Принос към...

От интернет научаваме, че в Атина бил възпроизведен съдебният процес срещу древния философ Сократ. Според радио "Франс 24" човекът бил оправдан 2500 години след смъртта му.
В театрализирания процес, проведен в Атина, участвали десет известни юристи от Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария и Гърция и още 866 зрители. Мненията на съдиите за виновността на древния философ се разделили по следния начин: 584 зрители го обявили за невинен и 282 - за виновен. В резултат философът бил оправдан.
Сократ е бил обвинен, че не почита боговете на Атина, въвежда нови богове и развращава младежта. Тъй като не успял да докаже невинността си на скалъпения процес, той бил осъден на смърт чрез отравяне.
Историята разказва, че приятелите му и учениците му, естествено, са се опитали да го накарат да избяга в друг полис. Сократ обаче твърдо отстоява виждането си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот, защото това би означавало да се откаже от всичко, което е казвал и в което е вярвал като в безусловна истина.
Традиционно средство за умъртвяване в древна Атина е било изпиването на чаша с извлек от отровното растение бучиниш. Пак историята разказва, че 70-годишният Сократ изпил чашата в пълно спокойствие на силния си дух.
Пък ние ревем за Маргините или роптаем за братя Галеви. Както се вижда, справедливост съществува, макар че идва след 2500 години. Дето се вика, ако беше се вслушал Сократ в думите на своите приятели и беше избягал в Севтополис например, днес щеше да празнува, по-точно да го празнуваме като българския философ. Както празнуват Маргините и онези там братя Галеви. Вярно, че са в пустата чужбина и изпитват всички мъки на нашия национален херой Бай Ганьо, но няма идеално щастие, както обича да напомня Иван Гранитски. Защото един свещеник скоро ми рече: "Едно е Бог да те не иска, а съвсем друго земята да те неще!"
Изглежда правоохранителните и правораздавателните органи в България още я карат на старата поговорка "За кокошка няма прошка, а за кон няма закон!" Не зная кога се е родила тази констатация, но нейната устойчивост почва да ме дразни. И се чудя защо имам усещането, че дразни само мен и няколко приятели. Драгите хора вдигат рамене и ме питат: "Що се чудиш?"
Идва ми да им ревна гороломно (както би предпочел самият дядо Вазов): "Ами вие що не се чудите?" Какво му е на този народ, съставен от всички нас?! Къде е нашият Сократ, че да вземе и да влезе в парламента, пък да обясни на бедните хорица, пратени там от народа, какво работят и как работят после самите неработещи закони. На родната полиция, която много умело лови крадците на кабели, тави и компоти. Щото те са все едни и същи - гладните. Но същата полиция използва изключително обтекаеми фрази, когато иде реч за някого, бастисал цял оловно-цинков завод и оставил хората без препитание.
"Мълчи народът, глухо и страшно кънтят окови..." - така го казва Ботев преди и той да изчезне в страшната тишина на един народ, така както изчезна и самият Васил Иванов Кунчев, след като се зае да издълбае своите страшни четири въпросителни в народната памет. 
А за онзи бучиниш ще спомня стих от Ивайло Балабанов от стихотворението "Принос към Европейската история":
"Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!"
А народът пита: "Що се чудиш?"
Такива работи...