Народната музика е връзката с българския ни корен

ИЛИЯ ЛУКОВ е народен певец, изпълнител на автентични македонски песни. Официално започва кариерата си през 1994 г. с участие на "Пирин фолк", когато печели Наградата на журито с песента "Сиромах си бех", а през 1995 г. Наградата на публиката е за песента "Беден сирак". През 1996 г. печели първа награда и Наградата на публиката на фестивала "Пирин фолк" с изпълнението на знаковата за него песен "Мъжка молитва". Оттогава досега издава 9 видеоалбума и 15 албума, между които "Едно мало дете", "Со маки сум се родил", "Мъжка молитва", "Камбана", "Зов за България", "Обичам те", "С песните през вековете", "Наздравица", "30 години песни с любов" и други, които завинаги ще останат в умовете и сърцата на хората. Изнесъл е многобройни концерти в България и чужбина. Заедно с д-р Анна Караангелова е създател на Продуцентска къща "Пирина" и на инициативата "Най-дългото хоро на света", което събира рамо до рамо хиляди българи у нас и зад граница. Илия Луков прави десетки концерти в Молдова, Украйна, Румъния, Израел, Северна Македония, Сърбия, Турция, където печели престижни музикални награди.

- Господин Луков, в края на миналата година увенчахте два свои юбилея - Вашите 50 години и три творчески десетилетия, с представянето на книгата "България е моята песен" в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Как възникна идеята за тази книга и какво още ще научат за Вас читателите?
- Отдавна съм обмислял идеята за книга. Искаше ми се на едно място да събера събитията, които заедно с екипа ми и съмишленици се превърнаха в наша кауза и се оказаха ключови и за моето личностно израстване. Благодарен съм на всеки човек, който е заставал до нас и заедно сме се опитвали да сеем добро. В книгата са селектирани и включени по-мащабните инициативи, които сме организирали и осъществявали, които представяме на читателите.

- Българската народна песен съдържа мъдростта на нашите предци и изстрадани житейски истини. Създавани по радостни поводи или разкриващи исторически изпитания, душевни терзания и въжделения на обикновения човек, може би затова те продължават да вълнуват до днес?
- Да, вълнуват народните песни, защото предците ни са изпявали всичко от сърце. Чрез песента, от уста на уста, са предавали на децата и на внуците си истините за българската история, бит, култура и по този начин са съхранили нещо много ценно и важно за нас, техните наследници. Народното творчество докосва, защото е онази връзка с миналото, която събужда самосъзнанието и родолюбието на всеки, отворил сърцето си за тези народни творения.
- Осъвременяването на любими народни песни, както и новите авторски песни на фолклорна основа, доближават тази стойностна музика до мирогледа и чувствителността на днешните млади българи, но и я развиват и обогатяват в духа на характерната национална стилистика. Защо е важно за Вас да творите и в тази насока?
- Израснал съм с народните песни, припознал съм ги като моите любими мелодии, които ме вълнуват и карат сърцето ми да тържествува. Народната музика е връзката с българския корен, затова дори и да осъвременявам и обогатявам с повече ефекти народната песен, стремя се да не изгубя онази автентичност, която е разпознаваема като български ритъм.
- Впечатляваща и вълнуваща част от новогодишната програма на БНТ беше фолклорният концерт на 31 декември, в който участвахте Вие и Ваши колеги - певци, инструменталисти, танцьори. Нашето фолклорно богатство намира ли достойно представяне по радиото и телевизията?
- Изследвания посочват, че присъствието на българската песен в нашия ефир е много малък процент от общата музикална програма на всички медии. Необходимо е да се изготви национална доктрина, с която да се защити българското творчество и да се акцентира върху българските изпълнители въобще. А мястото на народната музика е още по-ограничено на общия фон. Да, има медии, които се опитват да изготвят такива предавания, но, за съжаление, са много малко. Ако се огледаме около нас, съседите ни си пазят своята музика и на тяхна територия се чува само и единствено тяхната музика, като процентът на чуждата е много малък. При нас, за съжаление, е точно обратното.

- В близкото минало из България се провеждаха прегледи, събори, фестивали, конкурси за народно творчество. Днес като че ли по-скоро те са рядкост, някои разредиха изданията си или ги преустановиха поради финансови причини и т.н.
- Наблюдава се такава тенденция, макар че има ентусиасти, които се опитват да запазят подобни формати и да продължат традициите. В сегашно време сякаш комерсиалното е водещо. Да, много трудно се организират и провеждат подобни фестивали, без да се осигурят средства за това. Пак на държавно ниво е необходимо да се помисли в тази посока и да се вземат важни решения. Вярно, че времената не са леки. Нашите държавници имат много и сериозни задачи за разрешаване, но съхраняването на фолклора ни ще ни запази и като самосъзнание, и като дух, и като сила.
- В последните години народът показва, че има нужда от общуване чрез българското, чрез народната музика - роят се хоротеките, клубовете за народни танци, възникват хорови формации от любители, курсове за художествени занаяти и т.н. Това може би е знак за завръщането към корените ни...
- Да, забелязва се раздвижване и увеличаване на интереса към българските танци, към народните песни... Хубаво е това събуждане на духа български и дано се множат събудените души, които намират сила в народното творчество. Обикаляйки из страната, се срещам с много такива хора, но им е трудно да оцеляват и поддържат тази дейност. Повечето клубове се вписват като читалищни дейности и по този начин се запазва тази връзка с българското. И пак повтарям, че в тази посока е важно да се обмислят нещата много по-глобално и задълбочено на национално ниво, а не на местно.
- Две от най-вдъхновяващите Ви инициативи са "Най-дългото хоро на света" и даряването на камбани за храмове у нас и в други държави, където има големи български общности. Тези жестове имат важно значение за запазването на традициите и укрепването на българския дух, за приемствеността и като наследство, което да оставим за нашите деца.
- Съгласен съм с Вас. Това ни е водило като идея в организирането на тези инициативи и ни е мотивирало да не се спираме, защото да се пази българското е много важна задача. Това ни е обединявало в нашата дейност и ни е давало кураж да продължаваме.

- Известно е, че отдавате голямо внимание и значение на благотворителността - с многобройни концерти през годините сте събирали средства и сте ги предоставяли в помощ на нуждаещи се деца. Какво поражда тази необходимост у Вас да го правите?
- Българският народ е състрадателен и е готов да се притече на помощ на нуждаещите се. Благотворителността е житейска философия и начин на мислене, което българите носим като генетична особеност. Много са примерите в тази връзка. И ние сме правили, според силите си, благотворителни инициативи. Например: споделят ни, че децата в Дома в Стойките не са вкусвали месо повече от 6-7 месеца, защото не достигат средствата за пълноценна храна. В такива случаи сме мобилизирали сили и сме правили благотворителни концерти, за да се помогне. Не може да виждаме, че има страдащи, бедстващи или в затруднено положение българи и да стоим безучастни. Всеки трябва да направи според възможностите си каквото може.
- Разкажете за влиянието и значението във Вашето творческо израстване на знаменити личности като Любка Рондова и Костадин Гугов, с които имате честта и късмета да сте работили и общували, както и записани дуети.
- Изключително съм благодарен на съдбата, че ме срещна с тези неповторими, талантливи изпълнители - Любка Рондова и Костадин Гугов. Те са ми били пример за изпълнителско майсторство, за човечност, за родолюбие, устойчивост, силен дух и отдаденост към народната песен. Щастлив съм, че сме пътували из българските градове и села и сме били заедно на една сцена. От тях се научих да тача нашенското и да предавам на по-младите изпълнители това, което знам.
- Във втората половина на ХХ век у нас бяха изградени специализирани училища за фолклорно изкуство с богата материална база, професионално подготвени и изявени преподаватели, от които излязоха поколения отлични музиканти. Представители на гилдията наскоро изразиха в специално изследване своята тревога за днешното състояние на тези училища и призоваха за създаване спешно на цялостна стратегия за опазване, развитие и подпомагане на професията "Фолклорен музикант" в България. Какви са Вашите впечатления и мнение по темата?
- Абсолютно поддържам това мнение на колегите. Сериозно трябва да се анализира състоянието на тези музикални училища и да се търсят начини за справяне в днешно време. Ако се разработи национална доктрина, както споменах, в която да залегнат цели и задачи за опазване на българското фолклорно богатство, да се отделят средства за подпомагане на тези училища, да се финансират средищата, където се съхраняват традиции, обичаи, песни, народни сказания, да се защити народното творчество като национална ценност, ще се подобрят нещата и ще се работи съвсем осъзнато и целенасочено към съхраняване и развитие на фолклора. С това ще се подпомогне и процесът на приемственост от по-младите.
- Имате прекрасно семейство, със съпругата си сте създали три деца. На какво ги учите и възпитавате?
- Щастлив съм с прекрасно многочленно семейство. Това е най-голямото ми богатство, с което ме е дарила Вселената. Безкрайно съм благодарен за този божи дар! С моята съпруга се стремим да ги научим на дисциплина и отговорност. Стремим се да изградим човешки добродетели, с които да извървят смислено своя път и да правят разумни избори. Иска ми се да пораснат зрели личности, трудолюбиви, родолюбиви, достойни българи.
- В началото на новата година какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Пожелавам на Вас и Вашите читатели 2025 г. да е мирна, здрава, хармонична, разумна, успешна, благодатна, берекетлийска...! Нека са изпълнени дните ни с любов, радост, устрем и повече българска музика! Нека има благословение и благополучие за целия български народ!