Подготвя се ново райониране на България

Подготвя се ново райониране на страната. Концепцията ще обхваща единствено класификацията на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Бъдещите промени в класификацията няма да се отразят на административно-териториалното деление на страната и няма да засегнат съществуващите 28 административни области, съобщават от НСИ.
Общото между тях е, че София е извадена в отделен регион заради значителното си икономическо развитие, което се равнява на средното в ЕС. Всички останали райони са слабо развити.
Засега са изведени три приоритетни варианта за нов обхват на регионите от ниво 2, отговарящи на критериите на Евростат. Проектът е разработен от работна група към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в която участват и експерти от НСИ, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните, Администрацията на Министерския съвет, Института за икономически изследвания на БАН и Националното сдружение на общините в Република България.
Изменение на класификацията се налага, тъй като някои от настоящите региони от ниво 2 вече не отговарят на изискването за минимален брой на населението.
Предстои Националният статистически институт да получи мандат за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия - Евростат, за изменение на границите на териториалните единици за статистически цели, които към момента са шест статистически района. Проектът е публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации (проект на РМС).
Крайният срок за представяне на мнения и становища по концепцията за ново райониране е 28 февруари 2025 г. До края на март България трябва да изпрати своите предложения до Европейската комисия. Ако те бъдат одобрени, ще влязат в сила от 1 януари 2027 г.

Кои са новите варианти и какво гласи проектът за тях:

Вариант 1

Съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите, включени в предложените региони от ниво 2, се очаква да бъде устойчив по отношение на установения праг от 800 000 души и след 2090 г.
Има риск от непокриване на критериите на ЕК (Евростат) за намаляване на стандартното отклонение спрямо ЕС-27 за ниво NUTS 2. В процентно изражение увеличението на стандартното отклонение е 0,10%.
В този вариант има напълно ново райониране на страната и прегрупиране на административните области по райони от ниво 2. Предложеният вариант обособява общо 4 района, или с 2 по-малко от настоящата версия на класификацията, което ще гарантира дългосрочното спазване на критерия за население - определените региони ще имат устойчиво население между 800 хил. и 3 млн. души. Намаляването на броя на регионите ще даде възможност за по-ефективно прилагане на регионалната политика чрез обединяването на приоритетите за развитие, по-добро и по-ефективно разпределение на ресурсите, както човешки, така и финансови, между различни проекти и инициативи.
Разделянето на регионите според техните икономически профили и природни ресурси (например Северният и Източният) ще позволи по-ефективно планиране на политики за развитие на инфраструктурата, туризма и зелената икономика, на база водещ специфичен местен потенциал.
Предложеният вариант би могъл да насърчи развитието на приоритетни сектори като синята икономика по Черноморието, агробизнеса и биоземеделието в Дунавската равнина, както и индустриалните проекти в Южна България.
Източният регион, например, ще може да съсредоточи политики върху морските индустрии и туризма, които са основополагащи за икономиката му, като това вече доказват успешни инициативи като развитието на Пристанище Варна, включително за круизен туризъм, и проектите за модернизация на рибарските пристанища, които стимулират местната икономика.
Усилията в Северния регион биха могли да се съсредоточат в подкрепата за развитие на устойчиво земеделие, използвайки достъпа до река Дунав. По отношение на Южния регион, чрез взимане на подходящи решения приоритетите за развитие могат да бъдат фокусирани към привличането на индустриални инвестиции в области като Пловдив и Стара Загора.


Вариант 2

В предложения вариант, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Югоизточния регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2050 г., в Западния регион - до 2075 г., а в останалите региони - и след 2090 г.
В този вариант обхватът на два от регионите - Южен централен и Югоизточен, остава непроменен спрямо сега действащата версия на класификацията. При тях се запазва динамичният ред на статистическите показатели, с които се отчита състоянието на регионите и се проследява тяхното развитие.
Този вариант осигурява относителна приемственост или по-лесно адаптиране на текущите политики, заложени в действащите стратегически документи, тъй като се обединяват цели райони и няма значимо прегрупиране на областите. Два от регионите - Югоизточен и Южен централен, запазват текущите си граници. Единственото предизвикателство в това отношение е извеждането на София (столица) като самостоятелен регион. Това дава повече възможности за проследимост на въздействието на водените политики.


Вариант 3

В предложения вариант, съгласно прогнозите на НСИ, общият брой на населението в областите на Западен и Северен регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 г., а в останалите региони - и след 2090 г.
Новото райониране окрупнява регионите. Обединяването на регионите ще увеличи шансовете за кандидатстване по програми на ЕС, като ще могат да се посочат комбинирани цели и да се използват по-добре фондове от Европейския съюз, насочени към развитие на по-слабо развитите райони, обединяването на области като Видин и Враца с области като Благоевград и Кюстендил обаче би могло да доведе до задълбочаване на междурегионалните различия, което се отнася и за големия Южен регион.
Забелязва се и по-добро икономическо взаимодействие при окрупняването: Стара Загора, Сливен и Ямбол са икономически активни области със значителен индустриален потенциал, свързан със секторите на енергетиката, тежката промишленост, земеделието. Присъединяването към Южния централен регион може да доведе до по-добро икономическо взаимодействие с Пловдив и Хасково, които имат силно развита индустриална база.

Money.bg