Неудобните истини на Тило Сарацин

Управителният съвет на Германската централна банка уволни от своя борд Тило Сарацин,  бивш министър в правителството на Берлин. Причина за това бе представянето на книгата му "Германия се самоунищожава", 300 хиляди екземпляра от която бяха продадени през лятото за шест седмици. В нея той обвинява мюсюлманите в Германия, че ползват германската социална система, но отказват да се интегрират в обществото и да научат немски език. Допитвания до общественото мнение показаха, че много германци споделят това мнение. Уволнението му обаче напомни за една особеност на днешна Гурмания. Поради исторически причини нейните граждани са много предпазливи, когато обсъждат въпроси, свързани с имигрантите. Тило Сарацин пренебрегна това неписано правило и плати съответната цена. Ето и кратки откъси от книгата му:

"Десетилетия наред не беше позволено да кажеш и дума за спада на раждаемостта, без да рискуваш заклеймяването ти като реакционен шовинист. Социалното бреме на неуправляваната миграция бе табу, а разговорът за това, че хората са различни, бе съвършено невъзможен...
...Икономически погледнато, Германия се намира в късната фаза на онази златна епоха, която започна около 1950 г. и сега бавно отива към своя край. От 20 години реалният доход на работещите не се покачва, след най-късно 10 години той ще започне да спада и вследствие на демографските деформации този тренд ще се запази.
...Броят на имигрантите мюсюлмани в Германия възлиза по мои изчисления на 6 до 7 милиона. Средната им възраст е под 30 години, докато средната възраст на немското население е 45 години. Делът на мюсюлманите на възраст под 15 години е вече 10 процента, техният дял сред новородените е значително по-висок. От 15-те милиона души в Германия са с миграционен произход, 25 до 45 процента са от мюсюлмански страни. Но в тази група са концентрирани проблемите на мигрантите, свързани с комплексите образование, трудов пазар, социални трансферни плащания и престъпност. Надеждите, че интеграцията на имигрантите мюсюлмани, която се измерва с успехите в областта на образованието, представеността на пазара на труда и при владеенето на езика ще отбележи успехи в течение на годините, не се изпълниха. Напротив, степента на интеграция и готовността за интеграция изглежда, че спадат и това се отнася с особена сила за второто и третото поколение.
...Всяка държава има правото да решава, кой може да имигрира на територията й и кой не.  Европейските ценности и съответните културни особености на народите си струва да бъдат запазени. И след 100 години датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците като германци сред германци, стига да го желаят. Аз искам моите потомци и след 50, и след 100 години все още да живеят в една Германия, в която езикът на общуване ще е немски и в която хората ще се чувстват германци, страна, която ще е запазила и развила своите културни и духовни способности, страна, улегнала сред Европа на отечествата. Сигурен съм, че и нашите източни съседи в Полша желаят и след 50, и след 100 години да са поляци, също както французите, холандците и чехите желаят съответно същото за своите народи и страни..."
...Ако обаче масовата имиграция на чужди на образованието и културата групи от Африка, от Близкия и Средния изток продължи, проблемите ще се задълбочат. Германия няма да загине с внезапен гръм и трясък. Тя ще си угасне тихо и мирно заедно с германците и с демографски обусловеното изчерпване на нейния интелектуален потенциал. Германското в Германия се разрежда и изтънява все повече и повече, интелектуалният потенциал се губи още по-бързо. Кой ще знае след 100 години "Нощна песен на странника" на Гьоте? Изучаващият Корана от съседната джамия едва ли...