Паралелни светове

Учените отдавна знаят, че на атомно ниво празното пространство съвсем не е празно и в него кипят процеси, които са невидими за невъоръженото око. Такива процеси протичат и в житието на обикновените българи. Същото битие, което пък политиците наричат празно пространство. Или им се вижда като празно пространство, защото единственото, което те познават като някакво пространство, е собствената им пищеварителна система. А, щях да забравя - още като някакво пространство те виждат и собствената си отделителна и полова система.
Нейсе...
Видима за невъоръженото око е обаче все по-нарастващата циганизация на българското общество. Или ромизация, ако терминът "ром" ви харесва повече от циганин. Тук си спомням възклицанието на поета Румен Денев, който като журналист трябваше да присъства на някакво събрание в махалата и когато се върна, обърса потно чело и въздъхна печално: "Какви роми, бе, брате - живи цигани!"
Тези дни като основна тема на разговорите сред различни среди на моята приятелска вселена с учудваща устойчивост са някакви данни, според които циганчетата в училище вече надминавали 50% от общия брой ученици. Или нещо такова. Тези данни били изнесени от някаква анкета, проведена от някой си, и т.н. И всички вдигат назидателно пръсти и вежди, като питат: "Представяш ли си?!"
Представям си, какво да правя...
От последните теории за Големия взрив и раждането на Вселената все по усилено се говори за т.нар. паралелни светове. В един такъв свят например Втората световна война е спечелена от Германия и фашизмът все по-уверено шества по света. Пази, Боже, но давам този пример, за да улесня възприятията на това, което искам да кажа.
Аз взех да вярвам в тези приказки, защото виждам паралелните светове около себе си. В нашата страна циганската държава е един паралелен свят. За разлика от този на физиците, в нашия свят паралелните светове са истински. Те живеят самостоятелно по техни закони, в други версии на реалността. Циганите са само пример, вярно лош, но все пак еднакво лесно обясним за всички. Тях нашите морални и човешки закони не ги ловят. Те правят каквото си искат, когато си искат и където си искат.
Ами политическата класа?! Тя не живее ли по същата автономност от човешките правила и морална устойчивост?! Управляващите са класически пример за паралелен свят. Те също правят каквото си искат, когато си искат и където си искат. Какво ги различава от циганите!? И тук никаква квантова теория не може да даде обяснение защо така трагично се разделя вселената на днешния ни свят, в който, родени от една и съща майка-земя, живеем в различни светове. Особено в България, където българинът за българина не е брат, а сякаш сме от различна популация.
Онзи ден една приятелка, която има много опит в чужбина, с огорчение ми разказваше как именно в тази пуста чужбина не можеш да разчиташ на българите. Слушах я и си мислех, че то в България не можеш да разчиташ на българите, пък какво остава за чужбината...
Какво стана с онези тълпи български младежи, които зарязваха обучението си по европейските столици и тичаха към милата си България, за да се влеят в ротите и полковете, и да загинат или да бъдат осакатени в някоя от балканските войни. Защо днешните им наследници с радост напускат пределите на отечеството и не мислят да се връщат повече тук?! Пак ли живеем в паралелни светове!? В кой свят, в края на краищата, живея аз?!
Откъде се пръкна тази енергия, която ни отдалечи едни от други, макар и да вярваме, че живеем заедно?!
Трябва да има отговор, но печалното е, че ние не го търсим.
Затова отчуждението става норма на поведение.
Какво значение има, че циганите стават все повече. Циганията на собствения ни нихилизъм е къде-къде по опасна. Ние умираме да спорим дали размерът има значение, а не си задаваме въпроса защо живеем така. Ние подменяме дрехата с модата, а после се чудим защо душата ни ходи в дрипи.
"Два свята. Единият е излишен!" - ще въздъхне с надупчените си от туберкулоза гърди Смирненски. И ни остави да подсмърчаме и да си мислим: "Кой?!", без да знаем, че верните въпроси са "Кога и как?"
Такива работи...