Позиция
Къде изчезнаха портретите?
/ брой: 78
Княз Никита Лобанов-Ростовски е руски княз. По стечение на обстоятелствата обаче е роден и отраснал в София. Макар че живее в Лондон и се чувства по националност руски човек, той в последните 40 години ежегодно посещава България. Член е на ръководното бюро на фондация "Св.св. Кирил и Методий" и е дарил един от най-ценните експонати в Националния природонаучен музей на БАН - късче от планетата Марс.
Около началото на новото хилядолетие в мазето на централата на МВР в София били открити стотина национализирани портрета от времената на Народния съд. Освен на царското семейство там имало и портрети на Левски, Ботев и Стамболов, конфискувани от някогашните богаташи или прибрани от техните жилища, вили и офиси. Имало портрети и на някои разстреляни български политици, както и на други известни български и световни личности.
Новината за тази находка стигнала до ушите на княза, който има колекция от картини за милиони долари. Но... у него възниква идеята не да закупи някои от портретите за собствените си колекции, а да се създаде в София Национална портретна галерия, подобна на онези, каквито има в повечето европейски столици. И на скорошната ни среща в Лондон княз Никита Лобанов-Ростовски сподели възмущението си от развитието на събитията по този въпрос.
"България не е известна в света с живопис, а главно със своите икони" - сподели ми той и добави, че в главата му се завъртяла мисълта "да я прослави и с богата портретна галерия".
Представил идеята си в Бюрото на фондация "Св.св. Кирил и Методий" и там взели съответното положително решение. След туй, заедно с президента на фондацията - немеца проф. Петер Фишер-Апелт, отишли при Светлин Русев, който също е член на бюрото на фондацията и се явявал нещо като арбитър по въпросите на изкуството в България - отговарял за опазването на културните й ценности от подобно естество. Когато споделили идеята, Светлин Русев се чукнал по главата с думите: "Как жалко, че на самия мен не ми хрумна тази прекрасна идея!"
Като начало княз Никита заедно с друг член на бюрото, американката от италиански произход Ди Дженаро, предложили десетина-двайсет хиляди долара за отремонтирането на зала в открития с помощта на същата фондация Музей за чуждестранно изкуство в София. Директорът на музея уж се съгласил, а след време се оказало, че с подкупи и рушвети (по думите на самия княз) помещението било предоставено за ресторант-кафене.
Тогава княз Никита Лобанов платил на журналиста Гаджев от вестник "Банкеръ" да започне създаването на електронен инвентар на портретите в България. Но... правителството се сменило и премиер станал Симеон Сакскобургготски. А княз Никита и цар Симеон се познавали още като деца, заедно играели някога в София. Срещали са се неведнъж и в изгнание, например в Иран, Афганистан и Пакистан, където Симеон се казвал Граф Рилски, а местните управници го наричали "Падишах Булгаристан".
Изпълнен с радост и надежда, княз Никита събрал документацията по въпроса и - право при Симеон. А там, след приятелски разговор, за най-голямо учудване, Симеон му заявил: "Ще предам всичко това на Светлин Русев, който е специалист по тези въпроси". С което и прекрасната идея останала без последствия. Тук за сравнение княз Никита ми казва как при подобна ситуация в Москва въпросът бил решен положително.
След така получения омагьосан кръг София остава без Национална портретна галерия, а корупцията превръща определеното помещение в увеселително заведение. Излиза, че руският княз Никита Лобанов-Ростовски се оказва по-голям български патриот, отколкото Светлин Русев и Симеон Сакскобургготски!?
А портретите? Къде са сега те? Някой знае ли съдбата им? Разпродадени ли са, или разграбени? Кой ограби това общонационално културно богатство, господа?!