Вълшебството да се играе шах

На няколко скамейки пред жилищни блокове в квартал "Люлин" четири двойки мъже на различна възраст играеха шах. Край тях се бяха скупчили група запалянковци, или "кибици", както ги наричахме едно време. Някогашните кибици наблюдаваха главно шумните и колоритни двубои на табладжиите, които обикновено използваха и психологически натиск над противника чрез силно тракане на пуловете и иронични коментари и закачки. Това ставаше в бившите квартални или селски кафенета, където се вихреха майсторите на зарчето, а за шахматистите имаше шахклубове. Явно желанието да се общува по този начин, при липсата на подобни клубове, е извела люлинските играчи и техните зяпачи на тротоара пред блоковете.
И веднага си спомних, че в столичната градска градина са поставени специални маси за игра на шах и там също постоянно се събират поклонници на чудесната игра. А и по време на градските празници, на щастливо превръщаната в пешеходна забавна зона софийска улица "Цар Шишман", също имаше хора, които местеха любимите си фигурки. Неотдавна бях в Стара Загора, където пък имах удоволствието да видя в парка до Драматичния театър "Гео Милев" разрисувани върху асфалта шейсетте и четири черни и бели квадратчета на огромна шахматна "дъска". Играчите местеха (бутаха) фигури, големи колкото деца първолаци... Може да не е особено удобно, но за сметка на това е истинска игра - оригинално и остроумно измислена. Естествено е тя да дойде наум точно на шахматисти, а не на футболисти или тежкоатлети.
Написах думата "футболисти" и се сетих за пословичното търпение на привържениците на тази игра, които след всяка унизителна загуба на футболните ни "българи юнаци" продължават да се заблуждават (с щедрата помощ на медиите), че следващия път ще победим. А и най-непретенциозни отбори се изредиха да ни бият и светлина в края на футболния ни тунел не се вижда никаква. Оставаме си със спомените за четвъртото място на едно световно първенство, което вече е история и за него сега можем само да разказваме на днешното поколение.
Въпреки това участниците в тази магическа далавера футбола и техните шефове живеят, меко казано, богато (така е и по света, но там има истински футбол), а голяма част наши образовани, знаещи и можещи хора с различни специалности гладуват не в преносния, а в буквалния смисъл на думата. Футболните запалянковци (част от които често хулиганстват по западен образец) продължават да живеят с илюзорни надежди, докато стадионите ни продължават да събират публика колкото поканените на една чорбаджийска сватба. Когато някоя театрална зала (не камерна) събере малко зрители, артистите се шегуват, че имали числено превъзходство над публиката. Такова е днес положението по стадионите. Но няма да бъдем справедливи, ако насочим вината за това единствено към господин премиера, който сам упражнява този спорт...
Различно е положението с шаха. С успехите в играта върху малките квадратчета малка страна като нашата спокойно може да се гордее. До неотдавна бяхме световни шампиони - при жените чрез Антоанета Стефанова и при мъжете чрез Веселин Топалов. А и още имена на наши гросмайстори се мяркат из високия шахмат. Не са много държавите с население, колкото останалото в България, които могат да се похвалят с подобни успехи.
Не оспорвам древния девиз "Здрав дух в здраво тяло". Но си спомням и карикатурата с изобразен човек, от чиято яка нагоре стърчеше не глава, а обърнато с подметката към небето стъпало на крак (до глезена). Горещо одобрявам новите движения като "Живей активно!", включващи фитнес упражнения, йога, плажен волейбол и други подобни, но не по-малко се радвам на инициативи като откритите летни (на открито) библиотеки, които могат да се обогатят (мое предложение) и с игра на шах. Дори не добре измислените от телевизията "Голямо четене" и "Голямото малко четене", подсетиха хората, че да се общуване с книгата е незаменимо удоволствие (да не говорим за ползата от него). А с относително нищожни средства може да се организира национално движение за играене на шах и да бъдат увлечени в това чудно занимание много хлапета, както и хора от всички възрасти. Една от дейностите на читалищата например може да бъде играта на шах в отделено й специално кътче. Могат да се организират и периодични състезания на всички равнища: по паралелки, училища, махали, градове...
Това биха били пречки за националното ни опростачаване.