите 457 285,5 млн. лв.  

Това - на фона на фактите, отчетени в Доклада на ЕК за образованието през 2018 г.,- че България инвестира малко за висшето образование, а делът на младите висшисти до 34 г. е под средните показатели за ЕС! 

Колкото до бюджетната политика за науката, тя не се отдалечава особено от посоката, зададена преди 8 години от скандалния финансов министър Симеон Дянков. Тогава той се нахвърли най-вече срещу БАН и буквално я срина финансово, като намали бюджета й с 40 на сто. И до днес изоставането на академията не може да бъде преодоляно, дори след многото протести през тези години. Още през февруари т.г. БАН договори с министър Красимир Вълчев и със самия Бойко Борисов, бе подписано и споразумение, че за преодоляване на недофинансирането и на изоставането на заплащането в академията спрямо това във вузовете ще бъде определен минимален числен състав на БАН, а заплатите ще бъдат обвързани със средната за страната. Нищо от споразумението не е изпълнено, пишат до парламента по повод на бюджет 2019 Общото събрание, ръководството, Настоятелството на БАН и Събранието на академиците и член-кореспондентите. Е, и? Просто нищо няма да се случи, понеже депутатите на мнозинството като един послушно ще гласуват бюджета без всякаква мисъл за каквото и да било. 

Нещо повече, чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджет 2019 властта, както ДУМА писа, незаконно отнема от БАН цялото имущество, архивите и дори докторантите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който след скандали преминава от БАН към МОН. Самият НИМХ няма собственост, защото имуществото, което институтите на БАН ползват, е публична частна собственост на академията. А за да бъде превърната тя в публична държавна собственост към МОН, според Закона за БАН, е необходимо решение за отчуждаването й, взето от парламента. Ако НС бе гласувало такова решение, щеше да има основание в закона за бюджета да се запише промяната, обаче такова решение... няма. И 

записът в проектобюджета е незаконосъобразен

т.е. оспорим и от президента, и пред ВАС. Защо е този нов гаф, при положение, че има постигната договореност между МОН, НИМХ и Общото събрание на БАН преминаването на НИМХ в министерството да стане в съответствие със законите и с общо сътрудничество между трите институции?! Тази договореност също е напълно пренебрегната.

В крайна сметка, 12 млн. лв., които са тазгодишната субсидия на НИМХ в БАН, през 2019 г. се изваждат от бюджета на БАН и минават към този на МОН. Така се изяждат онези 15 млн. лв., които бяха дадени допълнително тази година на академията за спасяване на положението, която ги разпредели според резултатите на институтите. Министър Вълчев обещава, че ще върне в академията пари за учените от НИМХ, които предпочетат да останат в БАН, само че законово основание и за това няма да има. На БАН все пак за 2019 г. се додават средства за предвиденото 10-процентно увеличение на заплатите в публичния сектор и увеличението на минималната заплата, затова в крайна сметка бюджетът й за идната година става 94 112,5 млн. лв. В алтернативния бюджет на БСП при различно разпределение на публичните ресурси, за БАН се предлагат над 105 млн. лв., но е почти сигурно, че властващите в НС управленци, няма да допуснат никаква промяна. Те просто така си живеят - безхаберно.

Въпреки постоянните клетви от МОН, че във висшите училища ще се стимулират научните изследвания, за наука във вузовете парите отново са... само 8 млн. лв., колкото бяха и в последните няколко години. Фондът "Научни изследвания" към МОН пък, който е единственият инструмент за конкурсно финансиране на научни проекти, също запазва тазгодишния си бюджет - 16 млн. лв. През 2018-та и на фонда МС пусна допълнително едни 8 млн. лв., понеже парите не стигаха да се направи дори един конкурс. Вероятно е и през 2019 г. от централния бюджет или от този на МОН при изпълнение на общите бюджетни параметри да бъдат додадени пак 8 млн. лв. допълнително за фонда. Тази "плаваща" перспектива се превръща в практика, откакто от фонда бе отнет статутът му на второстепенен разпоредител с бюджет. В нормалните държави подобни фондове за научни проекти разполагат с поне 1 млрд. евро... А от централния бюджет към МС ще бъдат финансирани евентуално и 11-те целеви научни програми, които бяха учредени тази година с 18 млн. лв.

Абсолютно безхаберно е и отношението към Селскостопанската академия, чиято субсидия е част от бюджета на аграрното министерство. Тя евентуално ще разчита на 24,5 млн. лв., като обаче само за заплати и осигуровки на останалите все още в нея кадри при средна заплата 813 лв. след 10-процентното увеличение ще са необходими повече - над 28 млн. лв. Ако това е европейска държавна политика за наука, здраве му кажи!

Държавна субсидия за наука в % от БВП в лв.

г. Наука Квота

2008 161 400,0 хил. 0,26

2009 252 772,4 хил.         0,35

2010 164 669,1 хил. 0,23

2010 131 735,3 хил. 0,18

2017 114 287,0 хил 0,12

2018 124 675,8 хил. 0,12

2019 142 612,5 хил. 0,12

Данните са според записаните в бюджетните закони за съответните години данни за БВП и за субсидиите. Във функция Наука тук са включени субсидиите за БАН, за изследванията в държавните вузове, за ССА и фонд "Научни изследвания". ЕС дава за наука средно 2,1% от БВП. 

 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 2619

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 2526

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1493

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 2338

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 2481

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 2569

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 2662

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 2816

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 2260

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 2291

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 2342

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1985

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ