Старата Хавана отказва да умре

В центъра на София една след друга падат под ударите на багерите стари вековни къщи, дълго време смятани за паметници на културата. Сега според нашенските експерти те вече не са нито паметници, нито култура, защото "стоят чуждо и нехармонично... и че липсва частен интерес за  запазването им". Че това е историята на града, експертите не ги вълнува - по-важни са паркингите, бетонът и стъклото, и най-вече - парите в нечий джоб.
А ето как мислят по въпроса на другия край на света, при това не в богата държава. Едни я наричат Острова на свободата, други - Перлата на Карибско море. И едните, и другите са прави, защото Куба е всичко това. Но Куба не е само природа, ром и пури. Именно този остров в продължение на столетия е бил световната столица на захарта, именно в Куба през далечната 1837 година построяват първата железница - дори по-рано, отколкото в Испания. Именно в Куба и до днес правят най-хубавите пури и ром (и се появи първата в света енциклопедия на пурите). А първият "туристически" пътеводител на Хавана е издаден в кубинската столица още през 1781 година. Първата печатница на острова е открита през 1723 г., а университетът на Хавана е основан през 1728 година. В Хавана се намира и най-голямото балетно училище в света, приемащо ежегодно по 4500 души от над 50 000 кандидати.
А благодарение на огромната концентрация на исторически обекти Стара Хавана е обявена от ЮНЕСКО за достояние на цялото човечество. След две години, през ноември 2019-а, кубинската столица ще навърши 500 години. Хавана още отсега се готви за голямото тържество.
Може да се разказва много за забележителностите на Хавана - за Ел Капитолио, за Музея на революцията, за Галерията на кубинското изкуство и романтичния булевард "Малекон", където буйни океански вълни се разбиват в нагорещената хаванска земя.
Днес обаче искам да разкажа за това колко се гордеят кубинците със своите паметници. Един от тях се намира в Стара Хавана. Бронзовият "човек" в пълен ръст, като че ли е замръзнал в движение, крачейки из града. Това е бездомник, за когото много кубинци са съчинили безброй стихове и песни. За него са написани и няколко книги.
Истинското му име е Хосе Мария Лопес Лиедин. Роден е през 1899 година в Луго. Биографите му твърдят, че Хосе Мария пристигнал в Хавана на 10 декември 1913 г. с германския параход "Хемниц". Разказват, че Хосе Мария навремето работил в ресторант "Париж" и че именно тогава започнал да нарича себе си Шевалие, Кабалиеро или дори Крал и Господ. Всички в Хавана обаче го наричат Парижкия рицар - Кабалиеро де Парис.
Парижкият рицар е легендата на Хавана. Той се прочува в началото на 1950-те, когато се появява по улиците на кубинската столица. Разказват, че е бил чаровен, много вежлив и мил човек. Появявал се неочаквано, приветствайки всички, и също така неочаквано изчезвал, оставяйки след себе си позитивна психологична следа и атмосфера на доброжелателство. Мнозина от старите жители на Хавана си спомнят за него с добро и топло чувство. Парижкият рицар е бил изключително внимателен с хората, много галантен, на всички говорил само комплименти и подарявал цветя. Като барон Мюнхаузен измислял разни небивалици. И никога нищо не искал от другите.
Легендите за него са няколко. Според едната неговата любима останала в Париж и му обещала до дойде след него... Той търпеливо я чакал и всеки ден идвал на пристанището с букет цветя, а тя все не идвала и не идвала. Всеки ден той подарявал цветята на непознати жени. След време бездомникът спрял да чака любимата си, но продължил да раздава каквото има на всеки срещнат из улиците на Хавана. Казват, че целият град го познавал и обичал.
Другата легенда, която е малко по-правдоподобна, твърди, че той дълго време служил в дома на много богати хора. Веднъж обаче там изчезнали диаманти и Хосе Мария бил обвинен за кражбата. Пратили го в затвора. След няколко години обаче полицията открила истинския крадец, но нашият герой така и не успял да преодолее предателството и се побъркал. Той се заселил на улицата близо до църква. На всички преминаващи наблизо жени той декламирал съчинявани от него стихове. Ето такава трагична история от живота.
...На 7 декември 1977 година болният Хосе Мария в тежко състояние е изпратен в психиатрична болница в покрайнините на Хавана. А след кончината му, по инициатива на главния историк на столицата Еусебио Леал Спенглер, Парижкия рицар е погребан в криптата на манастира Свети Франциск от Асизи. През 2001 година на една от улиците в Хавана е издигнат бронзов паметник на бодро крачещия бездомник.
Днес рицарят от бронз блести със своята брадичка, шлифована от хиляди докосвания: смята се, че ако се потърка с ръце брадичката му, това носи щастие. Няма турист, дошъл в Хавана, който да не отиде да види кубинския Парижки рицар и да не потърка брадата му за късмет.
Едва ли на някой в Куба ще му мине през ума, че хаванският бездомник "стои чуждо и нехармонично" на улицата. Както не стоят чуждо близо 1000 обекта в старата част на кубинската столица. Те не са превърнати в музеи, а функционират като административни или жилищни сгради.
Природата в Хавана не е много ласкава към сградите. Влагата и солта си казват думата и огромна част от зданията имат нужда от реставрация. И ето тук се появява главният историк и реставратор на Хавана професор Еусебио Леал Спенглер, който успява да убеди ръководството на страната, че въпреки бюджетните трудности трябва да се отделят пари, за да се запазят историята и великолепието на кубинската столица. И Хавана започна да се възражда. Старият център на града постепенно връща самобитния си облик, напук на всички исторически катаклизми.
Реставрацията още продължава, но Стара Хавана вече може да се похвали с истинската си красота. Любопитно е, че благодарение на цвета на стените може да се разбере към кой период принадлежи конкретна сграда. Реставраторите са боядисали в кафяво сградите от колониалната епоха, в жълто - от времето на "псевдорепубликата" (от началото на ХХ век и до 1959 г.), в бяло - следреволюционното строителство.
Кубинските власти обаче не се поддадоха на изкушението да попълнят хазната, като продадат някои от сградите на частни собственици, които да се разпореждат с тях, както си искат. И бедна Куба успява да възвърне величието на Хавана със свои средства и с помощта на приятели. А името на Еусебио Леал вече е известно в цял свят. В Куба той е признат герой.
"В дните, когато Еусебио Леал Спенглер минава по улиците на Старата Хавана, хората го посрещат като рокзвезда", възкликна преди време в. "Ню Йорк таймс". "Жените го целуват по бузите и му шептят, че го обичат. Децата го сочат с пръст".
У нас, в София, за съжаление, няма кого да целунем...

Парижкият рицар е легендата на Хавана


Тук никой дори не си помисля да замени паветата с асфалт


Историкът на града Еусебио Леал Спенглер от десетилетия работи за запазването и възстановяването на над 300 сгради в стария град - той е впрегнал приходите от туризма за покриване на разходите за тази дейност