Рецептите на европейските дянковци не работят

Цитат:
Обикновеният данъкоплатец предостатъчно си бръкна в джоба. Време е да платят онези, които години наред се облагодетелстваха най-много и причиниха кризата. Които незаслужено станаха още по-богати и през рецесията


    Признавам си, да го наречем, снобизма, че от доста отдавна предпочитам футболните анализи по германската телевизия пред тези на тукашните многобройни разбирачи. Не само заради систематичната и логична реч на немците, която в сравнение с нашенското "брутално" езиково и псевдохумористично импровизиране e направо песен. Вярно, Мехмед Шол все още не е достигнал равнището на оттеглилия се образец като футболист в миналото и доскоро анализатор и коментатор Гюнтер Нетцер, но видимо се развива и има какво да каже.
Превключвам обаче за справка на БНТ, а по нея кръшна мома ми говори за европейското по футбол с диалектно произношение. Уважаемата госпожа Любинка Нягулова трябва да е посегнала да си счупи телевизора, ако е наблюдавала подобен род погром над нейното общонационално значимо дело в защита на правоговора по обществената по дефиниция, но за съжаление, както много пъти съм подчертавал, не и като роля и съдържание, телевизия.
Да сме наясно, за да не ми припишат още и сексизъм, напълно приемам лица от нежния и по-симпатичен пол да коментират футболни теми. За да съм обективен, една друга кръшна мома доста сносно обясни правилото за засадата на базата на конкретен казус по същия канал. Конкретният проблем тук е в правоговора и съответно правописа, които смятам за задължителни не само при публични изяви.
Нескромно, индивидуално мнение, което явно не се вписва в местния общ контекст. И което става все по-малцинствено на фона на езикови бисери като "преценяне", "намаляне", "сглабяне" битуващи, включително изписани на субтитриран текст, по не една електронна медия. Да не споменаваме пълния и кратък член, които сами по себе си са тест за интелигентност. Неслучайно един от най-добрите и уважавани телевизионни коментатори и автори на станали вече христоматийни публицистични и документални филми по БНТ наскоро с тъга сподели: "Чавдаре, малцинство сме, за разни такива нямаме особено значение."
Не става въпрос само за корупция, световна конспирация,

лобизъм, далавераджийство

партизанщина, безогледен кариеризъм, лакомия и пр. Работата допира до елементарен чалгаджийски контекст у нас. В който родната журналистическа гилдия като култура, познания, похвати и умения посилно се вписва. Не че нямаме много добри журналисти, включително такива, "отбиращи в икономическата джунгла". Но те са изтикани в ъгъла от напористи игноранти, които оправдават с всички сили "европейските и световни стандарти" в тукашното им удобно тълкуване.
Абсолютно не възпримам физическата саморазправа с представители на медиите, колкото и да си го търсят в отделни случаи. Но дайте да се запитаме защо една телевизия на няколко пъти си навлича масови прояви на омраза от страна на протестиращи у нас по различни, но в края на краищата доста сходни, поводи и причини. Защо се скандира "Бойко ти ви" и "Босфор ти ви". Някой умишлено да го е подготвял? Или всички скандиращи си нямат други занимания и забавления, защото са лумпени, пияни, дрогирани, полукриминални типове, както от екрана се опитваха да ни внушат?
Много се съмнявам да е така. Олигархията и нейните далавери преминаха у нас границите на поносимост. Но трябва да добавя още нещо като съображения. Не само правителството и парламентът трябва да разберат бързо променящия се български контекст, но и редица медии. Днес пред обществото не върви не само далаверата, но и нейната рафинирана медийна защита. След опазването на българската природа неумолимо идва ред на възстановяването на приличието и на морала, на опазването на социалните структури, тяхното укрепване, на нарастването на благоденствието на всички обществени слоеве, а не само на отделни кръгове. Когато след събитията в Катуница написах, че България вече не е същата, малцина ми повярваха. Някой да не се окаже изненадан?
Интелектуалците у нас доста отдавна са разшифровали кои телевизии са проолигархични и кои се стремят да спазват добрия тон на гражданствеността. Напоследък полека-лека се отварят и очите на по-широката публика. Призивите за

бойкот и "почистване"

съвсем не идват от нищото и на празно място.
Контрапротестите в подкрепа на лобисткия Закон за горите бяха по комсомолски "изорганизирани". Най-напред секретарят на ЦК - в ролята министър Найденов, отправи призив към другарите по места, които в спешен порядък откликнаха, взеха съответните мерки и насрещно преизпълниха плана. Прост въпрос: Кой плати на онази нещастна безработна - от Разлог ли беше, от Симитли ли - пътуването до София, за да каже на жълтите павета, че искала работа? С какви пари бе докарана пистообработващата машина? Или как финансово бе подплатен и съответно изпипан плакатът с премиера, режещ с ножици главата на "зелената хидра". Пълна пародия, включително като се има предвид самоличността на предводителите й. За сравнение - плакатите на протестиращите на Орлов мост бяха видимо написани на ръка, лаически, спонтанни и честни.
Всичко си има цена. Доминацията на дясната неграмотност в медиите, при цялото отвращение от повечето от тях, засега все пак изглежда, че си е струвала парите. За двадесет години преход видимо преобладаващите у нас публично мнение и нагласи по отношение на икономиката огледално отразяват тези на републиканците в Щатите. Де го Ямбол, де го Стамбул. Констатацията не е моя, а на един (все още) мислещ журналист. Дефектите на въпросната ситуация насред кризата са неоспорими. Те са в основата на интелектуалната безизходица на нацията, от която можем да изведем всички неблагополучия, включително непреставащата емиграция и топенето на българското общество.
По телевизиите най-чести гости са чалгаджиите от сектата на неолибералните институти. Посредством баналности и глупости такива обслужват адекватно контекста. Например, че ако се вдигне доларът, ще поскъпне петролът, бялата и черна техника, ще се засили вътрешната инфлация и че у нас антикризисно трябва да се намалят подоходните данъци, здравните и осигурителните вноски.
Ама в сериозната българска икономическа наука (Да, да има такава, неполучаваща заплата и инструкции отвън!) групата на въпросните "соросчета" буди единствено

чувство за ирония

Наскоро един десноцентрист, бивш министър, ми го каза в прав текст: "Това са хора, които никога не са поемали никаква отговорност." И е точно така. Ръсят съвети под път и над път, но за последствията - ни лук яли, ни лук мирисали.
Когато цяла Европа вече повече от година се занимава със спасението на Гърция, неолибералчетата с нескрита наслада "експертно" коментират напускането на еврозоната и връщането към драхмата. И в каква катастрофа ще се развие кризата, ако на Гърция през близките месеци й спрат парите. И как вече сме печелили от това, че на гърците им е зле.
Печелим трънки! Не може на съседа да му гори плевнята и да не запали твоя двор. Целият регион през последните години потъва. Европа не е добре. С пактовите фискални рестрикции спиралата води надолу към обедняване и ново затягане на коланите.
Освен икономии, които обричат на мизерия, освен данъчен дъмпинг, който по необходимост означава социален дъмпинг, в западния печат се дискутират и други подходи за по-справедливо разпределение на тежестите от кризата и за съживяване на икономиката. Такива са преструктуриране на държавните дългове, засилване на прогресивността на подоходното облагане, също и предизвикване на по-висока инфлация, разходване на значителни средства за растеж. Не мога да не спомена, че някои разработки твърдят, че държавният дълг при подходяща структура може да се увеличи и до 120% от БВП, но смятам, че все пак е по-добре да не се стига чак дотам.
Рецептите на европейските дянковци вече доказано не работят. За растежа трябва да платят най-напред онези, които години наред се облагодетелстваха най-много и причиниха кризата. Които незаслужено станаха още по-богати и през рецесията. Обикновеният данъкоплатец вече предостатъчно си бръкна в джоба. А изложеното го мисля не само аз, но и френският президент Франсоа II. Дано най-после в Стара Европа да се е появил лидер от калибъра на Франсоа I Митеран. А догодина ще чакаме нов Хелмут Шмит.
Леви носталгии и розови "надежди говежди", ще кажат. Не. Ценности и многолетен опит. При това не задължително левоцентристки. Защото, който добре помни, не е забравил нито Дьо Гол, нито Аденауер, нито Ерхард, нито Помпиду, нито Франц Йозеф Щраус, нито даже Хелмут Кол, Ханс Дитрих Геншер и Жак Ширак.
Качественият скок в интеграцията и към стабилното икономическо и социално развитие на Стария контенент може да бъде само посредством по-обхватен трасфер на суверенитет към наднационални органи и повече доверие в тях, което от своя страна минава през повече общоевропейска демокрация. Зад кулисите по въпроса вече се работи, а у нас даже не се коментира. Пореден и не последен дисонанс между европейски и вътрешнобългарски контекст.