В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА
/ брой: 204
ПЕТЪР СОФРОНИЕВ
Правя равносметка на десетгодишния си семеен стаж и се настройвам някак философски. Ей, мисля си, то семейството наистина било основна клетка, ама до края не разбираш с какъв звяр се налага да живееш в тази клетка - хищен или от онези, по-кротките.
И така - продължавам с размислите си - все по-философски и задълбочени.
Ето, прибирам се вечер у дома. Посреща ме пуделът Кънчо. Аз затова съм го и взел - да зная, че някой ме обича в този живот. Защото при съвместното съжителство с жена това не е сигурно. А съпругата в това време свещенодейства в кухнята. Тя пак приготвя някакви панирани вкусотии, които след десетина минути ще кацнат на масата и ще се получи тих кулинарен празник. Хубав финал на сивия ден. Поне вечерта да ти бъде цветна, след като цял ден си вършил работата на десетина души в офиса, докато онези старателно разнасят папки между стаите по цял ден. Погледът на моята половинка не може да се нарече ласкав. Тя стоварва готовата кулинарна продукция на масата, бута към мен половин хляб и жестът й говори: "Яж, яж, ненаситнико, поне за това те бива. Заприличал си на Котоошу, скоро няма да можеш да влизаш през входната врата, ще трябва да я сменяме, ама яж - ти това най го умееш! И запомни, че накрая козунакът се яде без хляб!".
Аз започвам да ям умилително и още по-умилително гледам съпругата.
- Великолепна си в кулинарните си умения! - старая се възхитен да отроня аз с пълна уста! - На теб и изтривалката пред вратата да ти дадат, ти и от нея ще сътвориш прекрасен гювеч, който може да вземе награда и на национален конкурс за най-елитни готвачи! Аз наистина не мога без теб.
Моята половинка ме гледа вяло, след което се прозява с досада и отвръща.
- Идва мрачна есен, любящите съпрузи разнообразяват сивото всекидневие на съпругите си, ангажират романтични хотели на още по-романтични места и там изкарват уикенда. Мъжете зариват с подаръци половинките си, а ти само в чинията гледаш, като че ли цялата си любов там инвестираш. Ех, другите жени какви съпрузи имат! А пък и като си спомня мен какви ме искаха, но аз се обрекох на затворнически живот. Моята официална дреха е пеньоарът, който ми купи от панаира в Тутракан преди петилетка. Другите жени с рокли без гръб по светски партита ги разхожзат, а аз? Производителка на кюфтета и панирани трътки. С пеньоар, защото той най ми приляга според теб... Пропуснат живот!
Чувствам, че след последните й думи се задавям.
- Всичко си способна да развалиш! - негодувам аз гръмко, така че пуделът Кънчо се крие от страх под дивана. - Не мога да живея с теб! Цялата ми вечерна идилия развали!
Вечерям бързо и се оттеглям обиден на дивана пред телевизора. Сега ще гледам на спокойствие целия мач.
С жените не можеш да разбереш живее ли се съвместно, или трябва да си им обиден, че да откриеш в мълчанието си житейското спокойствие...