Нужно е още

Деси ВЕЛЕВА

Само за ден-два в публичното пространство се появиха три новини с положителен знак за ромската общност у нас. 15-годишното момче Исус от ромския квартал в Айтос получи грамота, тъй като върна на  полицията портмоне с пари и дебитна карта. Четирима млади музиканти от ромския квартал "Надежда" в Сливен ще свирят в Парижката филхармония. А статистика сочи, че през последните години се отчита сериозен ръст на ромите, завършили средно и учещи висше образование. 

Пътят на децата и младежите от тези примери е ясен. Те са го намерили - сами или с чужда помощ, благодарение на лична мотивация, на повече насърчение или на малко късмет. Само че те все са малцинство.

След десетилетия на скъпоструващи кампании, обемни стратегии, външни финансови инжекции, политически обещания маргинализираните групи още са в гета, трудно намират работа, децата не могат да се обхванат в детски градини и училища. А усилията трябва да бъдат насочени именно към подрастващите. За тях дори само присъствието в забавачка или школо е от ключово значение.

Етапът с ограмотяването и образоването е много далечен за голяма част от ромчетата, които често влизат в обучителната институция, без да владеят български език и с минимални знания и умения. За да се промени това, трябват учители, но не млади и неопитни, а врели и кипели в трудностите ветерани. Нужни са специалисти, подкрепяща среда и широка кампания сред ромската общност. Нищо ново и неизвестно, но все пак трудно прилагано в практиката досега. 

Така че примерите с увеличаването на броя на завършилите средно и висше образование са по-скоро изключение, знак за отваряне на ножицата и в тази сфера. Част от ромите вероятно ще продължат да гонят върхове като гимназия или университет, но мнозина ще затъват в неграмотността и безделието в забравени от институциите точки на България. Нужно е още.