Пенсиите - увеличението всъщност е намаление

От вчера пенсиите на българите се увеличават с 2,6%. Минималната пенсия нараства с 4 лв., а средната, която е около 340 лв. - със 7 лв. Толкова! Защо се говори за увеличаване при тези нищожни суми. Всъщност това не е увеличаване, а намаляване на доходите им. Като се изчислят сметките за вода, ток, отопление, лекарства, храна и услуги, които са се увеличили, излиза, че пенсионерите са обеднели. И все повече обедняват. Но тежали на бюджета! Това се тиражира вече четвърт век. И правителствата ни все от пенсионерите се оплакват. Броят им нараствал, те били виновни за всичко, което  е ставало преди промяната, те били тези, които и сега влияели отрицателно на вотове и избори. Въобще пенсионерите да ги няма в България...
Откакто е почнала тая "демокрация", у нас не се е чула една добра дума за пенсионерите. Няма  признание за труда им, за отговорностите им, за предаността, честността им, за морала и обичта им към род, родина, за трудолюбието им. Няма и уважение за това, че са отгледали деца, че се грижат за внуци, че са им оставили домове. Е, от време на време им се подхвърля по някой лев за празниците, но то си е чиста демагогия! Оставени  са на доизживяване възрастните и старите хора у нас. Мародери ги убиват за 5-10 лв.! Не знам да има друга държава в света с такава "социална дискриминация" спрямо пенсионерите. То не е в традициите и на българския народ. Но се насади като социално мислене, като политика на всичките ни правителства! За жалост това явление се предава от поколение на поколение и се превръща в пагубна традиция! Само че нашите управници не знаят ли, че това ще се пренесе и върху тях? Те обаче са си осигурили материално благополучие за старините, но дали ще ги подмине и тях пренебрежението, неуважението, унижението, което сега вгорчава живота на възрастните у нас?
Жалко, че точно поколението на възрастните е най-интелигентното, най-четящото, най-будното,  най-съзнателното и днес, но това не се признава нито от управници, нито от политици! А и те всячески се стремят да настроят, да надъхат  младите, децата и внуците с пренебрежение към пенсионерите. Само губи държавата от тази политика. Като не използва знанията, опита и   професионализма на възрастните специалисти, тя се лишава от многото ценности, които могат да им дадат поколенията, които са изнесли  най-трудните години в изграждането на икономиката на страната ни. Стара немска поговорка казва, че старите се търсят за съвети, а младите - за дела. А  виетнамска поговорка гласи, че бисерите са в старите раковини. Затова  много често  трябва да се напомня на нашите управници житейската мъдрост на Оскар Уайлд, че животът човешки е кратко цъфтене и дълго вехнене.