Няколко думи
Гибелен фанатизъм
/ брой: 188
Войната в Близкия изток е не само въпрос на чест за замесените страни, а показва все повече истинското си лице, лицето на гибелния фанатизъм. При него разрушенията и броят на жертвите нямат значение, напротив - колкото повече, толкова по-добре. Макар привидно всички да са загрижени за цивилните, всеки се води от старозаветната максима "око за око, зъб за зъб".
Уж никой не иска ескалация на проблема, уж все призовават да не се отвръща на удара, но нима не е той най-естествената реакция? Как си представя Израел, че ще взривява различни устройства, ще атакува с ракети съседите си, а те ще стоят мирно и тихо?
Ако трябва да бъдем честни, реакцията на ислямския свят дори закъсня. Прекалено дълго оставиха Нетаняху да си играе с огъня, като малко дете да дразни другите, мислейки си, че винаги може да разчита на Запада да го защити. На практика това и става - всички си затварят очите пред еврейската жестокост, САЩ засвидетелстват безрезервната си подкрепа, ЕС осъжда иранското нападение, всеки говори как Израел има право да се защити, но... нима палестинци, иранци, ливанци, сирийци нямат същото право?
Гибелният фанатизъм разделя света на две - всеки трябва да избере страна, ако избереш мира, все едно подкрепяш врага. Това генералният секретар на ООН го разбра на свой гръб. Вече е персона нон грата в Израел...