Думите на Иречек

Сравнително популярно е написаното от Константин Иречек мнение, че българите са три вида хора - бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри! Но разлиствайки дневника му, който е водил при петгодишното си пребиваване в България, човек се натъква и на други интересни негови писания. Ето пасаж, върху който си струва човек да се позамисли:
"Първата зима в новата държава беше един вид "карнавал на свободата"; хората несъзнателно разиграваха комедия, като се препираха в политическите събрания и клубове, при избори, в Народното събрание, в разните управления и във вестниците, които скоро сменяха един други, при пълна свобода на печата. То беше нещо подобно като в Чешко на 1848 година.
На публични тържества интелигенцията играеше народни хора - дори и по улиците. При туй шапките и цилиндрите не стояха добре на главите; виждаше се, че те са ново нещо, наместо фесовете и калпаците.
За приказ беше първият придворен бал на януарий 1880 година. Гостите "ометоха" буфета с баснословна бързина.
...
Един дипломат намираше прилика с еманципацията на негрите след гражданската война в Съединените държави на Северна Америка."
Келепир! Важното е да се "омете" бюфета, шведската маса! Да изпреварим другите в опапкването на луканките! И после с пресни сили продължаваме комедията от партийни партизанщини...
Не е само Султана Рачо Петрова, дето описва София по онова време като мръсно кално село, в сравнение с Букурещ и дори с родната й Тулча. В дневника си на 13 септемврпи 1880 година Константин Иречек отбелязва, че на София повече подхождало името Боклукополис - градът на боклука! Защото, увлечени в собствените си интереси, управляващите не обръщат особено внимание на чистотата и порядъка в новата столица. Много не ги е еня какво е мнението на дипломатите и чуждестранните гости.
Има съвпадение в мненията на Султана и Иречек и относно взаимоотношенията между българските управници - удоволствието от клеветите и

мръсотиите към съперника

Ето какво е споменал той на 13 декември 1881 година:
"За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Великолепно откритие на опитен народопсихолог! И тогава, и сега като че ли това е основното занимание на българина - да развали работата на ближния си, да попречи на развитието му, да го оклевети... Та даже и централните новини на БНТ като гледа човек, забелязва, че поне половината от тях са свързани с преследване на тоя или оня и разваляне работата на един или друг политик, бизнесмен или творец!
А как се развихрят страстите при всяка предизборна кампания! Безспорно ни е първото място в света, няма такъв аналог.
Към края на дневника си Иречек изказва съжаление за своята научна кариера. Защото "...за събиране на тукашни материали глупостта на домородците не ми даваше възможност...", пише той. И защото се е налагало често, вместо народополезните дела, да се работи следното:
"...Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо."
Ами че то и сега е така! И с работата, и с преследването, и с воденето на можещите от незнаещите...
За по-младите и по-недоучените ще кажа няколко думи за Иречек. Да, същият Иречек, на когото Бай Ганьо ходи на гости! Разликата между двамата в поведението и обноските сигурно сте забелязали, ако сте чели книгата или сте гледали филма.

*    *    *

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г., едва 18-годишен, издава първата си научна работа - "Книгопис на новобългарската книжнина". Дисертацията му, озаглавена "История на българите", е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата чак до смъртта си. Така че академичната си история България дължи на чеха Константин Иречек!
Константин Иречек е бил министър на просвещението в България, бил е директор на Националната библиотека "Кирил и Методий", сред инициаторите е за възобновяване на Книжовното дружество, БАН и др. За пет години е успял доста добре да ни опознае и опише, но е останал българофил и винаги се е застъпвал за българските интереси.
След българския си период той се връща във Виена, където до смъртта си през 1918 г. е преподавател по история на славянските народи във Виенския университет.
"...Българите са много неопитни и самонадеяни;... - пише той. - Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни."
Актуално, нали?!