България започна лов на активите на руския бизнес

Олга САМОФАЛОВА, "Взгляд"

След Полша и Германия сега и в България искат да отнемат активите на руските компании. Под удара попадна пристанището на "Лукойл" в Бургас. Но в страната руската компания има и рафинерия и мрежа бензиностанции, които също може да се окажат на мушка. Българските власти действат недалновидно и може да се окажат с празни ръце, защото са им дали изключение от петролните санкции на ЕС.

Една от парламентарните групи в България предложи да се прекъсне концесията с "Лукойл" на пристанищния терминал Росенец. Концесията беше сключена през 2011 г. за 35 години, а след това дори беше удължена. 

"Винаги е имало съмнения по повод контрола над това пристанище. Целта ни е влизането в Шенген и това ще е голяма и ясна крачка в тази посока. Министерството на транспорта заяви, че може да управлява пристанището. Така ще има доходи, които ще влязат в хазната", заяви депутатът Кирил Петков. Негови колеги също заявиха, че договорът е подписан в други времена и при друго правителство, което допуска грешка в това отношение. И накрая те обвиниха руската фирма в контрабанда. 

На свой ред "Лукойл" 

опроверга всички обвинения, включително за контрабанда

"Държавните органи постоянно извършват проверки на терминала Росенец. Не са открити нарушения и отклонения от условията на концесията и нормативните актове, което се потвърждава от съответните протоколи", подчертава компанията. Също така тя отхвърля обвиненията в политическа ангажираност. "Ние напълно и строго съблюдаваме законодателството на Република България и на ЕС", казват в компанията. 

"Лукойл" определи като като голословни и негативно влияещи на имиджа и репутацията на компанията заявленията по свой адрес на българските депутати.  Затова "Лукойл Нефтохим Бургас" планира да се обърне към съда за защита на деловата си репутация. 

Дори и ако "Лукойл" доставя петрола си в българския терминал, който управлява, а компанията прави именно това, то това не може да се нарече контрабанда. България получи изключение от ембаргото на ЕС за доставките на руски петрол до края на 2024 г. Тоест руският петрол продължава да влиза напълно легално в българските пристанища. 

Затова и възниква въпросът доколко на самия "Лукойл" ще му е нужно да запази концесията след разпространението на санкциите върху българските пристанища от януари 2025 г., тоест, когато фирмата вече не може да приема руски петрол в Росенец?

"Лукойл" се опитва да изгради вертикално-интегрирана компания в Европа. Сам добива петрол, сам го приема в пристанището, отправя го в своите рафинерии, а след това горивото се изпраща към неговите бензиностанции. Но компанията се изтласква от преработката, както стана в Италия, а сега и от българското пристанище. При такива условия разривът на споразумението за концесия може да бъде не най-лошия вариант за "Лукойл". Въпросът е единствено при какви условия ще се скъса договорът", разсъждава Игор Юшков - експертът от Финансовия университет при правителството на РФ и Фонда за национална енергийна сигурност. 

Експертите посочват очевидната тенденция руският бизнес да се изтласква от Европа. 

Но това се случва по различен начин

"На места руският бизнес успява да излезе с минимални загуби. Например "Лукойл" съгласува продажбата на рафинерията си в Сицилия. Тоест това беше сделка и компанията излезе от цялата история с някакви пари. Наистина, в други случаи ситуациите са по-лоши", разказва експертът от ФНЕС. 

Например Полша за миг взе и национализира дела на "Газпром" в оператора на газопровода "Ямал-Европа". По същия начин Варшава постъпи с дъщерната компания на "Новатек" - частна компания. Освен това Полша вече стартира продажбата на тази компания. Дори Германия предприема такива срамни стъпки. Берлин прибра германските активи по преработка на петрол от "Роснефт" и национализира всичките германски дъщерни фирми на "Газпром". В това отношение "Лукойл" доста успешно излезе от Италия. 

Ще се повтори ли в България положителният опит или не? Предвид началото на острата кампания срещу "Лукойл" в България, експертите се съмняват в положителния край на историята.

При това в България "Лукойл" има не само пристанище, но и рафинерия в Бургас с капацитет от 8,8 млн. тона и мрежа от повече от 500 бензиностанции. "Лукойл България" контролира над 50% от търговията на дребно с гориво, а също е лидер в търговията на едро със смазочни материали.

Любопитно е, че през януари западните медии твърдяха, че от завода на "Лукойл" в България през 2022 г. се доставя гориво на Украйна. Тогава руската компания отново трябваше да се защитава от обвиненията и да заплашва със съд, за да защити репутацията си.

"Няма съмнение, че загубата на всички български активи ще стане забележим удар за фирмата. Но и България ще пострада: миналата година националният бюджет получи около 50 млн. евро от данък-печалба на "Лукойл", а тази година още около 350 млн. евро", казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел на AMarkets.

България може да остане с празни ръце, ако отнеме активите на компанията, още повече в условия на изключване от санкциите до края на 2024 г., казва Юшков. Ще се лиши и от руски петрол и от гарантираните плащания от "Лукойл", включително за наема на пристанището. Като цяло натрупаните инвестиции на руската група за последните 20 години в България са над 4,1 млрд. долара, а в страните от ЕС като цяло - около 14 млрд. 

Деев напомня, че 

това не е първият опит 

да изтласкат "Лукойл" от българския пазар. Миналата атака завърши именно със съгласието на компанията за изплаща споменатия данък, а също да зарежда в предприятието на само руски петрол. "Затова, от една страна, атаките по руската петролна компания определено се засилиха във връзка с геополитическата ситуация. Но това по-скоро послужи като допълнителен стимул, а не като реална причина", смята Деев.

Българското правителство трябва скоро да приеме нужните нормативни актове. И едва след това "Лукойл" ще има седмица, за да вземе някакво решение. Но в условията на ограничен износ на петрол, рафинерията не може да работи. Затова, макар и компанията и да се обърне към съда, то оценявам като съмнителна вероятността да издържи и този път", смята Деев. 

"За жалост може да се говори за вече оформила се тенденция в западните страни за отнемане на имущество от руските компании, затова и в тази ситуация на практика няма шансове за спазване на правните норми. От политическа гледна точка само договореност между страните може да доведе до деескалация на процеса, но както показва практиката, Западът винаги иска доста висока цена за такива договорености. Затова най-вероятно "Лукойл" ще трябва да се съсредоточи върху страните от Азия и Близкия изток, включително да развие логистичните вериги", казва Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на Руския икономически университет "Плеханов".

"Ако по-рано национализацията и арестът на нашите активи в ЕС беше прецедент, то сега това все повече се възприема като норма. Ако нещо е руско, то може да се отнеме без да се стесняват и да се обясняват, дори и ако това нарушава собствените им закони. Най-вероятно българите искат да подготвят обществото, че "Лукойл" уж се занимава с лоши дела. Ако докажат нарушение на договора за концесия, тогава той може не просто да се скъса, но и да не се платят никакви неустойки на компанията. Възможно е да накарат фирмата да компенсира пропуснатите печалби за всичките бъдещи години", заключва Игор Юшков.