Вотът, кривите огледала и стереотипите
Изборите в Русия затвърдиха статуквото
/ брой: 278
Парламентарните избори в Русия вчера, както предвидиха социолозите, не донесоха изненади. Според първите предварителни резултати от демоскопските проучвания в следващия - шести състав на Държавната дума - партията на властта - Единна Русия, остава безспорен лидер. Анализатори в Москва смятат, че целият изборен процес дава основания за извода, че в страната напоследък се наблюдават известна политическа умора и тенденция към деполитизация на обществото. Показателно е намалялото влияние на Единна Русия, която в досегашния пети състав на долната камара на Думата имаше квалифицирано мнозинство - 315 от общо 450 депутати. Този спад на доверието бе очакван не само защото партията управлява вече цяло десетилетиие и опозицията е слаба, но и защото кандидатурата на Путин за нов президентски мандат активизира мнозинството от противниците му с различен политически десен, които получиха солидна подкрепа отвън.
В същото време изборите бяха съпроводени със особено внимание от страна на западните медии заради, както писа френският "Монд", "завръщането на някогашните рефлекси на homo soveticus", "Ню йорк таймс" пък уточнява, че Единна Русия е успяла да мобилизира отново голяма част от националистически настроения електорат с идеята за "възстановяването на СССР" и е използвала "страха на населението пред нова вълна на кризата". А "Фигаро" твърди, че партията на власта е загубила своята привлекателност. Показателна е и статията на Марилуизе Бек в германския десен всекидневник "Ди велт", според която на Запад има два коренно противоположни възгледа за Русия. "Тя се възприема или като царство на тъмата, или като обетованата земя на нашата икономическа мечта (заради суровинните ресурси), в която живеят великодушни, макар и понякога грубовати хора, с които трябва да установим добри отношения", заключава германската депутатка. Италианският "Република" и австрийският "Щандарт" в коментарите си стигат до извода, че в Русия се множат признаците, характерни за гражданското общество, което е способно на съпротива, и че расте средната класа, която не се задоволява с "мекия авторитаризъм" (свобода на словото, б. а.) на Путин и която може да започне да иска повече, отколкото й предлага сегашната възможност за политически избор. "Уолстрийт джърнъл" допълва, че в предизборния период се е наблюдавала особена активност в интернет блоговете, изпълнени със "смела политическа сатира", и че са се появили наблюдатели от нов тип - обикновени граждани, въоръжени със смартфони, диктофони и фотоапарати.
Тези подбрани цитати от западните медии говорят за противоречивия характер и нееднозначните оценки на изборния процес в Русия. Много от тях съдържат част от истината. Но също така и отдавна овехтели стереотипи, които генерират погрешни изводи и като следствие - погрешна политика... Естествено следва въпросът: защо Русия трябва да гради своето общество по примера на Запада, да сверява курса си с Америка и послушно да щудира поученията за това каква да бъде нейната демокрация? Тя е различна и поради мащабите си, куп исторически причини и силното недоверие към САЩ - световния лидер, който налага волята си с изпитани имперски практики. И не може да бъде друга. Инициативата на Обама за рестартиране на отношенията не проработи тъкмо защото политиката към Русия се анализира на основата на същите стандарти, които се използват за която и да било друга страна. С това се обясняват острите реакции в Москва на препоръките и нравоученията.
В навечерието на изборите руските власти например определиха като некоректна декларацията на Държавния департамент на САЩ за приетия от градския парламент на Санкт Петербург законопроект за забрана пропагандата на хомосексуализма и педофилията. Те я окачествиха като намеса в законодателните процеси в Русия, която от своя страна не държи сметка за работата на американските законодатели. Неотдавна Меркел, Саркози и Камерън бяха принудени да признаят, че техните страни са се провалили в осъществяването на проекта за мултикултурно общество. В същото време в Русия живеят над 20 милиона мюсюлмани - два пъти повече, отколкото във всички западноевропейски държави, взети заедно, но те не са изолирани и затворени в гета и говорят официалния руски език, за разлика от мнозинството турци например в берлинските квартали Кройцберг, Вединг и Ньой Кьолн, които не знаят немски. Не е ли това също мярка за демократизъм и спазване на човешките права?
При вчерашния вот отново имаше взаимни обвинения между политическите сили за нарушения, манипулации и злоупотреби с доверието. В самото навечерие на изборите например руският телевизионен канал НТВ показа филм за съмнителната дейност на финансираната от САЩ асоциация "Голос", наблюдаваща изборния процес и готвеща Карта с нарушенията, но според руски медии - само на една определена партия. Преди това "Вашингтон пост" цитира Путин, който на конгреса на Единна Русия нарече "безполезен труд" работата на асоциацията, пояснявайки, че Юда не е най-уважаваният от руския народ библейски персонаж и че е по-добре парите, които харчат за организациии като "Голос", САЩ да дадат за погасяване на държавния си дълг.
Иронията на Путин, за когото изборите бяха сериозно изпитание и имаха характера на репетиция за президенските избори през март, подсказва, че въпреки загубата на част от доверието на обществото той продължава да бъде уверен в правилността на своя курс, оспорван все повече от множащите се негови противници. Но вотът вчера показа и още нещо - силната личност в днешна Русия не е достатъчна за стабилността на икономиката и обществото. Защото политическият вятър, когато се налага, сменя посоката си...