Мила родино
Величаво начинание на ползу роду
С голям мерак и патриотично чувство великотърновци създават преди 140 години и на няколко пъти възраждат музей на старините, който днес е най-големият извън столицата и има 360 000 експоната
/ брой: 6
Будните търновски фамилии, макар живеещи в малко, "вътрешно", занаятчийско градче, повлияни от Възраждането, създали през 1869 г. едно от най-старите читалища у нас - "Надежда". Само година и половина по-късно тези хора стигат до идеята, че е време да започнат да събират старини, свързани с миналото на българския род. В града по онова време били Петко Рачов Славейков и Васил Берон, а подтик дало публикуването в един руски журнал през 1857 г. на текста от колоните, които се намирали в тогавашната джамия, всъщност храмът "Св. 40 мъченици".
Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от Редесто, съхранявани и до днес в храма
И днес там се съхраняват едни от най-значителните писмени паметници у нас - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Редесто (Родосто в Турция, на Мраморно море) от времето на хан Крум. Търновски лекар, церил децата на имама, от любопитство уж, поискал духовникът да го пусне и да му позволи да препише надписите от колоните. Този "прочит" и обнародването на текста слагат началото на интереса към миналото навсякъде по българските земи.
Така се стига до 2 януари 1871 г., когато група читалищни дейци учредяват малка сбирка, дала подтик на цялото търновско гражданство да събира и изучава старините. Решението за величавото начинание е записано като номер 1 в протоколната книга на читалище "Надежда", запазена в Държавния архив на старата столица. Една от залите била определена да приюти бъдещите музейни експонати, а родолюбивите търновци започнали да носят онова, което им се струвало интересно и ценно.
Възстановения храм "Св. 40 мъченици"
На 7 юли 1877 г. Търново било освободено от войските на Александър Втори. Тогава в руската армия имало специална част, която по пътя на войската целенасочено събирала всякакви старини от славянските народи, водена от идеята на панславянството. Много от нещата, съхранени в този малък и импровизиран още музей, били унищожени, а старопечатните книги изхвърлени през прозорците - от читалището на улицата.
За това има писмени сведения от онова време, премълчавани десетилетия по обясними причини, разказа директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново н.с. Иван Църов. Такива са фактите, все едно лицеприятни или не, и не бива повече да се мълчи за това. Днес не се знае имало ли е ценни находки сред експонатите, защото тогава нямало описи на събраното, гражданите носели от добро сърце и никой не смятал, че някой ще посегне върху даденото "на ползу роду".
В свободна България местната интелигенция започва събирателска дейност отново, обединена около д-р Васил Берон - български лекар, просветен деец и археолог, племенник на Петър Берон, издал през 1887 г. книгата " Архиологически и исторически изследвания". Когато станал княз, Фердинанд поискал Берон да му "подари" сбирката за двореца в София, но патриотът не дал старините. Това станало обаче през 70-те години на ХХ век - тогава всички ценни експонати били прибрани в Националния исторически музей, припомня Църов.
Поради нещастна случайност смятат днес историците, след разговора с Фердинанд в къщата на д-р Васил Берон избухва пожар и в началото на 1901 г. всичко събрано изгаря. Оттогава читалище "Надежда" наново започва да попълва сбирката със старини. Някога българите са били по-отявлени родолюбци и с голям ентусиазъм дарявали докъм 1945 г., когато музеят става държавен. Тогава сбирката имала около 80 000 предмета.
В старата столица било създадено, пак към читалище "Надежда", и първото археологическо дружество е нас. Там работили видни историци и археолози като братята Карел и Херман Шкорпил, френският археолог и епиграф Жорж Сьор, който прави първите археологически разкопки като квалифициран специалист на Царевец (Чан тепе), Трапезица и в Никополис ад Иструм.
От началото на 20-те години на миналия век със сбирката се заема Тодор Николов, който става и пръв директор на държавния музей, до кончината си през 1957 г. Следващите ръководители на Историческия музей във Велико Търново са Янка Николова, Христо Нурков, Петко Мачковски, Васил Мутафов, Петьо Пенков, Христо Харитонов, Павлинка Владкова и сега - Иван Църов.
Регионалният исторически музей в старата столица е най-големият провинциален музей - като сграден фонд и експозиционна площ, само закритата е над 11 декара! Царевец, Трапезица, Никополис - резерватите, са музеи на открито. Сградите на РИМ-Велико Търново са 27, а най-голяма е "Възраждане и Учредително събрание" - 3700 кв.м експозиционна площ, следвана от Археологическия музей, Нова история, "Затвора", Сарафкината къща, средновековните черкви в кв. "Асенов" - "Св. Равноапостоли Петър и Павел", "Св. Георги" и "Св. Димитър Солунски". Късносредновековните черкви в Арбанаси - "Рождество Христово", "Св. Архангели Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Атанасий" и "Св. Георги" и възрожденските къщи Констанцалиева и Хаджи Илиева, също са в описите на музея.
На юг, в прохода Хаинбоаз над Вонеща вода в махала "Гърците", е родната къща на Филип Тотю, а насред Балкана, по поречието на река Осенарска, РИМ-Велико Търново има четири караджейки, един гатер и стопанска сграда. Географската карта ма музея на север е до Никополис ад Иструм. Фондът на Регионалния музей в старата столица е от 280 000 инвентарни номера, включващи 360 000 движими културни ценности.
Най-големият и безценен експонат - крепостта Царевец, е най-посещаваният от българи и чужденци туристически обект у нас.