Травма

Повече от 80% от всички училища в България са докладвали поне един инцидент на насилие над дете, според данни от 2017 г. насам. Същевременно над 100 държави обещаха да работят за слагане на край на насилието над деца на първата глобална министерска конференция, посветена на темата, съобщиха от СЗО и ООН.
Причините за нарастващото насилие са най-различни: от гледане на филми, пълни с убийства, лесен достъп до алкохол, наркотици и оръжие, до липса на родителско внимание. Това са сред най-често срещаните обяснения на различни видове специалисти. Но малцина са тези, които ще посочат друга не по-маловажна причина - семейна травма. И то такава, получена в на пръв поглед здраво семейство. Голяма част от насилниците са израснали именно в такава среда - със строги родители, чийто единствен метод на възпитание са шамарите. Шамари за лоши оценки в училище, за казана неприлична дума, за оспорване на родителска "заповед", за неподчинение и какво ли още не. Съвсем логично е те да растат с мисълта, че това е най-правилният метод на възпитание. Вероятно и те са били възпитавани по същия начин, с тази разлика, че времената са различни и това, което е било "нормално" преди век, вече не е. Най-страшното е, че не виждат нищо лошо в това или, че се предава от поколение на поколение.
Примерът остава и е прилаган навсякъде, понякога над чужди деца. По цял свят. И е парадоксално, че през настоящото хилядолетие, когато разполагаме с какви ли не "умни" устройства, навсякъде има насилие - сред образованите и не чак толкова, сред бедни и богати.
Малка част от жертвите се осмеляват да го заявят - понякога от страх, друг път, защото са убедени, че са "го заслужили", понякога от срам, че са позволили подобно нещо.
Крайно време е да се сложи край на това. Децата с нищо не са заслужили такова отношение, колкото и да са "сгрешили" с нещо.