Да оцелееш с минимална заплата

Аида ПАНИКЯН

Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция са държавите, в които няма минимална заплата. В България тя е най-ниска в ЕС. Това е добре известно и едва ли скоро ще се промени, въпреки че от Нова година е 780 лева, което означава, че чисто човек получава около 610 лева. С такива заплати са над половин милион българи.  При неудържимо увеличаващите се цени на храните и на услугите.

Преди дни евродепутати критикуваха България за начина, по който се образува най-ниското възнаграждение. Въпреки че дни преди края на 48-ото НС депутатите най-сетне се разбраха за промените в Кодекса на труда, според които минималната заплата да бъде 50% от средната брутна. Съгласието за увеличението има предистория. Преди всичко, предложението е на БСП и е още от октомври м.г. Левицата внесе над 40 пъти това предложение, което останалите партии по всевъзможни начини отхвърляха или отклоняваха. И в крайна сметка не го приеха така, както настояваше БСП.

Първо: БСП настояваше минималната заплата да е поне 50% от средната. На това държава и синдикатите. Второ: БСП настояваше новият механизъм да влезе в сила от 1 юли т.г. С дребни хитрости мнозинството обаче направи така, че новият механизъм ще влезе в сила от 1 януари 2024 г. Ако бе прието искането на БСП за 1 юли 2023 г., страната ни нямаше да търпи критика от евродепутати. 

Ако текстовете в КТ не бъдат променени, най-вероятно в началото на 2024 г. минималната заплата ще бъде около 900-1000 лв., прогнозира икономическият съветник в КТ "Подкрепа" Ваня Григорова.

"Не може да се твърди, че тези 50% ще гарантират подобряване на жизнения стандарт, тъй като е важно и какъв е средният доход в съответната страна", коментира съдокладчикът на Директивата Денис Радке (Германия) от ЕНП. 

България трябва до 2 години да транспонира в законодателството си Директивата (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в ЕС от 19 октомври 2022 г. На пръв поглед (заради упорството на БСП!) страната ни си е свършила работата. Всъщност не е точно така.

"Сега сме изправени пред криза на покупателната способност. Държавите не трябва да чакат 2 години, а сега, при условията на тази висока инфлация, 

политиците трябва да действат бързо

веднага", категорична бе Ахнес Йонхериус (Нидерландия) от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, съдокладчик на приетата през септември 2022 г. Директива. Т.е. от Европа ни казаха да направим онова, за което настояваха от месеци БСП и синдикатите.

Ако т.нар. парламентарно мнозинство се беше вслушало в разума, вместо да се вторачва в партийното си его, днес минимална заплата би позволила на повече хора да си плащат храната, наема, лекарствата и пр. От общия инат не прави изключение и служебното правителство. 

"Трябва да постигнем достоен стандарт и да се намали социалното неравенство, като печеливши ще са работещите", заяви Йонхериус. Тя бе категорична, че Директивата е крайно необходима в настоящия момент, когато цените на хранителните стоки и горивата се повишават и хората "едва свързват двата края", а увеличаването на минималната заплата е още един начин за подобряване на стандарта на живот и ограничаване на бедността. Идеята не е колко лева е минималната заплата, а какво може да се купи с нея.

Дали за над половин милион българи има достоен стандарт? Дали у нас се отчита покупателната способност на населението?

Обикновено в България заговори ли се за увеличаване на минималната заплата, работодателите заплашват или с разрастване на безработицата, или с разширяване на сивата икономика. 

Черният пазар е престъпление

и не е редно борбата с него да е свързана с ограничаване на минималната заплата, категоричен е Денис Радке. Според колежката му Ахнес Йонхериус в този случай водеща е ролята на инспекторатите по труда. Тя даде за пример българските работници, наети в селското стопанство и месопреработвателната промишленост в Нидерландия, на които се плаща по-малко. Йонхериус подчерта, че в подобен казус трябва да се намесят инспекциите по труда и на България, и на Нидерландия. 

Адекватната минимална заплата е едната страна на проблема. Другата е колективното трудово договаряне. Според изискванията на Директивата то трябва да обхване поне 80% от работещите. Тук усилията трябва да са на социалните партньори - работодатели и синдикати. 

Денис Радке даде пример със своята държава, заявявайки, че дори там обхватът на колективното договаряне е едва 50%. По думите му са необходими конкретни политически действия за изготвяне на национални планове за постигане на тази цел. В сърцевината на Директивата е активното участие на социалните партньори и гарантирането на правата на работниците, но без да бъдат накърнени националните традиции.

Обичайно, повечето от съвременните български работодатели биха искали хората да работят по 9-10 часа дневно и да вземат по 500 лева, а останалото или да не се плаща, или някак под масата. Синдикатите настояват за конкретни мерки за изменения в националното законодателство за развитие на колективното договаряне.   

Ахнес Йонхериус: Цените експлодират, хората срещат трудности

Директивата не е закъсняла. Навсякъде в Европа цените експлодират, особено на хранителните продукти, сметките за горива и пр. Хората срещат сериозни трудности. Ако работите всекидневно, това трябва да ви дава достатъчно възможности да си купувате нови дрехи, да имате достоен стандарт на живот. 

Имаше хора, които твърдяха, че ЕС няма право да излиза с подобна директива. С помощта на юристите стигнахме до заключението, че уважаваме националните традиции и формирането на работните заплати в държавите, в които това става изцяло въз основа на колективни трудови споразумения, както например в Швеция. Тези страни не са задължени да прилагат законоустановена минимална заплата. Но ако има законоустановена минимална заплата, тя трябва да зачита прага, който осигурява достоен начин на живот. Този праг гласи, че МРЗ трябва да гарантира достоен начин на живот, да се бори с бедността сред работещите, да я ограничава. Около 26 млн. души в Европа все още са в това положение на бедност, въпреки че работят. За да се достигне този праг на достоен живот, трябва да се отчита и покупателната способност в държавите членки - хората да могат да си купят облекло, хранителни продукти, да се грижат за себе си и за семейството си. Така слагаме на масата идеята за една кошница от услуги и стоки, които хората да могат да си позволят. 

Директивата изисква оценка на МРЗ, т.е. държавите заедно със социалните партньори да оценяват дали наистина са определили минимална заплата, която е адекватна. Затова предлагаме и оринтировъчен тест - или 60% от медианната, или 50% от брутната СРЗ. Може да има и национални референтни стойности, но трябва да се оценява дали минималната заплата е адекватна и дали отговаря на заложените изисквания.

Денис Радке:  Трябва да гарантираме правата на работещите

Сега имаме обща цел - във всяка държава член на ЕС обхватът на КТД да стигне 80%. Това не е просто препоръка, не казваме: "Би било добре да стане". Не! Става въпрос за конкретни политически действия, които следва да бъдат предприети. Ако не бъдат изпълнени, ще трябва да обясните пред ЕК кои политически действия не са били предприети и какво ще предприемете, за да стигнете по-близо до зададената цел. Това е важно не само за приятелите ни от Източна Европа, а и за страната, от която идвам аз. При нас КТД е около 50% - дори в Германия ще се изисква голяма стъпка, за да постигнем заложената цел. Става въпрос за ангажиране и активно участие на социалните партньори. Това е заложено и в сърцевината на директивата. Искаме да гарантираме възможно най-високо участие на социалните партньори и да гарантираме правата на работещите.