Краят Му се вижда
/ брой: 204
"Група кресливи жени" на "уж болни деца" срещу един WC-премиер. Те - изстрадалите, не са сами на днешния протест. Не са сами в искането си за оставка на Валери Симеонов. Ако ги изоставим, нищо не става от нас. Загубили сме нормалността си в държава, превърната от властта Му в ненормална. Днес, когато майките излизат на протест, е нашият тест като народ. Или сме с простотията и простащината, която пълзи от върховете надолу, или сме срещу тях.
Презрението на тази държава към майките на деца с увреждания мина всякаква граница. Валери Симеонов я прекрачи. За жалост той днес е едно от лицата на тази печална държава. Неговата наглост, надменност и политическо високомерие заслужават съд. Не оставка, а съд!
Какво искаме? След Борисовото "да ми се махат от главата" арогантността на Симеонов не е случайност. А логика. Логиката на наглеца, издигнал се над матряла.
Днес пред нас стои не-човек, който се отнася към всички останали все едно са не-хора. След тези думи на Симеонов има твърде малко до следващата стъпка - ликвидиране на проблема. Как още някой не е изрекъл, че майките на деца с увреждания не просто трябва да се махнат от главите ни, а да бъдат високохуманно унищожени.
Поднесените от Бойко Борисов извинения от името на правителството не са достатъчни. Твърде късно е за тях. Късно е и Симеонов да казва каквото и да било. Дано има смелостта да го изрече пред някой български или европейски съд.
Майките не искат лукс и богатство, не се борят за хотели и джипове. Не жадуват за почивки на Малдивите и проценти от нечий бизнес.
Те искат човешко отношение.
Как да го получат от не-хора?
Ако утре самозабравилият се Валери Симеонов все още е вицепремиер, значи колата бясно се спуска по нанадолнището. А краят Му се вижда все по-осезаемо. И не, тук няма място за политически дивиденти. Има място единствено и само за Човеци.
Оставката на Валери Симеонов няма да успокои хората. Но оставането му на поста вицепремиер и налагането и чрез него на простотията и простащината е пагубно. Не за системата - тя видно убива всички. Не за властта - тя е пътник. За държавата - за това, което е останало от нея. И за Хората - тези, които все още сме тук и сме живи. Въпреки тази система и въпреки тази власт.
Твърде дълго Го оставихме да ни овалва в простотии и да ни налага простащината като манталитет и начин на живот. Той реши, че така най-лесно се управлява обикновения народ - аз съм прост и вие сте прости. Време е да сложим край на тази мантра. Или наистина си заслужаваме съдбата.