Разпиляна България

Често попадам в телевизионните канали на предавания за българите в чужбина. Гледам как нашите сънародници са си устроили там бита - сякаш са пренесли кътчета от родните си домове. Те с удоволствие се обличат в национални носии, честват като истински българи празниците ни, усеща се даже засиленият им интерес към традициите ни. Научили са и децата, и внуците си да пеят народните ни песни, да играят хората български, да декламират стиховете на големите ни поети. И като че ли са станали

по-българи от българите

в България!
Често на летището наблюдавам пристигащи сънародници. Те си идват в Родината, държат да не късат с нея, носят я в сърцата си, защото където и да са "немили-недраги в далека чужбина", те си остават чужденци. Гледам напрегнатите им и изнурени физиономии и се пренасям в онова време, когато големият ни поет Яворов е бил сред арменците - изгнаници. Бедни Яворов! Кой е предполагал, че толкова много българи ще станат също "отломка нищожна"! Разпиляха се по света да търсят хляба си, да се реализират и доказват като специалисти. И продължават да се пилеят! Много от тях успяха в чуждите страни - добре се проявиха в специалностите си. Мнозина живеят доволно, богато, имат собствени къщи и добре устроени домове. Но не са истински щастливи! Мъчи ги носталгията, нервите им са изопнати до краен предел. Страдалци са те, нашите нови изгнаници! И все се стремят България да ги признае, да ги почете. Какво задоволство се чете в очите на богатите ни дарители Игнат Канев и Шефкет Чападжиев, когато у нас са приети като големи и успели българи! Но единици са тези нови  благодетели. Обикновените имигранти живеят така, че да покриват всекидневните си нужди, да могат да изучат децата си, да помогнат на изоставените си тук родители. И пътуват с евтините самолетни билети. Изпращат пари у нас.

С тези средства се хвалят сегашните ни правителства

Докъде ни докараха новите управници - демократи?! Да чакаме помощ от "изгнаниците ни клети", от гурбетчиите! От тези, които пак със сълзи в очите и със скръб в душите си пеят "Облаче ле бяло"! Защото стара и изпитана истина е, че няма весела гурбетчийска песен!
Кой е виновен за това? Кой направи така, че България да не е удобно и добро място за работа и за живот? Сториха го нашите управници. Тези, които бяха учили-недоучили, които не бяха се реализирали преди промяната. Те се обявиха за демократи и разсипаха държавата. Те недолюбваха интелигентните, способните, кадърните и направиха така, че животът им тук да стане непоносим за тях. Така  принудиха милиони българи да си търсят втора родина.
Всичките, които бяха живели и учили в предишното време, ще помнят България, ще я носят в сърцето си, ще тъгуват за нея. Но малцина от тях се връщат и все по-малко ще стават тези, които ще си идват окончателно. Защото са си устроили вече живота в далечните страни. Друга причина са и децата им, израсли в чуждите страни, учили в тамошните ни български училища, но натурализирали се като чужди граждани. Така много българи остават завинаги извън родината ни. Губим съотечественици! Кой страда от това пилеене на българи? Страда България! Но не и управниците ни! Напротив - те обичат да ходят в държавите, в които има много наши труженици. Сред тях се чувстват много добре.

Омайват ги с приказки за общата родина

И се оплакват от тези, които остават в България! Какъв срам! Каква неблагодарност! Тъжно, мрачно и песимистично! Защото все още не се създават привлекателни условия за младите. Защото животът ни е труден! А  политическата ни действителност не привлича нито младите, нито възрастните.
И все по-често се питаме: "Нарочно или по поръчка всичко у нас се прави така, че да отблъсква българите - и младежите, и възрастните, от Родината?"
А ние, останалите тук, у нас, продължаваме да се въртим в кръга на обещавани, но неизпълнени обещания, заради които биха се върнали и нашите сънародници от чужбина. В годините на прехода много често бяхме в предизборни и изборни ситуации. Нагледахме се на какви ли не кандидатури, бяхме обнадеждавани, омайвани, но най-често бяхме лъгани и измамвани! И сега пак сме в това положение! Отново имаме най-различни кандидати за президент и вицепрезидент - "двойки от всякакъв калибър"! Да им се ненагледаш, особено на тези, които са, меко казано, жалки, смешни и... излишни! Такива кандидати олекотяват държавните институции, даже направо не ги уважават, отричат ги, обезсмислят ги. Управлението не е игра, не е забавление, то е сериозна кауза! Лошото е и това, че повечето от кандидатите се мислят за единствените достойни за високите постове. Да им завидиш на самочувствието, което на някои им е много, много в повече! Според закона "всеки има право да се кандидатира", но и на всичките тези двойки се полагат пари за предизборна кампания. Ето, това вече е най-лошото! Защо "ситото" за кандидатите за власт и за учредяването на партии не е ситно, ситно? Как тъй на всички им се полагат средства от народните пари? Едни от мераклиите точно затова се кандидатират - заради тези средства. Хем сме бедни, хем не пестим!

Защо ще се пилеят напразно гласове от електората

Но изглежда точно в това е и голямата нечестна и подла игра на много от партиите. Въпреки че сега гласуването е задължително, все пак има и такава възможност - да запълниш квадратчето, че не подкрепяш нито един от кандидатите. А сред гласуващите най-голяма е "групата" на безпартийните. Всъщност, който успее да спечели доверието на безпартийните, той ще спечели и изборите. Макар че отдавна вече народът не вярва и на изборите! Защото у нас, във времето на "уж тоталната" промяна, най-често се навъдиха великите манипулатори, великите мошеници, великите измамници, великите крадци и обирджии. Те превзеха всичко! Тяхно стана времето, техни станаха парите, те имат предимства във всичко. От тях се страхуваме, от тях страдаме. И пак те са основната заплаха за честните избори! 
И все пак, нали надеждата е последната? Да се надяваме, че е останал разум в повечето избиратели, че правилно ще се ориентират и ще подкрепят наистина най-достойната двойка, най-подходящата, която ще провежда  жадуваната от всички ни социална справедливост! Дано и нашите сънародници навън да решат този избор правилно.
В полза на българското единение.