Акцент
Изненадата на един българофил
За българските жени художнички княз Никита Лобанов-Ростовский търси спонсор за своя сметка
/ брой: 93
По повод 140-годишнината от Освобождението на България в тържествата в Плевен и София бе поканен и взе участие княз Никита Лобанов-Ростовский, чиито предшественици имат принос в борбата за църковна независимост на българите, в подписването на мирния договор с Османската империя и възстановяването на българската държава. Като специалист - колекционер на картини от световна величина, той е посетил в София изложба на българската живопис и е останал изненадан от качеството на творбите на българските художници. В разговора ни той пожела да сподели някои свои впечатления, мисли и идеи с българската общественост на тази тема и аз предавам неговите думи за публикуване:
"На 3 март Светлин Русев ме покани в сградата на Съюза на художниците на улица "Шипка" номер шест да разгледам изложбата на българска живопис от първата половина на ХХ век, събрана от частни колекционери в България. Изложбата бе придружена от атрактивен каталог с цветни илюстрации на 150 страници. Бях впечатлен от високата художествена стойност на картините в частните колекции, както и от майсторството на българските художници портретисти.
Едно от откритията за мен бе значителното присъствие в експонираните картини на жени художнички, за които не бях чувал. За първи път видях творбите на импресионистката Елизабет Консулова-Вазова (стр. 32 и 33 от каталога). Впечатли ме с резките си линии автопортретът на Тодорка Бурова (стр. 60), представен в каталога в съседство с романтичния автопортрет на Султана Суружон (стр. 61). Автопортретът на Невена Ганчева (стр. 65) напомня стила на Валентин Серов. Реалистичният автопортрет на Вера Лукова (стр. 95), изобразяващ тъжна и неудовлетворена жена с шапка и палка в ръцете, говори много. Нейният портрет на работник зад закуската си е също изразителен (стр. 97).
Интересна картина за мен в изложбата беше и "Тайната вечеря" на българския чех Иван Мърквичка. Той доразвива идеята на подобна картина на Леонардо да Винчи в Милано, изобразяваща апостол Тома, отляво на Исус, с лице на жена. Дан Браун пише за това в книгата си "Кодът на Леонардо да Винчи", като казва, че Исус е бил женен и потомците му продължават да живеят и днес.
Разбрах от Светлин Русев, че няма книга за жените художнички в България, а мисля, че такава книга е необходима. След като се върнах в хотел "Кристал палас", който се намира на 300 метра от изложбената зала, при мен дойде министърката на външните работи Екатерина Захариева. Споделих с нея мислите ми за жените художнички и подхвърлих идеята тя да стане инициатор за издаването на книга на тази тема. Защото подобна книга, съпровождаща изложби на български художнички в чужбина, ще бъде една много добра реклама за България. Това може да стане в Дубай и Саудитска Арабия, в Москва и Париж и навсякъде по света. Това са не една и две или няколко, а се оказва, че около осемдесет жени художнички творят в България.
Г-жа Захариева каза, че ще говори с познати в университета, които биха помогнали за намирането на подходящ автор, на когото да се поръча ръкописът. При което аз споделих, че отговорът е предвидим: университетът няма пари, Министерството на външните работи също няма въпреки наличието на огромни субсидии от Европейския съюз за насърчаване реализацията на жените в съвременното общество.
Затова реших да се заема сам с тази работа, като поканя фондация "Кирил и Методий" да стане спонсор за моя сметка. И като местна подкрепа, за да има и заинтересована българска страна, ще потърся като партньор някаква българска културна организация (университет или институт) с участие - половината от минималната за тази работа сума. Такова предложение смятам да направя на заседанието на Съвета на фондацията, планирано за събота, 19 май."
Благодарих на г-н Лобанов за инициативата и дейността му в тази насока и му пожелах успех! Както и преди съм упоменавал, въпреки страданията, които е преживял някога тук, той остава българофил и се проявява като истински български патриот!
Автопортрет на Невена Ганчева (1897-1984)