Еманципация на морала

- Като няма кураж да се омъжи, поне да ми роди внуче от някого! - натъжено сподели преди години някогашна моя съученичка относно дъщеря си. И наскоро я срещнах доволна с внуче на детската площадка в парка. Което внуче вероятно няма да знае кой е баща му.
А аз си припомних случай, който беше породил у мен комплекс и доста години влияеше на личния ми живот.
В селото ни някога се проведе общоселско събрание за морала. Някак по комшийски, Пена и Пешо почнали да интимничат. Бе соцвремето и предпазните средства още не бяха разпространени. Стигнало се дотам, че Пена забременяла. Обвинили я в неморалност. Родителите на Пешо в никакъв случай не допускали да имат неморална снаха. Успели да "морализират" и сина си. След месеци клюкарства из целия район, когато бременността станала очевидна, партийният секретар организирал общоселско събрание. Там, след редица изказвания на моралстващи другари, Другарският съд задължил Пешо да се ожени за Пена и въпросът да бъде разрешен. Така щяло донякъде да се поизчисти и опетненото от тях име на селото ни.
Не знам как са се развивали нататък съседските отношения, но решението на "съда" не бе изпълнено. Пена роди и отгледа сама детето си, съпътствана от постоянните неблагосклонни погледи на съселяните си. Детето й стана контингент на милицията като престъпник, дан за което имаше фактът, че го наричаха Незаконнороденото. А Пешо отиде някъде на гурбет и остана несемеен за цял живот. Не посмя повече да се сдружава и интимничи с принадлежащи към другия пол същества. Повече не се мярна в селото - погребали го племенниците му, без никой да разбере кога и къде е умрял.
Месеци наред след описаното събрание баща ми и майка ми обсъждаха случая вкъщи. Осъждаха и единия, обвиняваха и другия. И ме предупреждаваха колко било опасно да се поставям в близки отношения със съвременно момиче. Можело да забременее и съдът да ме застави да се оженя за нея. Заради това и се учудвах на дружбата на мои съученици и съученички, когато бях ученик в гимназията. Някои от тях интимничеха дори публично и почти едновременно с абитуриентския бал направиха сватби.
Отличничката Маргарита била се влюбила в мен. Често засичах отправения й към мен искрящ поглед. Но избягвах по-особени или по-продължителни разговори. Нейните дружки често ме увещаваха:
- Обърни й малко внимание - отидете заедно на кино, на разходка... Не виждаш ли как страда момичето, толкова силно се е влюбила в теб?!
Да, да, мислех си аз... На кино, на разходка, та току-виж забременяла и отиде ми следването! Да си остана после без висше образование заради влюбеността на Маргарита.
Този комплекс у мен продължи и сетне. През цялото си студентство не успях да се отърва от мисълта, че колежките дебнат някого, за да забременеят и да го заставят след туй да се ожени за тях... А как иначе? Да те обвинят за аморален ли? За някакъв извратен или пропаднал тип!
Та в Лондон, където прекарвам повече от времето си в последните години, сега е голяма чест да си самотна майка! Държавата поема изцяло издръжката ти и не се интересува кой е бащата. Поради което някои хитри африканци се комбинирали с по две-три кандидат-самотни майки и сетне живеели на техен гръб. Разбирай - на гърба на данъкоплатците. Защото от всяка оплодена самотна майка, сетне той смучел част от помощите и привилегиите й и не се налагало да работи. Всъщност това му е била и основната работа. А разправят, че подобни явления имало и в България като патент на някакво малцинство.
Случайната ми спътничка в самолета, която летеше за Пловдив с някакъв мароканец, ми се похвали, че в съседното пловдивско село има "съпруг по документи". Мароканецът ще остане в хотел в Пловдив, когато тя иде при мъжа си. Че много от българите, работещи в чужбина, имат и тук, и там жена - това отдавна не е тайна. Но че и работещите в чужбина българки имали по двама мъже - това едва сега разбрах. И правилно - еманципацията трябва да е пълна!
Преглеждам някои книги от библиотеката си, издадени преди половин век - "Пол, брак, семейство", "Ти ставаш мъж", "Книга за брака". В тях чета, че влечението към хора от същия пол е извращение или психическо заболяване. Това гей, лесбийка... Трябвало да се води борба за изкореняване на тези аморални явления по всички направления. Не само лечение, ами и съдебно преследване на уличените гейове и лесбийки!
Автори на тези книги са известни учени, лекари, психолози, професионалисти... Не, не са съветски възпитаници или комунисти, а германци, французи, американци - преподаватели в Оксфорд и Кеймбридж. Преглеждам и Зигмунд Фройд, хвърлям око и на Библията. Бог неслучайно създал мъж и жена...
А сега?!? Сега съдебно преследване има към противопоставилите се на гей парада!? Преследват онзи, който бил против еднополовите бракове, защото вършел дискриминация. По някаква телевизия гледах, че обсъждаха случай, подобен на случая с Пешо и Пена. Само че в неморалност обвиняваха сега единствено Пешо, а за Пена никой не каза лоша дума.
Дали не са вече забранени споменатите от мен по-горе книги и трябва да ги скрия или унищожа? Защото Англиканската църква регистрирала църковен брак между гейове, която новина медиите разгласиха из целия свят.
Ако внучето ти, гледайки по телевизията гей парада, възкликне "Бабо, и аз искам да стана гей!", ти си длъжна да се радваш! Ясно?! Трябва да се радваш и ако внучката ти е забременяла, без да се интересуваш от кого!
Това е то новият морал! Еманципираният... С деца, незнаещи кои са бащите им. И с такива, имащи по две майки, или по двама бащи. Които няма да знаят своето истинско и естествено предназначение според пола си...