Обичам да приемам различни творчески предизвикателства

ГЕРГАНА ЦАКОВА е родена в София. През 2017 г. завършва НАТФИЗ със специалност "Актьорство за куклен театър" в класа на проф. Боньо Лунгов, а творческата си кариера започва в Драматичния театър в Благоевград. Част от нейните актьорски превъплъщения са в спектаклите "Панаир на суетата", "Пепеляшка", "Тартюф", "Портретът на Дориан Грей", "Послепис", "Вапцаров: Песни за човека" и др. Освен в театъра, Гери се изявява и на музикалната сцена, като започва да пее още като дете във ВГ "Радиодеца". През 2019 г. участва в музикалното реалити "Гласът на България" и достига до полуфиналите в отбора на Михаела Филева. Тя изпълнява песента "Аз съм Сънчо", която звучи преди рубриката "Лека нощ, деца" по БНТ. Вече има опит и в дублажа, като озвучава популярната анимация "Смърфовете".


- Гергана, отскоро сте част от трупата на Великотърновския театър. Как се чувствате там?
- Дебютът ми на великотърновска сцена беше през февруари в премиерата на симфоничната приказка "Петя и Вълкът" на Сергей Прокофиев. Беше много вълнуващо!

- Завършили сте куклен театър при проф. Боньо Лунгов, но досега сте играли предимно в драматични спектакли.
- Да, шест години бях на щат в Драматичния театър в Благоевград.

- Всъщност в съвременната драматургия жанровете често се преплитат, така че вероятно пак ще имате възможност да играете с кукли.
- В Благоевград се запознах с режисьорката Веселка Кунчева, играхме "Преображението" по "Метаморфози" от Кафка, един спектакъл с елементи от различни сценични изкуства с авторски и актуален прочит на проблемите в текста.
Похватите, които се ползват в кукления театър, развиват въображението, може би затова все по-често ги виждаме в спектаклите. Моят професор Боньо Лунгов не е абсолютният пример за класически куклен театър, той много обича да смесва жив план, импровизирани кукли, танци и пеене.

- Изглежда, както се казва, сте си попаднали на мястото в МДТ "К. Кисимов" - от малка сте пели във ВГ "Радиодеца", а сме гледали и Вашите успешни изяви в "Гласът на България".
- Баща ми е музикант, тромбонист в Биг бенда на БНР, и от малки със сестра ми често ни водеше със себе си на работа. Той ни записа във Вокалната група "Радиодеца" с диригентка Илина Тодорова, където прекарах около 10 години. Бяха много хубави години, хорът ме научи на работна дисциплина, от малки ходехме на участия, научихме какво е да носиш отговорност, да работиш в екип. Пеенето в хор много развива музикалността.

- Мечтали ли сте да участвате в мюзикъл?
- Много дълго време ми беше мечта. Още когато бях студентка в НАТФИЗ, направихме концертно изпълнение на "Нотр Дам дьо Пари" от Рикардо Кочанте в операта в Киев,  Украйна. Сега се сбъдва мечтата ми да пея в мюзикъл. Репетирам в Пловдивската опера "Коса", режисьорка е Веселка Кунчева, поставяла в Пловдив мюзикълите "Исус Христос суперзвезда" от Андрю Лойд Уебър и "Мария от Буенос Айрес" от Астор Пиацола. Беше обявен кастинг, изпратих клипове, после ме поканиха да се представя на живо и след няколко кастинга в Пловдив започнахме репетиционния процес. Живот и здраве, премиерата е планирана за 24 август на Античния театър в рамките на фестивала "Opera Open".

Смятам, че с назначаването ми в Музикално-драматичния театър във Велико Търново тепърва ще имам възможност да участвам в музикални спектакли.

- Телевизионните формати като "Гласът на България" добра възможност ли са за изява и за премерване на способностите на талантливи хора? Работата в такъв формат сигурно дава много опит?
- Със сигурност е много различен от този, който имам като актриса на сцената. Защото за една роля се подготвям месеци наред - първо в репетиционни зали, след това стъпка по стъпка сътворяваме спектакъла. А при участието ми в "Гласът на България" за първи път трябваше да изпълня триминутна песен и нямах време да се отпусна и да си изиграя ролята, нямах време за адаптация. Освен това ми беше първо изпълнение на сцена с оркестър на живо, пред публика и жури. Много по-страшно беше, но и полезно, защото преодоляваш много страхове и осъзнаваш, че можеш успешно да се занимаваш с това. И екипът, който снима предаването, е страхотен, вокалните педагози, журито, всички. За мен участието си заслужава. Ако някой иска да го направи, да не се колебае, защото ще получи само позитиви.

- Каква е историята с песента "Аз съм Сънчо"?
- През 2000 г. решиха да обновят песента, която предшества рубриката "Лека нощ, деца", и се спряха на мен, тъй като прецениха, че моят глас е подходящ. Много е приятно да знаеш, че един толкова популярен герой продължава "да приспива" малките деца с твоето изпълнение.

- Явно обичате да опитвате изяви в различни области и да придобивате нови умения. Участието Ви в дублажа на "Смърфовете" интересна творческа задача ли е за Вас?
- Да, обичам да се занимавам с най-различни неща и да приемам всякакви предизвикателства. Дублирането на филми е много различно от всички други прояви в театъра, в киното, има специфични неща, които трябва да се следят - действието на екрана, ситуации, които да се предадат адекватно, и не е лесно. Когато озвучавам епизодите от сериала, аз играя пред микрофона, пресъздавам атмосферата не само с глас. Неслучайно фразата, която се ползваше в края на филмите преди време: "Текста чете..." бе заменена с "Ролите озвучиха..." Тъй като това изобщо не е просто четене. Ако би било така, нямаше да въздейства на зрителите. А Смърфиета е моя любима героиня още когато бях малко момиче и съм много щастлива, че може да говори на българските деца с моя глас.

- Готови ли сте да се впуснете в разнообразни и трудни роли или предпочитате да пресъздавате образи на герои, които Ви допадат? Например бихте ли изиграли отрицателна роля?
- Всяка роля е предизвикателство за мен. Героите, които са далеч от мен като характер и разбирания, както и отрицателните роли са по-трудни за изграждане, но по-предизвикателни като творческа задача. Освен това, вниквайки в същността на героя, ти откриваш и се стремиш да си обясниш, а оттам - и на зрителя, защо този човек е станал такъв. С интерес очаквам всички бъдещи роли, които биха ми възложили, защото знам, че всяка от тях ще направи работата ми още по-творческа и удовлетворяваща, и ще ми донесе развитие.

- Какво е отношението Ви към режисьорите - склонна ли сте да изпълнявате техните виждания и решения безпрекословно или бихте изразили мнение за героя си, ако е различно?
- Всеки режисьор има своя уникална визия и изисквания, които разкриват различни аспекти от моите способности. Пожелавам си да работя с режисьори, които ме провокират и ме карат да излизам от зоната си на комфорт, защото именно така се раждат най-интересните спектакли.
Разбира се, че бих споделила с режисьора своето мнение, ако ми хрумне някаква идея, но не бих го налагала. Ако всеки прави, каквото си иска, няма да излезе нищо добро и спектакълът не би се получил. Ролята на режисьора е да направи цялостна историята, която иска да разкаже.

- Какво очаквате, изисквате от партньорите си на сцената?
- С доста хора съм си партнирала и съм забелязала, че един актьор никога не играе за себе си, а за партньора. Най-хубаво е, когато той ти подаде правилната енергия, с която да продължиш своята игра. Добри партньори са хората, които те слушат, защото тогава става хубав диалог. Има артисти, които обичат импровизацията и всеки път се получава нещо ново и интересно, и други, за които, ако не си кажеш точно репликата, това е проблем. Да слушаш партньора е рецептата за добрия диалог между двамата.

- Какво е усещането Ви за публиката, за нейната роля за успеха на спектакъла?
- Доста от моите колеги актьори казват, че не се влияят от публиката, но според мен това е невъзможно. Защото публиката с нейните реакции може да зарежда артистите и да ги кара да играят все по-сърцато. Ако зрителите не реагират или са по-сдържани, актьорите започват да изпитват известна несигурност, колебание защо е така. А всъщност хората са различни и това, че не изразяват бурно емоциите си, не означава, че не възприемат и не преживяват случващото се на сцената. Не бива да се влияем от публиката, но по един или друг начин тя ни въздейства, защото ние играем за нея. Но не може всеки път представленията да минават по един и същ начин, защото това не е филм, на сцената всяка вечер е различна.

- Като споменахте за филм - киното представлява ли творчески интерес за Вас?
- Със сигурност много искам и това. Досега съм участвала в епизодични роли, което не е достатъчно, за да удовлетвори моята жажда да се снимам. Участвала съм в един късометражен филм и този тип игра пред камера ми допада. В киното можеш много по-лесно да изразиш това, което чувстваш и не трябва да е толкова преекспонирано, както на театралната сцена. Беше ми много приятно и си пожелавам да имам възможност в скоро време да снимам филм или сериал.

- Ходите ли на театър? Интересно ли Ви е да гледате работата на колегите си?
- Още като студентка в НАТФИЗ и след като завърших е имало периоди, в които всяка вечер съм била на театър. Когато е идвал световен театър в София, съм се опитвала да гледам възможно най-много спектакли. Да видиш представители на различни школи, ти носи друг вид опит и това е много ценно. Надявам се за в бъдеще да имам все повече възможности да обогатявам театралните си преживявания.