Революция от дивана

Има една нация, която е способна да се вдигне на революция. Недоволна от покачването на цените, неодобряваща политиците си, роптаеща срещу стандарта на живота. Една нация, която ето тук и сега скача и помита всичко. Хубаво звучи, нали? Е, ние сме точно тази нация, ама на приказки.
Проучванията сочат, че хората нямат доверие в почти всичките си управници. Други пък показват, че 58% от хората мислят, че сегашното управление ще изкара пълния си мандат. Как става така, че хем им нямаме доверие, хем им даваме картбланш за пълен мандат? Тук или се изследват две различни нации, или сме ошашавени тотално. Ние сме революционери, особено като седим на дивана и се взираме в телевизора. Всичко ни дразни, изпълваме се с ентусиазъм, даже пишем и рецепти за оправия, ама като ударим няколко часа сън, ни минава и продължаваме по старому. И ей така покрай нас като на лента минават поредните заеми, които се теглят, новите цени на билетите, побоищата по пътищата, Ценко-Чоковците, Динковците. Пък нищо, че уж ни е писнало.
Знаем, че цитатите от Васил Левски са запазена марка на президента Плевнелиев, ама как да не кажеш "дела трябват, а не думи".