Общинските жилища - начин на употреба

Деси ВЕЛЕВА

Необичайна дискусия разпали страстите на последното заседание на Столичния общински съвет. Тя бе продиктувана от идеята на двама районни кметове на София да дарят общински апартаменти на олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева и на треньора й Борислав Георгиев. Затова те поискаха наглед формално разрешение от Столичния общински съвет, но... не го получиха. Опозицията не подкрепи намерението двамата спортисти да получат жилищата на стойност около 400 000 лева, които са в нова кооперация, построена през миналата година в кв. "Св. Троица".

Общински съветници извън мнозинството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" уместно запитаха защо апартаменти не се подарят и на другите медалисти от Олимпиадата - каратистката Ивет Горанова, ансамбъла по художествена гимнастика, победители в Параолимпийските игри...

Остана да витае във въздуха подозрението защо бяха избрани само тези двама спортисти, които свързаха имената си с ГЕРБ през последните месеци. Още повече, че предложението за дарението дойде именно от районните кметове на същата партия. Съмнението остана неизказано, а предложението не получи нужната подкрепа от три четвърти от гласовете в СОС.

Независимо дали породилата се дискусия бе на политическа основа или просто търсеше обективност и справедливост, тя възникна на фона на трагичното състояние на дефицитния общински жилищен фонд и отново изкара на фокус бъдещето му. За последните 30-35 години той

намаля десет пъти

и се сви до 9-10 хиляди апартамента. Голяма част от тях са необитаеми и негодни за живеене. Затова и районните кметове нямат интерес да ги стопанисват. В същото време Столичната община години наред не успява да изясни има ли изобщо жилищна политика, каква е нуждата и целта на тези апартаменти и каква трябва да е съдбата им. 

От години управляващите в София се опитват да прокарат изцяло нова наредба с основно променени правила за използването на жилищата, но така и не се стига до общественото й обсъждане и приемане от общинските съветници. Трета поред комисия за обсъждането на документа се събра наскоро, за да доуточни текстовете с надеждата до няколко месеца те да бъдат одобрени окончателно. В нея участва и общинският съветник от БСП Иван Таков, който през всичките си мандати в СОС не спира да се бори за промяна в политиката на общината към имуществото й и да дава предложения как може да се подобри ситуацията. 

"Най-напред трябва да се мисли каква е целта и каква политика иска да прави Столичната община - да има социални жилища само за крайно нуждаещи се или да настанява в тях определени категории с други цели", коментира Иван Таков. Той даде за пример Виена, където всеки четвърти живее в общинско жилище, но не защото има финансови или други проблеми.

Австрийската столица е често цитиран пример как може да се управлява общинска собственост. Апартаментите на общината имат различни функции, които могат да се приложат и у нас, ако се приеме нова стратегия. Един от вариантите е да се привлекат хора от други градове с определени професии, които са дефицитни в София, като например лекари или шофьори, и те да получат с предимство общински жилища. 

В момента в тях се настаняват нуждаещи се 

по правилата на наредба от 2005 г. 

която регламентира какви доходи трябва да получават кандидатите, имат ли собственост на тяхно име и т.н. Имената им се нареждат в дълги и бавни списъци, защото са много, а апартаментите - малко. Наемите са символични, в рамките на двуцифрени числа според квадратурата. След като пет години живеят и поддържат без неплатени сметки жилището, наемателите имат право да поискат да го закупят. 

Тук идват и двата спорни въпроса. Единият е дали е редно то да се продава на хора, които доскоро са били крайно нуждаещи се, но за кратък период могат да си позволят покупката на апартамент. И вторият: защо общината продава оредяващия си фонд срещу крайно ниски цени - обикновено на данъчна оценка и около два-три пъти под пазарната цена.

Положително е, че общината се е заела да действа и по двата проблема. Още преди приемането на новата наредба ще бъдат регламентирани нови цени, по-близки до пазарните, а с бъдещия документ и продажбата ще бъде спряна.

Какво обаче ще се случи с наемателите в заварено положение? Над 1300 от тях вече три-четири години очакват да бъдат разгледани молбите им за закупуване на имотите. Други след месеци или година ще получат това право според сега действащата нормативна база. Но ще бъдат ли облагодетелствани?

"Спирането на продажбите ще е като след дъжд качулка. Особено ако се одобрят всички чакащи заявления. Така ще останат по-малко от 8000 общински жилища. Каква политика тогава ще води изобщо общината", пита Иван Таков. Затова той е категоричен, че погледът на местната власт в София трябва да е обърнат към придобиването на нови имоти. В момента единственият реалистичен вариант е 

попълненията да стават чрез обезщетения 

По тази схема общината може да предоставя на частни строителни фирми свои земи и в замяна да получава между 25 и 30 на сто от апартаментите в бъдещия блок. 

Тук идва и важната роля на районните кметове. Според Таков през последните години те предпочитат да предлагат на общината терените в районите си за директна продажба чрез Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции, като така ще получат 30% обратно от спечелените пари. "Силно съм разочарован от някои кметове в това отношение. Би трябвало те да предлагат земите за строеж на жилищни сгради срещу обезщетения, за да се пълни жилищния фонд", коментира социалистът. Кметовете обаче разполагат с малко пари и предпочитат директно да получат средства чрез такива сделки, за да инвестират в инфраструктура например, вместо да се занимават с по-трудната дейност по стопанисване на жилища и нови разходи. 

Преди време Милко Младенов, кмет на район "Люлин", в чиито граници се намират най-много от общинските жилища, ясно заяви, че бюджетът му е обременен от стари и амортизирани имоти и предпочита да се отърве от тях. За 2200 апартамента администрацията плаща по 400 000 лева на година само за данък за собствеността, а отделно са капиталовите разходи. 

На противоположната позиция е кметът на "Изгрев" д-р Делян Георгиев, който е категоричен, че жилищата не трябва да се продават и това е порочна практика. "През годините общините загубиха сериозен ресурс, разпродавайки на безценица хиляди апартаменти. В същото време много семейства в неравностойно положение очакват помощ, за да могат да отглеждат децата си в нормални битови условия", казва районният кмет. От 2000 до 2018 г. в района са продадени 32 апартамента, а целият фонд там сега е едва 48 жилища. Затова, откакто е кмет, д-р Георгиев е дал отрицателно становище на всички 15 молби за закупуване на такива жилища. 

Идеята на социалистите в СОС е парите от продажбата на общинските жилища да отиват 

за поддръжката на съществуващия фонд 

а не както досега - в общинския бюджет, и да се разходват, както решат управляващите. "Така районните кметове ще бъдат улеснени. И без това жилищната политика не трябва да е тяхна, а на кмета на София", смята още Таков.

Истината е, че Столичната община бездейства от десетилетия по въпроса за жилищната си политика. Дали това става целенасочено или заради незаинтересованост, няма значение. Бавещата се наредба, работата на парче, разделението на районните кметове, напрежението около трупащите се от години заявления за покупка от наемателите са само част от примерите за затъването на управляващите в поредната общинска сфера. 

БСП:  Да не противопоставяме нуждаещите се срещу олимпийските шампиони

Въпреки че общинските съветници от БСП не подкрепиха предложението за даряване на общински апартаменти на Стойка Кръстева и треньора й, те дадоха да се разбере, че въпросът е принципен и не е свързан с имената на спортистите. Според тях двата доклада с предложения може да станат повод за обида на останалите олимпийски шампиони. 

"Не бива да противопоставяме нуждаещите се столичани срещу олимпийски шампиони, които имат огромен принос към държавата. Отделен е въпросът дали общината да е субектът, който да дарява жилища, защото спортът е държавна политика основно и наградите трябва да се дават от държавата", коментира казуса Иван Таков. Той припомни, че преди десетилетия за златен олимпийски медал се даваха апартамент и волга, за сребърен - гарсониера и жигула.