НБУ не е АОНСУ

Черна ирония на съдбата: покрив в аулата на Нов български университет рухна и затрупа човек.
Това не е обикновена новина. Това е метафора за държавата. Там, където днес е НБУ, навремето беше АОНСУ - академията за подготовка на управленски кадри за старата власт. Една истинска политическа школа. Когато политическото торнадо на прехода помете всичко, точно там се настаниха лакеите на новото политическо статукво и тяхната фабрика за управленски бройлери. Така НБУ като паразит се опита да засмуче аурата, мястото и духа на старото АОНСУ. Но нищо подобно не се случи.
С годините видяхме всички лъскави промени, които новите костюмари се опитаха да приложат върху сградите. Покривите бяха осеяни с фотоволтаици, а всяка година бригади от работници започнаха да правят ремонт след ремонт.
Но НБУ е метафора. Ремонтите им са кухи, точно както политическите теории, които продават на наивниците, които учат там. Фотоволтаици, ремонти, всичко екофрендли, либерално, извисено, лъскавко. А най-накрая покривите рухват и в прахта след тях се вижда истинското състояние на нещата. НБУ никога няма да е като АОНСУ. АОНСУ беше истинска школа, академия от която хората излизаха подготвени за живота и управлението. Бяха научени да свързват теорията с живота и заради това покрив в АОНСУ никога не рухна. НБУ е фабрика за усвояване. Крайният продукт е кух и смешен.
По покривите ще ги познаете.