С чужда пита помен се прави

За мое лично спокойствие и за спокойствие на редакторката Велиана Христова написвам текстовете си за колонката, която четете тук, не в последния момент, а няколко дни по-рано. Така че и тези редове са написани преди 5 юли, деня за всенародно лишаване от "удоволствието" непрекъснато да виждаме лика и да чуваме гласа на господин премиера.
Няколко неща ми хрумват по този повод и ще ги споделя. Първо - все още необяснимо високият рейтинг на Бойко Борисов не потвърждава ли донякъде и собствените му обидни думи, изречени от самия него за нас, българите? Второ - такива дни "без някого" са повод да се шуми още повече за него и това няма ли ефект не само на упрек, а и на реклама. Преди години се появи на сцената мюзикълът от Стефан Цанев "Любовни булеварди", прекалено скромен по стойност в сравнение с чудесните му пиеси за Сократ, за Жана д'Арк или за Септемврийското въстание. Критикуването на спектакъла обаче събуди у публиката голям интерес... Трето - първоначално се възхитих на измислилите идеята за ден без Б.Б., пусната от фейсбук. Чак след това разбрах, чух по радиото, че (както почти винаги) и тази идея е крадена, пардон - взаимствана. Подобни дни - без Саркози и без Берлускони били вече провеждани във Франция и в Италия. Но за нашия случай радиослушател (явно остроумен) уместно попита - за един ден в годината ли се отнася, защото не бихме се разсърдили, ако е един ден в месеца и дори в седмицата.
За съжаление такъв ден няма. И ние чуваме от месията ни какви ли не думи. Впечатли ме и казаното неотдавна от Б.Б. в новостроящия се храм "Свети Прокопий Варненски": "Аз лично съм за въвеждането на вероучението в училищата, но въпросът е, че самите учебни програми и преподавателите трябва да се напаснат (колко хубава и точна дума - П.П.) към такава стъпка, което не е лесен процес." След това той обещава пред миряните (разбирай избирателите - П.П.), че до следващия празник ще бъде довършена и криптата на този храм. По уверението му - необходимите за целта 150 хиляди лева ще бъдат заложени в бюджета за 2012 г.
По магистралите, колкото и да им се ядосваме като си мислим за глада, изпитван от наши сънародници, колкото и да им изтъкваме кусурите и оскъпяването, длъжни сме да признаем, че по тях ще минават всички български граждани, пък (дай, боже!) и повече чуждестранни туристи, курортисти, инвеститори... Мнозина от българските граждани обаче (предполагам, че и от чужденците има такива) са атеисти и строежът на нови църкви не ги засяга (а старите ги интересуват просто като исторически и етнографски ценности).
Неотдавна и аз влязох и запалих свещичка в големия новопостроен православен храм в Смолян (всички разбирате каква роля има да играе той в район, където живеят доста мюсюлмани). Не мога да оправдая обаче нароилите се църкви и параклисчета (в двора на Националното ни радио, на училища и др.), където едва ли българщината е застрашена. Нямам нищо против, ако те са строени с парите на вярващи богаташи (такива чак от чужбина са направили дарение за цитираната варненска църква), но доколкото ми е известно, държавният бюджет е нещо като всенародна собственост (формира се от нашите данъци и всевъзможни облагания) и едва ли е редно да финансира (особено във време на криза) обекти, които обслужват само част от населението на страната. Или национална политика е да ни направи всички православни. Дълбоко уважавам инакомислещите от мен, но бидейки сам вегетарианец по рождение, не ми е и минало през ума да правя другите (дори най-близките си) хора тревопасни. Затова пък не бих платил коледното прасе или великденското агне, освен ако го ядат собствените ми деца, внуци и техни поканени приятели.
Не ми се струва редно господин премиерът да разполага с държавния бюджет като със своя частна собственост и си спомням за упреците към времето на социализма, когато държава и партия били слети. А сега държавата и управляващата партия много ли са разграничени? За такова "разграничаване" (наблюдавано и в други случаи) бабата на Тодор Коруев казва "С чужда пита помен прави".