Елен и Никол са момичета

Правя това уточнение, за да улесня момченцата от детската градина. Елен е внучка на баба си Елена, а Никол - на дядо си Никола или баба си Николина. Инак и двете са българчета. Нищо, че продажно модните им родители са ги прекръстили с тези сбъркани имена, за да минават за французойки. И още едно уточнение - това, че се казваш с чуждо име, не ти дава автоматически някакви светски, естетически, образователни, културни, морални, цивилизационни и други предимства. По белия свят има ужасно много Джонове и Альоши, на които никой не би искал да приличат децата му.
Името Альоша вече не е на мода у нас, но затова пък всяко четвърто дете е Алекс, независимо дали е Александра или Александър. Знам този факт, защото ми се случва при моите срещи с малчугани като автор на детски книжки да давам автографи. Питам читателчетата как се казват, за да направя автографа лично адресиран, и когато ми отговорят "Алекс", аз не се въздържам и  пояснявам, че навярно името им е Александър или за по-кратко - Сашко, а ако е от Югозападна България - Сандо.
За съжаление забравил съм (и не мога да ги цитирам) чудесно звучащите (и с поетичен смисъл) имена на момиченца от турския ни етнос, които са ми протягали книжка за подпис. Никое от тях не беше Елен, Никол или Алекс.
Споделените до тук мисли ме споходиха, след като прочетох отпечатаните още преди близо три месеца две заглавия от читателската поща на един наш седмичник, обединени от въпроса "Трябва ли да кръщаваме децата си със западняшки имена? Сега ги намерих в папката си с изрезки и за втори път ужасно се ядосах на нахалството, с което е написано първото писмо. Неговото заглавие е "Че какъв европеец е Мунчо или Хараламби?", а авторът му се казва Джон Стивънсън (бивш Иван Стефанов) от София. За да не бъда съден от този субект и от уважение към печатното слово, няма да употребя всички съществителни имена и глаголи, които ми се иска да отправя към него. Но ще го цитирам: "А и какъв европеец може да е оня нашенец, който се казва примерно Кънчо, Мунчо или Хараламби? Да не говорим за това, че колкото по-скоро заменим именната си система със западната, толкова по-лесно ще ни бъде да общуваме с чужденците. Сега нашите имена са хем неразбираеми, хем невъзможни за произнасяне." Но той не се задоволява с горните си констативни думи, а тръгва в настъпление и прави препоръки: "Ако питате мен, редно е държавата ни да се заеме колкото е възможно по-скоро с този наболял въпрос. Непременно трябва да се състави списък на личните и фамилни имена, които гражданите могат да дават на децата си." Следва естественият коментар на всеки нормален човек: това е върхът на логиката, демокрацията и националното достойнство. И е зов за насилие не само върху част от населението ни, както при така наречения възродителен процес, а върху всички нас. Защо главният прокурор не чете подобни апели, които предполагат и самосезирането му? Навярно ги слага в папката, която бабата на Тодор Коруев би надписала "Писма от луди за връзване".
Второто писмо, озаглавено "Не, само хора без национално достойнство постъпват така!", е от ямболчанката Мария Хаджийска, която културно изразява своето възмущение от самоопределилия се елит "стигнал до там, че да се срамува от всичко българско, включително и от звучните български имена, които носят от векове нашите предци". После се аргументира с точни примери.
Преди години в някой от вестниците ни за култура беше поместен списък на нетрадиционни (меко казано) имена. Телефонка например. Много им се смяхме, но ни беше ясно, че те са дадени на децата от прости родители с явната цел да приближат рожбите си до голямата цивилизация. Навярно същата е и целта на днешни майки и бащи, които дамгосват отрочетата си с чужбински имена, но за съжаление тези родители не са добронамерени невежи, а хора понякога с висше образование и с още по-висши претенции.
Накрая не мога да не се върна към Джон Стивънсън. А бе, Джоне, попречиха ли им имената на Стефка Костадинова (не Стивънка, а Стефка), на Христо Стоичков (какво хубаво и колко рядко вече е името Стоичко), на Димитър Бербатов, на Станка Златева, на Матей Казийски и на още много видни спортисти, певци и други българи да прочуят родината си по цял свят и твоите чужденци да ги изговарят с уважение, пардон - с респект? Можем да имаме резерви и към дейността на президента Георги Първанов или на премиера Бойко Борисов, но не и към чудесните им имена...