Сбогом, 15 септември?

Деси ВЕЛЕВА

Ако доскоро родителите масово се вълнуваха ще има ли дистанционно обучение, колко дълго ще е то, ще се премине ли към ротация и за кои класове, сега въпросът, който си задават по-често, е кога ще приключи и кога ще започне учебната година.

Дебатът произтече от анонсираната още в края на м.г. от министъра на образованието акад. Николай Денков идея учебната година да започва по-рано. Тогава той бе служебен министър, но и след като стана редовен, не се отказа от замисъла. Повод за исканата промяна бяха пропуските от дългото онлайн обучение вследствие на пандемията. За натрупаните от него дефицити всички са на едно мнение, но за разбутването на графиците позициите са доста различни. Затова в страната вървят анкети сред учителите за настроенията им по повод предложението. След като те станат ясни, въпросът ще се обсъди със социалните партньори в образованието, за да бъде разискван и на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество.

От МОН все още не са обявили окончателните си предложения за промяна в графика за следващата учебна година, но периодично акад. Денков загатва за възможностите.

През януари, във връзка с дистанционното обучение, министърът даде да се разбере, че 

през лятото ще се компенсират пропуснатите знания

с допълнителни занимания. Идеята му бе в края на учебната година да се направи анализ на всяко дете и при нужда то да се обучава до 30 юни. Тогава той обяви, че масово учебната година ще завърши по план, но новата може да започне от 5-6 септември. Министърът попита тогава реторично: "Кое е по-важно - септемврийското море или образованието?". 

Месец по-късно Николай Денков заговори и за промяна в графика на ваканциите, така че да бъде удължена междусрочната. По това време се появи и нов мотив за предлаганите новости. Според МОН учебната година в България започва сравнително късно спрямо повечето страни и затова е по-къса в сравнение с тях. 

В края на февруари от ведомството отново повдигнаха темата, като потвърдиха датите 5-6 септември за начало на учебната година. Николай Денков обобщи, че българските ученици имат много по-малко време за учене - с 10-15 дни, в сравнение с връстниците им в чужбина. Затова  според него е необходимо да има поне една седмица повече за затвърждаване на материала и упражнения. Друга прокраднала се новост бе, че се обсъжда за по-малките ученици учебната година да завършва по-късно. Сега те приключват учебния процес в края на май. 

Реакции по предложенията не липсват. Някои са изказани с учудващ апломб, оставящ впечатлението, че става дума за целенасочен акт на враждебност срещу всички в системата - от учители, през родители, до децата. Това е и поредно доказателство, че 

от реформи в образованието на всички им е омръзнало 

Така всяка идея, дори и добра, се посреща с подозрение и почти директно отхвърляне. 

Какви са основните аргументи на родителите против промените?

- През по-топлите месеци в училищните сгради е много горещо и, за да се учи, са нужни климатици. 

- Родителите трудно ще си осигурят допълнителен платен годишен отпуск през учебната година.

- Децата трябва да са свободни през лятото, за да са навън, а не през зимата, когато вероятно ще стоят цял ден пред компютрите и телефоните.

- Семействата често почиват в началото на септември и промяната ще се отрази на плановете им. 

В същото време изследване на Асоциация "Родители" сред близо 2000 души сочи, че 81% от родителите са против по-ранния старт на учебната година, като 73 на сто от тях категорично не подкрепят идеята. Много майки и бащи виждат това предложение като формална мярка, безсмислено удължаване на годината, а не същностна реформа, която е необходима и трябва да е на първо място съдържателна. Те смятат, че МОН първо трябва да се съсредоточи в учебния план и материала, а едва след това да се разсъждава необходимо ли е местене на дати. Така едва 18% от родителите одобряват или частично одобряват мярката. Повечето биха я приели с условие, че тези допълнителни дни ще се използват за извънкласни дейности - преходи сред природата или екскурзии. 

Поддръжниците на намерението за по-кратка лятна ваканция, по-ранно започване на учебната година и по-дълги почивки през нея също имат своите обосновки. Те основно са свързани с опита в чужбина, където този график е прилаган успешно. Родителите смятат, че децата и учителите 

имат нужда по-често от по-голям отдих

отколкото той да е съсредоточен само през лятото. Те са на мнение, че много по-лесно се намират варианти за няколко по-кратки отпуски през учебната година, отколкото наведнъж през лятната ваканция. 

Диаметрални са и нагласите сред учителите, за които също ще настъпи голяма промяна с новите дати. Диян Стаматов, директор на 119-о СУ в София и председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, е изпратил анкети до 50 директори на училища и отговорите им са разнопосочни. Самият той сподели идеята си за ранен старт и късен край на учебната година, по-дълги ваканции и три срока. 

От синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" обявиха, че за тях е неприемливо учителите и директорите да започват на 15 август, ако учениците се върнат в клас в началото на септември. Според национално проучване сред 30 000 заети в системата, 95,4 на сто смятат 15 септември за единственото възможно начало на учебната година. Едва 3,9% от анкетираните заявяват, че са съгласни 1 септември да стане начало на учебната година.

Предвид нагласите, на министър Денков ще му е доста сложно да прокара новостите. У нас трудно се върви срещу традициите, особено в системата на образованието. Точно в нея всяка стъпка към промяна среща съпротива. Няма значение дали тя е инстинктивна, вследствие на затвърдено недоверие към институциите или премислена. Правилният ход на МОН е комуникацията, а на учителите, директорите и родителите - да подходят без предубеждения.

Как е в Европа?

Когато решим да правим промени, винаги е добре да се огледаме как е около нас - на Балканите, в Европа, по света. В съседна Гърция учебната година започва на 11 септември. Учениците от началното училище завършват на 15 юни, а всички останали - до 30 юни. Има две ваканции по две седмици през учебната година, а лятната е 10 седмици. 

В Румъния тръгват на училище на 13 септември, завършват на 11 юни, а ваканциите са подобни на гръцките. 

1 септември е първият ден за учениците в Сърбия, а последният е между 24 май и 21 юни според етапа на образование. Има няколко кратки ваканции през декември, януари, април и май. 

Учениците от Хърватска влизат в класните стаи на 6 септември и ги напускат на 21 юни. Есенната ваканция е 2 дни, зимните са две - първо за две седмици, след това за още 4 дни, а пролетната е една седмица. 

График на учебната година в други европейски държави

Начало Край

Дания  9 август   25 юни

Австрия 6-13 септември  1-8 юли

Чехия   1 септември   30 юни

Финландия 10-16 август 4 юни

Франция 2 септември 7 юли

Италия 6-20 септември 4-16 юни

Латвия 1 септември 31 май

Норвегия 16-23 август 17 юни

Испания 6-13 септември 21-29 юни