Парадоксално природолюбие

Написах горното заглавие и си спомних, че наскоро в заглавието на други мои петъчни редове пак бях употребил прилагателното "парадоксално". Май не е много нормално нормалните неща в живота ни да бъдат измествани от парадоксалните и съотношението им застрашително да се променя в полза на вторите, които преди бяха рядкост. Изкушавам се да споделя мисълта си, че бившата абсурдна драматургия плътно се вля в безкрилия днешен реализъм.
Ще започна с декларация, че обичам природата и нейната съставка животните (вегетарианец съм от рождение) не по-малко от активистите на движението "Четири лапи", които често са доста пристрастни. Навярно затова в моята пиеса по всеизвестната приказка "Червената шапчица" вълкът е един гладен глупчо, на когото част от малките зрители дори симпатизират. В края на спектакъла той (бързайки, за да не го хване ловецът) не изяжда бабата и внучката, ами ги качва на една открадната шейна и побягва. Но е настигнат, жертвите му - спасени, а злосторникът - отведен в зоологическата градина като нов експонат.
Пиша тези весели (поне за малчуганите) редове, но не ме напуска невеселото настроение, след като съвсем наскоро прочетох поредната ужасяваща информация със заглавие "Куче нахапа зверски 8-годишно дете в Асеновград". И понеже в безбрежното пространство на интернет се пазят и предишни вести ("стари новини"), погледнах и към тях. Ето някои: "Нова кучешка история в Дряново", "Глутница "изяде" човек от Дупница", "Питбул уби човек", "37-годишна жена нахапана жестоко в София", "Кучета убиха 5-годишно момиченце"...
Повярвайте ми - ако това момиченце беше мое дете или внуче, щях да намеря отнякъде пистолет и да изпозастрелям не само кучетата и главно стопаните им, но и всеки, който дръзне да ги оправдава. Защото според законното наказание "до три години затвор грози собственичката на кучетата, който убиха дете". Значи рожбата ще я няма вече на този свят, родителите й ще вехнат от мъка, а виновницата ще я храним в килията най-много три години!
Ето и някои подробности, които прочетох под цитираните ужасни заглавия: "49-годишен мъж е бил нападнат и нахапан от куче на съсед... Издъхнал въпреки усилията на лекарите", "Старица, нахапана жестоко от две домашни кучета, е в шоково състояние и с разкъсни рани", "Момиченце е било спасено от възрастен мъж, който също е пострадал от животните"... И забележете - никой от пострадалите не е отишъл в джунглите на лов за лъвове и тигри, за да повиши с доброволен риск адреналина си, а са се движили кротко по улиците на градове като Асеновград, Дряново, Айтос, Дупница, София, в чийто център (на ул. "Патриарх Евтимий") преди време бях ухапан (по ръката) и аз от куче, чиято хлабава каишка се държеше от безотговорно и нахално пуберче, навярно глезено синче на... Вие се досещате на какви родители.
Под всяка от "старите новини" за пострадали или умъртвени от кучешки нападения хора са поместени и коментари. Естествено повечето от тях са изпълнени с гняв, но има и опити кучетата да бъдат оправдани или поне с омекотени обвинения. Един даже пише, че "всички, които не обичат кучета и котки, са гадове и заслужават да бъдат изпохапани и приспани. Може и нехуманно". Намираме и отговор на тези думи: "Питбул ли е, убий го! И стопанина му също!" Но за моя приятна изненада повечето коментари бяха разумни и заслужаващи вниманието на отговорните фактори. Под много от прочетеното би се подписал всеки нормален човек. Изтъква се например, че цялата отговорност за агресивността на кучетата носят собствениците им, че за ухапването от куче е виновен неговият стопанин, че за лошото поведение на животните трябва да се налагат сериозни наказания на хората, защото всички проблеми с кучетата идват от самите хора.
Ето и моите разсъждения по въпроса. Присъединявам се към онези, които за всички жестокости на кучетата смятат виновни чорбаджиите им. Съдебната практика при такива дела, може би и самите закони не са достатъчно строги, сякаш са ги писали и гласували не хора, а кучета или собственици на зверски породи от тях. Жал ми е за кучето Мима, с отрязаните от някакъв изверг крака, но ми е по-жал за умъртвените деца. Интересно е да се отбележи, че повечето нападения са извършени не от бездомни животинчета, а от хранени домашни любимци. И все пак бих помолил общинските управи по-бързо, доколкото е възможно, да са занимаят с въпроса за скитащите по села и градове братовчеди на вълците.