Партийният "Плод и зеленчук"

Стана историческа практика у нас партиите да са за смях не само на себе си, но и за избирателите. Само по себе си това не е нова практика, но прецедентите придобиват панаирджийски ефект. На свой ред партиите провокират с пиарски акции като взети от реклама на "Плод и зеленчук" с развалена стока.
Оказа се, че преди месеци чрез съда в София  и чрез Патентното ведомство са придобити три марки на три партии като на хазартен принцип. Същите три партии са регистрирани не в Търговския регистър като фирми, а както си е редът - като политически формации. Според Закона за политическите партии и техните законни регистрации.
От вчера политическите формации разбраха, че могат да бъдат употребявани и като търговски марки. Направи го не на шега, а на практика бившият военен министър Николай Цонев. "Операцията" е като някакво странно действие и както той самият обясни - "урок по административна култура" за тези въпросни три партии. Не е тайна, че трите формации, чиито марки регистрира ексминистър Цонев, едната от които е в Народното събрание, събират общо около 6-7% електорална подкрепа. Странното в случая е, че нещата не изглеждат никак случайни.
Възниква въпросът каква беше целта на юриста и бивш военен министър, разследван години за това дали е дал или не подкуп на длъжностно лице и оправдан от съда. Дали Николай Цонев искаше да покаже на света, че има правна дупка, или както той чистосърдечно се кълне, става дума само за урок към партиите и поука към избирателите, за да знаели какви хора ги представляват и управляват.
Та каква беше целта? Да провали един конкурентен на ГЕРБ кандидат за градоначалник като в Пловдив? Или пък да не обслужи никого, ей така, напук на политическата класа и политическата система, допускала често взети направо от улицата хора да навлизат в нейните дебри. Всички тези въпроси няма да намерят своя разумен отговор за това на кого му беше необходимо такова (не)планирано действие с дата от 30 януари на тази година (все пак сме в предизборна кампания и е почти края на 2015).
Лошото е, че истината вече не е важна и никой не пита каква е. Нищо вече няма такова значение в политическия живот на България, който в продължение на 25 години стремглаво се движи като евтино риалити шоу все по-надолу по моралната стълба.
 Да направиш три партии за смях или да напомниш за себе си, като се подиграеш с политическата система, не е ново. Същото е, което познаваме и което ни облива всекидневно, това е тинята на родното ни политическо битие и калта, която залива избирателя.
И така, ударът на Цонев отново не уцели онези, за които беше предназначен. Ударът беше не по партиите, както той се кълне, че искал, а по обикновения българин. Същият, когото всевъзможни политически сили правят на маймуна всеки път преди избори.