Възможният разрив
Защо Бавария се готви да изневери на германската солидарност и единство
/ брой: 199
Какво става с Германия? Лидерите й изглеждат несигурни и смутени. Консервативното правителство на Меркел - главната героиня на европейската финансова драма - е изправено пред неизвестност - каква ще е съдбата на пакета от мерки за спасяване на еврото, с който се налага германската фискална дисциплина в еврозоната. Партията на канцлера - Християндемократическият съюз (ХДС), подкрепя идеята за Европейски съединени щати. Но партньорите му от Баварския християнсоциален съюз (ХСС) и Свободните демократи я отхвърлят категорично. По този повод седмичникът "Ди цайт", чийто основател е бившият канцлер и бивш лидер на социалдемократите Хелмут Шмит, отбелязва: "Германия днес, както никога в миналото, е жизненоважна за Европа. На първо място защото е локомотивът й и защото и в сегашната криза тъкмо германската икономика работи сравнително успешно. За съжаление нейната външна политика е неясна и неопределена", изтъква в редакционен коментар вестникът и пита: Смята ли Берлин да остане интегрална част от Запада или ще заложи изцяло на източната политика? и Каква е бъдещата роля на Германия в Европа?
Някога европейската политика бе сфера, в която действаха технократите, днес тя е сцена, на която се разиграва кризата на самосъзнанието на германците. Някогашното твърдение, че Германия е малка за бъде хегемон в Европа, но в същото време и твърде голяма за запазване на равновесието, вече не съответства на реалността. Постигнатият от времето на Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол компромис, според който Германия е икономиката, а Франция - с моралния си и културен потенциал - политиката, днес вече не действа. Остта върху основата на която бе изграден Европейският съюз, напоследък показва много слабости. Преди Германия
купуваше влияние
Днес тя има голямо политическо тегло и без нейното участие спасението на Европа е невъзможно. Еврото бе въведено по настояване на Франция, за да не се допусне хегемония на германската марка в Европа. По ирония на съдбата тъкмо еврото обособи хегемонията на Берлин на континента. Но германците се боят от Европа, а Европа, на свой ред, се бои от мощта на Германия. Днес, както никога преди, Германия е извънредно важна за ЕС. Но голяма част от германското общество смята себе си за жертва на Евросъюза. Европейската идея навремето бе ценна сама по себе си. Сега Европа представлява заплаха не само за германските ценности, но и за благосъстоянието на германците.
Поради това се очаква Германия да заеме ясна позиция по въпросите, свързани със световния ред, след изтеглянето от Афганистан и по палестинския въпрос, без да дразни Израел и САЩ. Очевидно е, че товарът, който има да носи, става все по-голям. Тъкмо поради това тя се нуждае от нови стратегически партньори. Едва ли е случаен фактът, че в Съвета за сигурност на ООН при гласуването за Либия Германия се оказа на страната на Русия, Китай и Индия. Все още обаче тя не може да води политика на неприсъединяване към блокове. Само заедно с останалата част от Европа може да мери сили с големите. И затова, за да засили влиянието си в света, Европа й е нужна. Нужна й е и Русия с големия си потенциал, разрастващ се пазар и огромни суровинни богатства. Тази
сложна картина
провокира въпроса: Какво влияние може да окаже Германия на европейската интеграция? С отговора му преди време се зае германският външен министър Гидо Вестеррвеле, който изготви доклад за бъдещето на Европа. В него обаче няма нито дума за фрагментацията на ЕС и противоречията в много области: между Севера и Юга, в германо-френската ос, а така също и между еврозоната и останалите страни от съюза. Засега най-опасната раздробеност е тази, която е между членовете на Еврогрупата, т. е. между седемнайсетте страни в зоната на еврото. Десет от тях са готови да се откажат от собствения суверенитет в полза на европейската солидарност, а останалите все още не са узрели за единна Европа. Германия успя да възстанови своята конкурентоспособност за разлика от другите европейски страни. И така зоната на еврото се раздели на две групи - едната начело с Германия - с положителен търговски баланс, а другата, водена от Франция и включваща Италия и Испания, с отрицателни търговски баланси. В резултат разривът се увеличава паралелно с прехвърлянето на капитали от по-слабите страни от еврозоната в Германия. Такива се външните условия, при които в страната зрее
сериозен скандал
Известният политик от Християнсоциалния съюз Вилфрид Шарнагъл - съветник на Меркел, смята, че най-развитата германска провинция - Бавария, трябва да напусне федерацията. Причината за отцепническите му идеи, които той излага в готова за публикация книга, са, че провинцията, известна с високотехнологичните производства, е принудена да подпомага останалите по-бедни германски лендери. Шарнагъл доказва, че Бавария има всички необходими условия, за да бъде независима държава. Има и достатъчно исторически предпоставки за това - тя запазва своята независимост като отделно кралство до 1871 г., когато се съгласява да влезе в състава на Северногерманския съюз. Оттогава баварците непрекъснато обсъждат въпроса доколко правилен е бил изборът на техните предци. Сепаратистки настроените баварци смятат, че имат налице всичко необходимо, за да станат независима и процъфтяваща страна. По брой на жителите и по възможностите на икономиката днес Бавария може да претендира за седмо място в Европейския съюз, твърди Шарангъл. Главният мотив за отцепническите настроения е системата на разпределение на доходите между федералните лендери, в рамките на които Бавария е принудена да дели с по-малко успешните своите данъчни постъпления. Така например през 2011 г. е дала за тази цел 3.66 милиарда евро, което е около половината от създадения за бедните провинции фонд на ФРГ. Това според Шарнагъл е много висока цена, която баварците плащат за всеобщото благополучие на Германия. Неговата книга се появява в момент, когато мнозинството аналитици смятат, че стратегията, избрана от Германия за изход от кризата, е рискована. Авторът споменава още един проблем, който безпокои баварците. Свободната държава Бавария в момента е зависима от два центъра - столицата на Германия - Берлин, и на Евросъюза - Брюксел, което създава трудности при вземането на решения. Преди още да е публикувана книгата на Шарангъл, има сериозен резонанс в Германия дори само поради факта, че въпросът за дотациите на по-бедните провинции Бавария смята да решава чрез Конституционния съд в Карлсруе.
Заплаха с разкол
Тези дни от Мюнхен се чу още един сигнал за засилващия се сепаратизъм. Управляващата в Бавария от 1946 г. насам партия Християнсоциален съюз може да напусне клерикалната коалиция в Берлин. Премиерът на Бавария Хорст Зеехофер заплаши, че може да се стигне до такова решение след изявленията на канцлера Меркел за възможността да бъдат пуснати в обращение общи облигации, или така наречените евробондове. Историческият съюзник на ХДС за първи път в историята заплашва с разкол. Двете партии са толкова близки, че винаги са действали и действат като единна политическа сила. Причината за рязкото изявление са появилите се в германския печат информации, че на последния среща на ЕС под натиска на Италия и Испания Меркел обявила, че не изключва пускането на евробондове. Това според Зеехофер означава, че Германия в крайна сметка ще отговаря за дълговете на длъжниците от еврозоната - Гърция, Португалия, Испания и Италия. Той изтъква също, че вече поетите задължения от страна на Германия за попълването на стабилизационния фонд на ЕС оказва негативно влияние на германската икономика. "Оказахме се на ръба - казва баварският премиер. Можем да достигнем такава точка, след която правителството в Бавария и ХСС няма да могат да оказват подкрепа на канцлера Меркел. А без нашите гласове кабинетът в Берлин ще се превърне в правителство на малцинството". Изявлението на Зеехофер се оценява като крачка към предсрочни избори. Дали този възможен сценарий ще се реализира, е съмнително. Но е съвсем ясно, че две десетилетия след краха на Берлинската стена и обединението на Германия Европа е застрашена от гибелна фрагментация.
Freistaat Bayern
(Свободна държава Бавария)
Бавария е една от шестнайсетте федерални провинции (лендери) на Германия. Населението й е 12,4 млн. Тя е най-голямата по площ - 70 553 квадратни километра и е единствената провинция, която не е била част от Ханзата. Бавария е най-богатият лендер - за 2010 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е 35 337 евро (за цялата страна е 28 800 евро). Силно развити са високотехнологичните производство и земеделието. Бавария е родината на BMW, Audi, MAN - символи на германското качество. Провинцията има хилядолетна културна традиция и силно развито чувство на регионален патриотизъм. Близо 70 процента от баварците са католици. Херцогство Бавария е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия. През 1806 г. Бавария става кралство и е една от най-либералните германски държави, до анекса на областите Швабия и Франкония през 1814-1815 на Виенския конгрес. Кралство Бавария е първата германска държава, която има конституция още в началото на XIX век. Въз основа на указ, издаден на 19 септември 1945 година от американските окупационни власти, е възстановена автономната държава Бавария. На 1 декември 1946 година след референдум е приета баварската конституция, която действа и сега. Бавария има собствено представителство в централата на Европейския съюз в Брюксел.
Провинциалният парламент в Мюнхен
Авторът на книгата Вилфрид Шарнагъл
Баварският премиер Хорст Зеехофер