И просветата деградира до бизнес

След приватизиране на водо- и електроснабдяване, здравеопазване, транспорт и телекомуникации, апетитите на капитала се насочиха и към образованието. Във все по-голям брой училища и университети по света днес вече властват законите на пазарната джунгла. Обществените учебни заведения или са приватизирани, или са подложени на целенасочен финансов натиск, водещ до тяхното неизбежно приватизиране. Особен феномен, който съпровожда този процес, е, че колкото по-несигурно е финансовото положение и професионалното бъдеще на широки слоеве от населението, толкова по-податливи са те на внушенията на лобистите от частни фондации и мозъчни тръстове за ползата от

пазарните реформи в образованието

Начинът, по който неолибералите прокарват своите внушения навсякъде по света, е елементарен и привидно логичен: "Само с най-доброто образование вие ще бъдете застраховани срещу безработица и съкращения на глобализирания трудов пазар. А добро образователно ниво се гарантира само от скъпоплатеното частно обучение". В това твърдение според тях няма нищо чудно - на пазара за качество винаги се е плащало скъпо.
Раздържавяването на учебните заведения навсякъде се провежда по една и съща схема. Първоначално в обществените образователни заведения се въвеждат пазарни механизми. Образованието се прави платено чрез "държавни" такси, които постоянно се увеличават. За престижа на заведенията се въвежда конкурентното начало в подбора на кадрите и на обучаващите се, чрез конкурси се избират най-добрите преподаватели и най-талантливите ученици и студенти. По този начин определени учебни заведения се превръщат в "запазена марка". Тяхното реноме настойчиво се популяризира чрез реклама, а извоюваното име им позволява допълнително да вдигат учебните такси. В същото време постоянно се намалява държавният дял в тяхното финансиране

с оправданието, че липсват средства

При това старателно се премълчава, че дефицитът в държавния бюджет именно за образованието съвсем не е случайно, а е резултат от целенасочена политика на неолибералната капиталистическа държава, която облагодетелства частния капитал за сметка на държавния бюджет.
Лишени по този начин от необходимите средства, обществените учебни заведения, за да оцелеят, са принудени да търсят алтернативни източници на финансиране. Освен повишението на учебните такси, като "спасител" за тях в този критичен момент се появява частният капитал. Стратегическата му цел е да приватизира част или изцяло задлъжнелите заведения, след което да определя самостоятелно цената и приоритетите на образованието, което те предлагат - и да печели от тази обществено необходима дейност. Виждаме как в момента просветното министерство у нас подготвя промени в Закона за висшето образование, с които връща и платеното обучение в държавните вузове. Този елементарен механизъм прави образованието недостъпно скъпо за широка част от населението, а учебните заведения напълно зависими от частните им собственици. Негативните последици на този приватизационен процес са неизбежни, но грижливо се премълчават от пропазарните пропагандатори. Така например старателно не се вдига много шум около това, че таксите за обучение в частните университети в Германия достигат 20 000 евро, във Великобритания до 30 000 евро, а в САЩ дори до 50 000 долара за година.

Таксите в България

за частните университети вече също са хиляди левове на година, а и таксите в държавните университети надминават 1000 лв. В резултат на това хиляди бедни и среднокласови семейства, които желаят да дадат солидно образование на децата си, неспасяемо задлъжняват, с всички произтичащи от това фатални за тях последствия за цял живот. И всичко товa - без те да имат абсолютно никаква гаранция, че тази инвестиция от общо около 250 000 долара някога наистина ще се изплати, имайки предвид растящата безработица и сред виcшистите. Животът и бъдещето на тези хора се превръщат в хазарт с неясен изход. По този начин към съществуващото разслоение в обществото се прибавя и образователната сегрегация - изграждането на интелектуални елити, произхождащи само от заможните слоеве. Това следствие от пазарните отношения в образованието окончателно циментира

трайното разделение на хората на бедни и богати

на малцинство с осигурено бъдеще и на хора без перспектива.
Пазарната либерализация на образованието води и до още отрицателни резултати, засягащи и друга страна на процеса. Виждаме как властта у нас в момента прокарва в училищния закон интересите на частните училища, които да получават субсидия от държавата наравно с публичните. И частните университети, които освен че вземат много високи такси от студентите си, настояват да бъдат не само равнопоставено субсидирани от държавния бюджет, но претендират (и то с успех) дори не само за финансова, но и за друга материална помощ от държавата (да речем, тя им подарява сгради за обучението). Това означава, че за частните университети де факто често се отпускат по-високи субсидии на студент, отколкото на държавните. Това ги прави още по-богати за сметка на обедняването на обществените учебни заведения. Резултатите от тази политика вече се усещат осезателно - в библиотеките на държавните университети има остър недостиг на нови книги, а сградите плачат за ремонт. Което, в крайна сметка попадат рано или късно, ги тласка в клопката на приватизаторите.
Но въпреки че частните университети плуват в пари в сравнение с държавните, нивото на образованието в тях често пъти е значително по-ниско от това в сравними публични висши училища. Купуването на изпити и дипломи при тях е нерядко явление, защото там

всичко е стока, която си има своята цена

Примерите за скъпоструващо и нискокачествено частно образование в България са безброй. Но това е така не само в слабо развитите страни. Поради нередности например в частни немски университети бе препоръчано да се закрият някои специалности, които не отговарят на стандартите. За съжаление въпреки многото негативни примери от частното образование както в развитите страни, така и в тези от периферията, те най-често не водят до осъзнаване на обществото за рисковете от този род приватизации. Защото чрез скъпа реклама, платени положителни публикации, манипулативни внушения и високите такси като грижливо лансиран израз на отличаваща тези студенти корпоративна идентичност, частните университети са успели да си изградят образ на елитарни инкубатори на кадри и не губят платежоспособната си клиентела. Те наистина са овладели до перфектност начина за изграждане на идеална фасада за

поддържане на мита за уникалност

и виртуозно владеят изкуството да продават образователния си продукт в луксозната опаковка на запазена търговска марка на максимално възможната цена.
Приватизирането на образованието и комерсиализирането на науката имат и друг, особено важен аспект: те поставят тези изключително важни за обществото сфери изцяло под диктата на частната икономика, ориентирана изцяло към реализиране на максимална печалба, и ги правят идейно и финансово зависими от интересите на собствениците. По този начин

сериозно се ограничава свободата на науката

а всички приказки за нейното демократизиране се превръщат във фарс.
С пълно право френският професор Монтанбер критикува това развитие: "Тъй като университетите се подчиняват на частните предприятия и фондации, те вече на могат свободно да избират методите и формите на своята изследователска дейност и да решават кои резултати и научни постижения да публикуват... Дори и без специални забрани учените проявяват изпреварващо послушани и се ориентират по интересите на своите меценати... Още по-зле стоят нещата в дисциплините, които би трябвало критично да анализират общественото развитие. Там учените са поставени пред алтернативата - или да се упражняват във въздържание при изразяване на своите убеждения, или да се подмазват на властимащите... Съдържанието на предметите в новите магистърски дипломи трябва обезателно да отговаря на професионалните изисквания на моментния трудов пазар. Такава система на обучение се задоволява с по-елементарни научни изисквания... А научни дисциплини, които в момента не се търсят на пазара на труда, в бъдеще въобще няма да се преподават".
Не е необходимо да притежаваме особена фантазия, за да разберем какви ще са последствията от такава неолиберална приватизационна "реформа" на образованието в България. За голям брой българи то вече се превърна във все по-нискокачествена стока с недостъпна цена. Но най-лошото от подобна приватизация е, че независимо от повтаряния до втръсване мит за равния шанс, който пазарната икономика предлагала на всички, в обществото се въдвори образователен апартейд за младите хора от незаможни семейства. Защото равният шанс в този свят на парите при различни финансови възможности е чиста лъжа. В този смисъл само може да бъде подкрепена акцията на неправителствената организация Солидарна България - "Не на частните училища с наши пари".