СТАГФЛАЦИЯ В ИКОНОМИКАТА

Неотдавна в София бе представен докладът на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD). Данните на организацията показват, че през 2010 г. преките вложения за всички страни в света са се повишили с около 5% и достигат 1,24 трилиона долара. Наистина увеличението не е голямо, но все пак трендът е положителен. На фона на данните за света статистиката в България е изкючително тревожна, тъй като отчита катастрофален спад на инвестициите. През миналата година чуждестранните вложения намаляха с 35% до около 1,5 млрд. евро (при 2,2 млрд. долара), но през текущата 2011 г. по всичко изглежда, че ще бъдем свидетели на

нов антирекорд

Инвестициите едва ли ще надминат 1 млрд. евро и ще се върнат на нивата от преди петнадесетина години.
На фона на привлечените по времето на мандата на правителството на Сергей Станишев (2005 - 2009 г.), когато бяха отчетени рекордните 25 млрд. евро чуждестранни инвестиции, то от началото на тази година до края на май те имат отрицателен ръст - минус 25 млн. евро за петте месеца. Което означава, че "изнесените" вложения са повече от реализираните в страната. Според директора на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов това се дължи на факта, че три компании са върнали на централите си в чужбина заеми за над 450 млн. евро, от които към Великобритания са изтекли 122,7 млн.евро, а към Германия 99,6 млн. евро. Вместо предприемачите от двете най-силно развити държави в ЕС да вложат свои преки инвестиции у нас, то те, изплашени от несигурната икономическа ситуация в България и от хаотичната икономическа и финансова политика на правителството на ГЕРБ, решават да играят на сигурно и да приберат обратно предоставените в годините на икономически подем вътрешнофирмени кредити. Стефанов обаче тенденциозно отчита това като добър знак, тъй като показвало, че местните подразделения имат достатъчно средства, за да се издължат на компаниите майки?! Според него по нива на инвестициите в региона на Югоизточна Европа България се нарежда до Унгария и Гърция, които са привлекли почти същите суми през 2010 г. Най-много вложения в региона са направени в Чехия - 6,8 млрд. долара, като там ръстът е 132%.
Тенденциите и изводите по отношение на привличането на инвестиции у нас (особено на фона на отчетения ръст от 5% в света) никак

не са обнадеждаващи

и се свеждат до:
- Компаниите са твърде предпазливи в планирането на инвестициите си.
- Все повече вложения се насочват към развиващи се държави, а не към новите страни от ЕС.
- В света най-голям дял заемат инвестициите в производството, а у нас правителството отделя внимание изключително на инфраструктурата и на спортното строителство и неглижира българската индустрия и иновациите.
- Компаниите предпочитат да инвестират на зелено, а не да купуват вече съществуващи фирми, а у нас повечето фирми са декапитализирани и за предпочитане е в тях да влязат освен свежи пари и чужд мениджмънт. Броят на сливанията и придобиванията в света расте, независимо че стойностите на сделките са по-малки, но не и тук, където такива сделки почти липсват. Това е предпоставка за малък обем на преките инвестиции.
- Отнемането на лиценза на най-голямата у нас петролна компания "Лукойл Нефтохим" е изключително лош знак за останалите инвеститори у нас. Не стана ясно от коментарите на премиера и финансовия министър дали компанията първо е санкционирана от Агенция "Митници" и после се е пристъпило към отнемане на лиценза, или направо е била взета крайната мярка. Това неадекватно решение на правителството окончателно срива доверието към икономическата политика на кабинета на ГЕРБ, която се люшка според конюнктурни лични интереси. Подобно негативно въздействие на притока на инвестиции е противоречивата позиция на правителството за изграждането на АЕЦ "Белене". В резултат на нея реномираният германски стратегически инвеститор RWE окончателно си тръгна от България, а руската "Атомстройекспорт" даде НЕК на Международния арбитражен съд в Париж, но увеличените цени на тока ще плащат всички български потребители.
- Без особен ефект за българската икономика и за преодоляване на високата безработица, достигаща 11,2 %, е пререгистрирането на бизнеси от Гърция и Румъния у нас. Това по принцип е положително, но то се прави преди всичко заради ниските ни преки данъци. На практика се местят парични потоци, а не самите производства. Ефектът като приходи в бюджета е спорен, а преместването изобщо не спомага за снижение на безработицата у нас.
- На чуждестранните фирми негативно влияе и обстоятелството, че държавата

дължи на бизнеса 400 млн. лв.

Със закъснение от близо година и отбив от 7% тя издължи 650 млн. лева, които трябваше да върне до 31 декември 2009 г., но сега се трупат нови просрочия. Фирмите изпълняват договори, сключени с държавата - независимо с кое правителство - и за период на заплащане, който е предварително договорен, а плащания насреща от бюджета няма. Оттам идва забавяне на плащания към банките, трупат се лихви, бавят се и плащания към бюджета. Обаче много от възложителите поставят условие за участие в обществена поръчка да нямате задължения към бюджета, да сте си внесли данъци или осигуровки. Това създава един омагьосан кръг - държавата не плаща на бизнеса, той пък не може да пълни бюджета.
  - За почти тройното намаляване на преките чуждестранни инвестиции през последните 2 години значение има световната икономическа криза (2007 - 2009 г.), но и нарасналите разходи на чуждите компании за събиране на вземанията си от контрагентите си у нас. Причините за това са зле работещата ни съдебна система и лошото ни законодателство, което в по-голяма степен пази правата на длъжниците.
Необходимо е да се има предвид също, че след приключване на световната криза в ЕС и развитите страни в света конкуренцията за привличане на инвестиции от чужбина се изостря, а България участва на този пазар както на регионално, така и на глобално равнище. За значими проекти в производството тя се бори като инвестиционна дестинация с поне още 10-12 конкурентни държави. В областта на аутсорсинга и информационните технологии състезанието често е между 30-40 страни. Конкурентната среда може да се разглежда и като предизвикателство за българската икономика - това е възможност да се развият сектори с висока добавена стойност като фармация, еко- и енергоефективни технологии, медицински изделия, информационни технологии и други.
По принцип България разполага с

конкурентни предимства

които представляват добра основа за привличането на инвестиции, като: макроикономическа и политическа стабилност, ниски преки данъци и разходи за труд, както и традициите и образованието в определени сектори. Тези предимства обаче не се използват от правителството на ГЕРБ. Със своите противоречиви и често абсурдни фискални и икономически решения като намалението с 2% и последвалото го увеличение с 1,8% на осигуровките, национализирането на парите от професионалните пенсионни фондове и др., то не спомага за привличането на чуждестранните инвеститори, а по-скоро ги прогонва.
Неблагоприятно обстоятелство, което дърпа назад българската икономика, е фактът, че индустриалната й структура в момента е ориентирана към сектори с ниска добавена стойност. Не повече от 500 хил. души работят в сектори с висока добавена стойност, а над 1 млн. работници и служители са заети в отраслите с ниска добавена стойност. Висшето образование е фокусирано главно върху специалности в областта на правото, бизнеса и финансите, а сравнително малко студенти завършват технически специалности. Не съществуват силно обособени клъстери, които да се превърнат в основа за привличане на инвестиции. Съществуващите в някои области групи фирми могат да поставят началото на реални клъстери в по-продуктивни индустрии, но липсват стимули от страна на кабинета "Борисов" за това.
  На теория може да допринесат за увеличаване на чуждестранните инвестиции и

56-те ни търговски представители

изпратени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в 44 страни в света. За тяхната издръжка са разходвани през 2010 г. 7,8 млн. лв., но не е ясно какви точно са резултатите от дейността им?!
По поръчка на МИЕТ бе изготвена експортна стратегия, където се очертават секторите, в които ще бъдат насочени инвестициите в България. В нея се открояват следните индустрии (извън традиционно приоритетните като туризъм и енергетика) с потенциал за привличане на инвестиции, които ще доведат и ускорен растеж:
- електроника и електротехника
- транспортно оборудване и машиностроене
- химическа промишленост
- земеделие и хранително-вкусова промишленост
- логистика
- информационни технологии
- аутсорсинг
- здравеопазване и фармация
Това са индустрии, в които България има определени конкурентни предимства като традиции, географско положение, образование, работна сила, ценово предимство и други. Те имат голям потенциал за ръст на експорта, заетостта и регионалното развитие и биха могли да привлекат значителни инвестиции на базата на целенасочен инвестиционен маркетинг и координирани усилия на правителството, бизнеса и образователните и научни институции. Необходимо е да се има предвид, че здравеопазването и фармацевтиката са сектори с висока добавена стойност и висок потенциал, но изискват институционални усилия за големи инвеститори. България трябва да изгражда база и капацитет в няколко избрани индустрии в световен мащаб с перспектива за развитие в следващите 5-10 години. Това са чистите технологии и биотехнологиите, над които да надграждат и да се развиват нови авангардни производства. На базата на тези индустрии страната ни би могла да се фокусира върху няколко по-широко определени клъстера, където да се утвърди като лидер в иновациите за следващите 10 години: ИТ и аутсорсинг, "чисти" технологии, биотехнологии, индустрии, свързани с храните и земеделието, със здравеопазването и уелнес туризма.
 Тези препоръки вероятно ще се изпълняват при следващите български правителства, тъй като това вече доказа, че е неспособно да управлява българската икономика. Инак резултатите от изпълнението на държавния бюджет за първото полугодие на 2011 г. нямаше да изостават значително от заложените в бюджета приходи въпреки възходящия тренд на цените.