Струва си да успеем!
/ брой: 257
На 13 ноември аз ще гласувам с бюлетина номер 13. Призовавам ви и вие да го направите. Да призовете вашите близки, приятели, познати също да го направят. В името на една по-добра България.
На 13 аз ще гласувам за един честен, открит и достоен човек. Поне такова е моето усещане за него. Човек, който е твърде далеч от политическите манипулации и интриги. Той просто е над всичко това. Защото докато тук, долу, се играят различни задкулисни игрички в името на нечии интереси, той години наред защитаваше небето ни. Отгоре нещата изглеждат по друг начин, отгоре виждаш България като на длан, цяла и единна. И когато повериха същото това родно небе на чужди самолети, той си тръгна.
Затова аз вярвам в неговото родолюбие. И че няма да бъде партийният президент, какъвто вариант ни предлагат неговите опоненти, а обединител на нацията. И че няма да слугува на чужденци и да изпълнява техните прищевки, както прави сегашният и кликата около него, а наистина ще води умна и балансирана политика, отстояваща интересите на България.
Защото за човек, защитавал години наред границите, Родината е свещено понятие.
Какво става, когато на везните поставите тежък топуз, а от другата страна - нищо? Везната се накланя и удря дъното. Това се получава в България днес, когато една партия е превзела всички власти. Диктатура, която си мисли, че и магаре да постави за президент, народът ще го избере. Диктатура, насаждаща страх и апатия.
Ако изберат Цачева за президент, заминаваме, Терминал 2, ми казаха преди дни млади хора. Защото това ще значи, че всичко е безсмислено, всичко е обречено. Това ще значи, че си оставаме мутренска държава.
За Румен Радев на първия тур гласуваха много млади хора. Гласуваха интелигентни хора. Защото той не е статуквото. Той не е политическата класа, проядена от корупция.
Заявявам своята позиция и като председател на Клуба на писателите и поетите социалисти. Зад моите думи стоят много именити майстори на художественото слово, които подкрепят кандидатурата на Румен Радев за президент на България. Хора, които не гласуват по спусната отгоре заповед, а по собствено убеждение. Воден от собствената си съвест ще гласувам и аз.
Но всичко зависи от нас. Дали наистина ще имаме достоен и честен човек за президент, който не се вслушва в императивите на партийните централи и техните вождове, а в словата на хората, на обикновените българи? Това зависи от нас. Можем да го постигнем, ако на 13-и гласуваме с 13. Ако успеем да убедим и много други хора да го направят. Защото все още не всичко е загубено. Защото Терминал 2 може да означава и завръщане.
Хората мечтаят да летят. Някои имат тази привилегия и могат да гледат скъпото парче родна земя като на длан. Ние също имаме тази възможност. Стига да се откъснем от оковите на апатията, безверието, обречеността. Струва си да успеем.