Невъзможно: четири държави срещу цял свят!

Букурещкият договор от 28 юли 1913 г. лишава България от полагащите й се териториални придобивки за нейната решаваща роля при победата над Турция в Балканската война. Естествено е тя да търси реванш.
По това време Великите сили са се разделили в два съперничещи си лагера. В Антантата са Англия, Франция и Русия, а в Тройния съюз (Централните сили) - Германия, Австро-Унгария и Италия. Всеки от тях се стреми да привлече като съюзници по-малките държави. В тази обстановка България трябва да избере към коя от двете групировки да се присъедини, за да реализира своите национални интереси.
В това отношение действат повече емоционалните чувства, отколкото трезвата преценка за реалното съотношение на силите. От една страна, България се чувства предадена от Русия и нейните съюзници в Антантата, защото не са я подкрепили на преговорите в Букурещ за справедливо разпределение на османското териториално наследство на Балканите. От друга страна, тя има основание да смята Сърбия за виновна, че не е спазила клаузите на сключения с нея договор на 29 февруари 1912 г. за подялба на Македония. Към това трябва да се прибави, че Сърбия по същество се е присъединила към Антантата, най-вече за да има подкрепата на Русия.

Така везните са накланят към сближаване с Тройния съюз

Още през есента на 1913 г. цар Фердинанд и министър-председателят Радославов правят предложение на външния министър на Австро-Унгария Берхолд за сключване на съюзен договор между България и Хабсбургската монархия, насочен срещу Сърбия. Царят посещава Виена, среща се с император Франц Йосиф, но до съгласие не се стига. Причината е Румъния, която се смята за съюзник на Сърбия, и ако такъв договор се сключи, това определено ще я тласне към лагера на Антантата, към която тя вече гравитира, а Австро-Унгария иска да я привлече към Централните сили. Вместо това Дунавската империя предлага да се върви към създаването на съюз между България, Румъния, Турция и евентуално Гърция, който да бъде насочен срещу Сърбия и срещу Антантата.
Това начинание също не успява. Тогава царят и правителството на Радославов решават да установят пряка връзка с Германия, тъй като тя е водещата сила в Тройния съюз. Като първа стъпка се сключва договор с германския концерн "Дисконто Гезелшафт" за заем от 500 млн. лв., въпреки че такъв заем е предлаган от френски банки при много по-изгодни условия. Той изцяло е предназначен за въоръжаване на армията и с него са купени оръдия, картечници, пушки, пистолети и муниции за тях от германски производители. Въпреки това, за да не затваря съвсем вратата към евентуално сближаване с Антантата, България поддържа активни икономически връзки с Англия и Франция.

Външнотърговски отношения на България в навечерието на Първата световна война
                                  
 Внос (в %)                    Износ (в %)                              
                                 1913 г.    1914 г.                  1913 г.    1914 г.       
Австро-Унгария 28,98    26,30        15,44    6,98
Германия        19,59    22,30        18,09    13,05
Англия          8,92    14,28          8,52    12,25
Франция          6,86      8,09          5,45      8,00

За отбелязване е, че Русия не само не е в челната четворка, но тя е едва на седмо място - след Турция и Италия.

Вътрешнополитическа обстановка

Макар и на власт, правителството на либералистите на Радославов не се ползва с широка обществена подкрепа. На изборите през 1913 г. те губят, но с подкрепата на царя Народното събрание е разтурено. Повторните избори са явно фалшифицирани и само това довежда до съмнителна победа за радославистите. Въпреки това те го смятат за подкрепа на държания от тях курс във външната политика, следователно той трябва да бъде продължен.
На 28 юни 1914 г. активистът на националреволюционната организация "Млада Босна" Гаврило Принцип застрелва ерцхерцога и престолонаследник на Австро-Унгария Франц Фердинанд и неговата съпруга. Хабсбургската монархия скъсва дипломатическите си отношения със Сърбия, която смята за подстрекател на атентата. Германия решително се обявява в нейна подкрепа. Англия и Франция са поели ангажименти да защитават Сърбия, затова обявяват война на Германия на 31 юли, а Русия - на Австро-Унгария. Голямата Европейска война, прераснала по-късно в Първа световна, започва на 1 август.
Събитията изострят поляризацията в българското политическо пространство. Царят и правителствената коалиция, съставена от либералите на Радославов, младолибералите на Тончев, народолибералите-стамболовисти, е за съюз с Централните сили. На противното становище са Народняшката, Прогресивната и Демократическата партия, които са за сближаване с Антантата.
Дребнобуржоазните партии - радикали, земеделци, широки социалисти - са за неутралитет. Твърда антивоенна позиция заема БРСДП (т.с.). Предвид сложната вътрешнополитическа обстановка, на 1 август Радославов декларира в Народното събрание, че България ще запази неутралитет до самия край на войната.

Едно се говори, друго се върши

Въпреки обявения неутралитет се извършва усилена военнна подготовка. Въоръжена с новодоставените оръжия, армията провежда регионални и национални маневри. Проправителствените вестници и радиото публикуват и излъчват материали с цел да покажат военното превъзходство на Тройния съюз над Антантата. Понеже Турция вече се е включила във войната на страната на Централните сили, българското правителство разрешава превоза на оръжие, боеприпаси и военни инструктори за южната ни съседка през наша територия. Поощряват се четите на ВМРО да извършват диверсионни действия в тила на сръбската армия, която  воюва с австро-унгарската.
Старите русофилски генерали Михаил Савов, Иван Филчев, Радко Димитриев, Георги и Владимир Вазови и др., които са се отличили през Балканската и Междусъюзническата война, са заменени с генерали, предани лично на царя - те имат прогерманска ориентация. Пристъпва се към сформирането на три армии с командири генералите Георги Тодоров, Стефан Тошев и Климент Бояджиев, а за главнокомандващ е определен Никола Жеков.

Послеслов за фаталната грешка

До края на 1914 г. България запазва неутралитет. Тогава това удовлетворява както Централните сили, така и Антатата, защото и двете страни смятат, че войната ще бъде краткотрайна и всяка от тях се надява, че ще я спечели. На практика обаче се оказва друго. Военните действия се затягат и се водят с променлив успех. Поради това и на двете групировки са необходими свежи сили. Затова на 25 май 1915 г. Антантата отправя послание до България, с което я приканва да се присъедини към нея, като обещава следвоенни граници по линията Мидия-Енос, корекции в Добруджа, Безспорната зона в Македения и дори част от Спорната, както и по-широк излаз на Бяло море.
Сърбия и Гърция веднага възразяват срещу тези обещания и затова те са приети от България като доста илюзорни. От своя страна, Германия и Австро-Унгария дават карт бланш на България, ако тя се включи във войната на тяхна страна, веднага да влезе във владение на цяла Македония, както и на части от Южна Сърбия, Пиротска и Нишка област. Ако Румъния се присъедини към Антантата (тя все още е неутрална, но все по-явно гравитира към нея), с обединени сили ще я нападнат и България ще получи териториални придобивки в Добруджа.
Понеже Турция е съюзник, България не може да претендира за Одринска Тракия, но ще се извърши корекция на границата по Марица в нейна полза. Това се приема като по-примамливо и реално, поради което България се включва във войната на страната на Централните сили...
Фатална грешка! Дори един гимназист би преценил, че е невъзможно четири страни (Германия, Австро-Унгария, Турция и България) да воюват успешно срещу целия останал свят. Приемайки обаче желаното за действително, царят и управляващите политици въвличат страната в една безперспективна авантюра, която довежда България до Втора национална катастрофа!


Учение на артилеристи


Крупови оръдия за армията

Маневри на кавалерията