БСП-ОЛ: Идеите на Ботев са политически критерий за социална справедливост, хуманност и напредничавост

Днес е 2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!

„Тоз който падне в бой за свобода той не е умира!“

Този стих на Ботев е гравиран върху десетки паметници издигнати из цялата наша Родина. Той се е превърнал в народно поверие за безсмъртието на борците за народна свобода, така както Христо Ботев се е превърнал в символ на националната ни революция. Едва ли има българин, който да не знае този стих и да не вярва в него!

2-ри юни, датата на неговата смърт е дата от календара на историческата съдба на България. Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.

Христо Ботев не е професионален поборник, четник или войвода. Той е поет, издател и учител, революционер по дух.

Когато четата слиза на козлодуйския бряг Ботев е избран за войвода от четниците, защото е вярвал, че войводата не може и не трябва да бъде наложен. 

В същото време тази роля не е чужда на Ботев, който посвещава цялата си дейност на революционното съзряване на нацията и на българската емиграция. В разбирането си за революцията Христо Ботев не се отличава по нищо от най-бележитите си съвременници, Гарибалди, Мацини, Кошут. За това каква революция е необходима на българския народ Ботев пише „революция народна, незабавна, отчаяна!“

Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но все повече имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на държавата ни, превърнали се в символ на национален дух.

Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната епопея  и Възраждането. Това е историческо явление, което ни помага в съхраняването на националното самочувствие и достойнство, помага ни в днешния ни сложен път, приобщава ни към общата история на Европа.

Имаме основание да потвърдим колко значими и необходими са ни идеите на Ботев днес, като политически критерий за социална справедливост и чувствителност, за любов към Родината, за хуманност и напредничавост.

В днешното, предизвикателно, заредено с недоволство и противоречия ежедневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободна, модерна и успяваща България не е утопия, че тя е най-важната цел към която да се стреми днес и всичко друго са само средства за нейното постигане.

2 юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление, олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето отечество, но и за „целий свят“. Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи и убеждения.

Втори юни ни задължава не само да спрем и склоним глава в едноминутно мълчание, под пронизителния вой на сирените, но също така да отправим призив към бъдещето с родолюбивия възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”.