Един ден в Париж

Случайно разбрах, че съм сеньор. Всеки, навършил 60 години в Англия ставал сеньор и придобивал редица привилегии и отстъпки в цените на пътуванията и услугите.
Съблазни ме офертата на експреса "Евростар" за сеньори - еднодневна разходка из Париж. Затова купувам билет от Кингс Крос Интернешънъл в Лондон с огромно намаление и тръгвам. Заедно с билета получавам джобен план на Париж и метрото му, както и листовка с кратки напътствия. "Пазете се от джебчии! В Париж има много престъпници, пазете си багажа и не се доверявайте на никого!"- това е основното напътствие в споменатата листовка.
Влакът тръгва. Още е тъмно, пет и половина през ноември. След Стратфорд, в това ясно време профучават край нас дървета и сгради. Скоро обаче навлизаме в тунела под Ламанша, английския Чанъл, и вече не се забелязва нищо извън вагона.
Докато поразгледам джобния пътеводител на Париж и...позвъняват и двата ми мобилни телефона. Ха, че кой ще ми звъни пък толкова рано? А и каква е тая

мрежа, дето има покритие в тунела

Я да видя! Охо-о: "Добре дошли във Франция. Френският Ви снабдител... Приятно прекарване!" И още не успял да видя дали съдържанието на другото съобщение е същото, слушам по влаковата радиоуредба: "Излязохме на френска територия. Преместете си часовника с един час напред".
Поглеждам през прозореца - сива мекота. Мъгла. Тук-таме в сивотата се появяват и изчезват вятърните мелници на Дон Кихот и Санчо Панса. Ама нали уж Англия беше "Островът на мъглите", как така се обърка този свят?! Ние хвърчим по издълбан в земята улей, а мъглявите светлини се появяват и изчезват встрани и над нас.
Два часа и ето го Париж! А от гара Норд можеш и пеш да отидеш до Лувъра. Никаква проверка, просто слизаш от влака и тръгвай накъдето щеш!
Купувам еднодневна карта за всички видове транспорт. Метрото само ще го пробвам, ей така - за сравнения...Защото най-добре се наблюдава всичко от втория етаж на градски автобус.
Излизам от гарата. Моментално се присламчват до мене двоица мангали и на примитивен английски ми предлагат евро на най-изгодни цени. А бе, имам си евро, оставете ме! Но не! Вървят редом от двете ми страни и искат да ми помогнат - предлагали всякакви услуги, включително екскурзоводски. Едва се откопчах от тях и ето че други двама тръгват след мен с подобни оферти. Ами сега?! Подплашен,

правя кръгом и...отново вътре в гарата

Вътре поне има и камери, и полицаи...
Виждам отстрани някакъв друг изход. Я да пробвам там, че искам да разгледам околностите. Още няма девет по тукашно време, закъде да бързам толкова? Не става. Същата история - десетки мургавеняци са окупирали отвън всеки изход.
Ето защо били тия предупредителни листовки, а и по влаковата уредба също. Мен са ме ограбвали жестоко в Истанбул, страх лозе пази. Но как да се измъкна от тая гара? Вече половин час търся начин. Най-после откривам топлата връзка на гарата с автогарата, директния преход. Ще взема автобус 42 до Айфеловата кула и разходката си ще почна оттам. Ядец! Втори етаж тук няма. Двуетажните градски автобуси били лондонска привилегия.
Минавам две-три спирки и гледам - огромна красиво скулптурирана и орнаментирана сграда. Мога ли да мина без снимка пред Парижката опера? Не, трябва да сляза. И след приключване на тази подробност хващам следващия автобус.  Още не изминали и една спирка обаче - друга привлекателна сграда. Е, стига де! Снимам я през прозореца на автобуса, за да продължа. Но... следващата спирка се оказва площад Конкорд.

Това вече не може да се подмине

Слизам и решавам, че из Париж трябва да се ходи само пешком.
Огромен площад. В Лондон няма подобен. Паметници, монументални сгради, Виенско колело... Правя няколко фотоса и тръгвам по моста на Сена. Пустота. В ранната ноемврийска утрин тук-таме се мярка някой.
По средата на моста ще се разминем с младо симпатично момиче. И изведнъж - тя се навежда пред мен и ми поднася откъм земята златна халка с полувъпроса дали от мен е паднала.
- Не-е, аз не нося злато, не е мое... - уведомявам я най-учтиво.
- Но беше пред вас, ваш късмет си е, вземете го!
- Ама нямам нищо общо с този пръстен, моля ви! - опитвам се да се измъкна.
А тя уж гледа пръстена и продължава:
- Охо-о, 18-каратов! Браво! Пръстенът е ваш, вземете си го - настоява, настоява и накрая го пуска в джоба ми.
 Вадя го и ме впечатлява тежината му. Докато прави втората крачка обаче, тя се обръща назад и ми подвиква:
 - Е, все пак, дайте поне нещо за кафе - това е много скъп пръстен!
Аз съм разработвал навремето Българския държавен стандарт за златото. И го познавам от разстояние, но каква ще е тая толкова тежка жълтеникава сплав? Любопитно. Е-хей, ударили са отвътре и печат - 18 карата, проба 750 !
Бъркам в джоба си и случайно извадената монета се оказва две евро. Давам й я. На искането да й дам още, отново се опитвам да върна пръстена, но тя си тръгва.
Е, сега вече трябва да съм още по-предпазлив! Какви са ония двама бабаджани на края на моста? 
 
Изчаквам приближаваща семейна двойка

и следващите стотина-двеста метра, непрекъснато оглеждайки се, изминавам редом с тях. Вървя така, че отстрани да изглеждаме като компания.
Движейки се по южното крайбрежие на Сена, минавам покрай величествената сграда на Двореца на инвалидите и покрай Африканския музей. Правя снимки на мостовете и корабчетата, на пробилата  облаците Айфелова кула. Почти до моста срещу Трокадеро, симпатична девойка се навежда пред мен и ми подава откъм земята златен пръстен-халка, досущ като оная, дето вече притежавам.
- Падна от вас, вземете си я! - казва ми.
Сякаш сънувам. Взирам се в момичето - и то е май същото. Как е възможно?!? Разделяйки се, ние тръгнахме в съвсем противоположни посоки. Почти час измина оттогава. И как съм бръкнал с ръката си сега, та да ми падне от джоба този проклет пръстен! Тук има нещо много сериозно. Мистика! Каква ли ще е тая магия, омагьосаха ли ме? Та нали някога дори хипнозата на илюзиониста не ме хващаше, та се отказа и извика друг човек за номера си, какво става с мен сега?
Изпълнен с какви ли не съмнения, бъркам с ръката в джоба си ииии...хооп! Между монетите напипвам пръстен-халка. Изваждам я най-демонстративно и я показвам пред носа й. Тя ококорва сконфузено очи и вече не на английски, а на някакъв румъно-французки избоботва две-три фрази. Макар че не познавам този език, основното разбрах - нещо като: "Ааа, колега ли си, извинявай, помислих те за чужденец!"
Колега! Хахаха!

Продаваме жълти пръстени в Париж

За колкото ни дадат. Или колкото успеем да си отмъкнем. О-о, не! И тук съзирам в близост подобни бодигардове. Явно, след туй или ще ме оберат, или ще ме обвинят, че съм откраднал пръстена, или...
Денят е вторник и времето е студено. В ранната утрин опашката на Айфеловата кула е с реципрочна стойност - не аз чакам да ми дойде редът, а заедно с екипа изчакваме да дойде още някой, да се позапълни малко асансьорът.
Величествен е Париж, погледнат от площадките на Айфеловата кула. И това съоръжение е било на косъм да бъде демонтирано след свършване на двайсетгодишния му договорен срок. Добре че се е появило радиото да я ползва за антените си, а после и телевизията...
Горе духа вятър и е доста студеничко. Правя снимки към всички посоки. Впечатляващи са старите мостове на Сена, Трокадеро, Марсовото поле с Военната академия зад него, Нотр Дам в далечината и другите забележителности на града.
След Айфеловата кула преминавам по моста пешком до Триумфалната арка и след разглеждането й - по улица Шан-з-Елизе  чак до неповторимия Лувър. Тук се срещам с фейсбук приятелката ми Ани, най-щастливата жена, която съм виждал. Тя сама се признава за такава, което не се среща често. След Лувъра ми показва и забележителности, които ги няма в пътеводителя или са споменати някъде в края. Правим си снимки и пием кафе на най-горния етаж на Галери Лафайет - магазина, съперник на Лондонския Хародс по големина, стокооборот и скъпотия. Накрая ме изпраща до гара Норд. По пътя снимам учудилите ме указателни табелки за

булеварди "Сталинград" и "Севастопол"

Да-а, не случайно Париж държи първенство по броя на посещаващите го туристи - по 30 милиона годишно. А освен описваните по туристическите указатели атракции, всеки град си има и прикрити такива. Ако в Лондон това са върлуващите градски лисици, то в Париж са лисиците на два крака - пласьорките на фалшиво злато, които ме припознаха за техен колега. А когато показах пръстена в Пловдив на мой познат, производител на златна бижутерия, той възкликна:
  - Ама наистина ли само две евро си платил за този пръстен? Значи не тя теб, а ти нея си измамил, защото в България тези халки от стари динари струват над десет лева!
   Е, браво на мен! И Париж разгледах, и с пръстен от стари динари се сдобих! А и се повозих на един от най-бързите влакове в света - суперекспресът "Евростар"...