И гладна мечка хоро играе
/ брой: 160
Често, когато искам да си послужа с някоя от народните ни мъдрости, цитирам за по-нагледно уж бабата на Тодор Коруев. Сега обаче ще вляза в противоречие с нея. Не бих твърдял, че днес всички българи са преситени, а на твърденията, че има много наши сънародници (и деца) с вредно за здравето наднормено тегло, науката отговаря, че това е знак на лошо и бедно хранене. Затова бях повече от приятно изненадан с отразяваното от националната телевизия (най-после да кажа добра дума за нея) на голямото състезание (по градове) за народни танци "Надиграй ме!"
Едва ли ще е пресилено, ако кажа, че хорото е един от най-важните крепители на българщината през вековете заедно с народните песни, с празниците и с другите куп етнографски знаци, наследени от предците ни. Хорото е и национален белег - както са тангото за аржентинците, казачокът за руснаците, нека не ги изреждам и другите... А ето какво прочетох за народните ни танци в съответната статия на една скромна енциклопедия: ...хореографски творби, създадени в течение на векове от колективния народен гений. Предимно масови. Играят се в кръг - затворен и незатворен, във верига - лъкатушна и описваща различни форми, "на леса" - къса права редица... В различните ни етнографски области те се различават по стил и изпълнение... Имат песенен и оркестров съпровод... И т.н. Тук са добавени подробности, които явно са предназначени за професионални хореографи или фолклористи.
Но и на мен, градското чедо, ми е известно, че няма селски празник - събор, сватба, честване на годишнини и какво ли още не, ако не се извие хоро. То и неговите свирни са огласявали мегдана всяка неделя - и без специален повод. Там показвали пъргавина ергените и гиздосия момите, там се надигравали и разменяли многозначителни погледи, водещи до други празници... Идва ми на ум, че хорото и ръченицата в нашата литература - фолклорна и авторска, могат да бъдат дори тема за изпит.
Още дете, благодарение на американските бомбардировки, заради които бяхме евакуирани на село, се научих да играя някои важни хора (не само правото, а и елениното и други) и много пъти след това изненадвах някои градски вечеринки с тези си умения. И още с нещо използвам случая да ви се похваля - по време на евакуацията бях се научил да свиря на устна хармоничка и се хващах на опашката на детското ни хорце, за да мога с едната си ръка да държа хармоничката, на която играейки свирех...
Но да се върнем към събитието "Надиграй ме!", което завърши в неделя и само в чийто финален кръг видяхме танцови състави от седем града - Перник, Монтана, Пловдив, Русе, София, Варна и Гоце Делчев, а участваха и толкова техни елиминирани опоненти. (За догодина водещите обещаха включването на повече групи.) Независимо от победителя (Гоце Делчев), при такива "мачове" (както справедливо се казва в подобни случаи) всички са печеливши. Това личи особено добре в съвсем кратките интервюта, взети от участничките в танцувалното състезание. Една жена каза, че с нетърпение чака да дойде петък, за да отиде на репетиция, мъж призна, че, откакто започнал да играе хоро в групата, престанал да обръща внимание на дребните неща в живота, девойка сподели за новите си приятелки от състава и за многото други ползи от колективното занимание. Знаем колко благотворно се отразява на човешкото здраве движението (особено за киснещите цял ден пред компютрите), а тук то е обогатено от музика и танц, от чувство, че си артист, от това, че прекарваш приятни, а и полезни, минути... Ако повече млади българи започнат да танцуват (не само в дискотеките, а и в читалищата и други подходящи места), вместо да киснат по кафенетата, би било чудесно.
Не мога да не кажа, че за цялото предаване биха могли да се намерят доста по-подходящи водещи от певицата Милена (която грешно разбира свободното сценично поведение - за него явно са виновни и сценаристите, излъгани от някого, че имат чувство за хумор) и партньора й (иначе чудесен танцьор и симпатично момче). Освен че правеха грешки в говора, те неудачно се преструваха и на артисти (ужасно преиграваха). Не за първи път телевизиите допускат грешката да слагат певци и други неартисти за водещи. А в България талантливи и сценично добре образовани професионалисти, с кош да ги ринеш. Наскоро се появи на малкия екран като водеща актрисата Парашкева Джукелова. Не ви ли правят впечатление нейното очарователно излъчване, финес, вкус, култура? Сравнете я с Милена!