Моторно чудовище фучи с "бесните" 17 км в час

Инж. Киро М. ИВАНОВ

До началото на ХХ век за автомобил вземали всеки самодвижещ се екипаж - паромобил, самоход с двигател с вътрешно горене, електромобил и даже моторните лодки. С право наричаме ХIХ век време на парната машина. При нея водата се превръща в пара, а парата - в енергия. От историческия преглед на техниката знаем, че тогава тя е получила най-широко разпространение и се е смятала за универсален двигател, използван във всички  области на индустрията. Конструктори и изобретатели предложили и първите паромобили. През 30-те години само в Англия по пътищата се движели около сто различни конструкции.
В Русия над 50 изобретатели са правили заявки за патенти на паромобили - от петербургския майстор Казимир Янкевич в 1830 г. до крепостния селянин Фьодор Блинов (1827-1902). Последният демонстрирал своето изобретение "вагон на безкрайни релси" на Всерусийската промишлена изложба в Саратов през 1889 г. и на Нижниновгородската художествено-промишлена изложба в 1896 г., където всъщност бил показан и първият руски автомобил. 

Паромобилът (1770 г.) на Никола Жозеф Коню бил без спирачки

В 1769 г. френският инженер Никола Коню измайсторил първата парна кола - първообраз на съвременния автомобил. Двете конски сили, които развивала машината на Коню, не се постигали лесно: само теглото на водата и горивото били един тон! Веднъж, независимо че максималната скорост на парната машина била 4 км/ч, Коню не успял да овладее управлението й и колата направила толкова рязък завой, че парният котел се изтърколил от шасито,

"взривил се с грохот над цял Париж"

 по думите на очевидци, а опасният екипаж бил арестуван от полицията.
Кандидати за подобен експеримент през следващите няколко години не се намерили.  Едва в 1892 г. странна карета, движеща се без впряг, отново се появила по улиците на Франция. Това бил автомобилът марка "Бенц", с него започнало серийното производство на леките коли.
През същата 1892 г. своя първи автомобил създал и американският механик Хенри Форд. А в началото на ХХ век изградил в Детройт крупен концерн за производство на автомобили и станал пионер на американската автомобилна промишленост.

Хенри Форд със знаменития "Форд Т"

Скоростта на първите автомобили била много ниска и отстъпвала на каретите и омнибусите с конни впрягове. Но още в първата година на ХХ век френски промишлен вестник възторжено заявил: "Най-после техниката за градския транспорт уверено крачи напред. Парижките автобуси достигнаха средната скорост на конните омнибуси, кръстосващи столицата на Франция. Автомобилните конструктори са уверени, че след още малко усилия от тяхна страна и конят ще отстъпи пред автомобила".
Борбата за по-висока скорост се разгаряла все повече. През юли 1894 г. било проведено първото автомобилно надбягване, в което взели участие 14 автомобила с бензинови двигатели и 7 - с парни. В началото била достигната най-висока скорост 17 км/ч, но впоследствие полицията заявила, че такава "бясна" скорост е опасна не само за зрителите, но и за състезателите и категорично наредила да се ограничи до 12,5 км/ч.

Готлиб Даймлер (вляво) и Карл Бенц

Състезанието минало без жертви

 ако не броим опушените от дима огняри на паромобилите.
За ограничаване скоростта на движението бил приет специален закон, нарушителите на който били осъждани. Първият съдебен процес, възбуден за нарушение на този закон, се състоял в Париж на 14 август 1893 г. Нарушителката била мадам Дьо Юфес. "В Булонския лес мадам Дьо Юфес карала автомобила си със скорост 13 км/ч, скорост, която можела да предизвика сериозно пътно произшествие..." гласи обвинението на съда.

Бугати Вейрон - едно от най-скъпите чудовища на шосетата

Пешеходците често изказвали протеста си срещу увеличаването на броя на автомобилите по улиците на градовете. В един френски вестник четем гневно писмо на читател: "Няма днес спокойствие по парижките улици. Предупреждавам: утре ще изляза с револвер и ще застрелям първия срещнат негодяй, който е седнал зад кормилото на автомобил".
Горе-долу тогава идва ред на

 първия номер и
първата наредба

за правоуправление.
В 1885 г. немският изобретател Готлиб Даймлер създал едноместна моторна кола, която се привеждала в движение от бензинов мотор, а след година време той направил първия четириколесен двуместен автомобил, който развивал скорост 18 км/ч. Почти едновремено с Даймлер друг немски инженер - Карл Бенц, създал триколесен автомобил. Неговата скорост била 12-15 км/час.
Темпът на автомобилизацията в Германия растял бързо. Много граждани имали лични автомобили. На някои започнали да поставят отличителни надписи. Първият е поставен в 1901 г. в Берлин и бил непонятен за минувачите - ИА-1. Прието е да се смята за първия в света автомобилен номер.
Така номерата станали модни и никой не е и помислял навремето защо търговецът Рудолф Херцог е избрал ИА-1. После историците установили, че буквите означават инициалите на Иоана Анкер - млада жена, в която

собственикът на автомобила бил влюбен до уши

 А с цифрата 1 търговецът бил решил да означи своето чувство към девойката - първа и последна любов!  
Германия е родина и на първата наредба за придобиване право за управление на автомобил.
В началото на появата на автомобилите всеки можел да седне зад волана, стига да има пари да си купи тази дивотия. Ала числото на катастрофите растяло непрекъснато. По предложение на немско списание полицията трябвало да издава на собствениците на автомобили удостоверения, които да потвърждават платения данък, както и че могат да управляват машината. Първият правилник бил приет в 1908 г. А в края на ХХ век властите в Германия въвеждат специална информационна карта за водачите на автомобили. Облечена е в негорящо прозрачно фолио. На лицевата й страна - снимка на шофьора и две преградки за монети, които обикновено се използват за плащане на телефонни разговори от автомат. На обратната страна са записани фамилията, името, адресът и телефонът на собственика, кръвната му група, а така също адресът и телефонът на човека, който трябва да бъде информиран за възможен нещастен случай, ако, не дай си боже, такова нещо се случи с водача по време на пътуване.
Днес удостоверението за правоуправление е основен документ за шофьорите по целия свят. Най-възрастният човек на планетата, на когото е било издадено удостоверение за правоуправление на автомобил, се казва Лейн Хол (роден в 1880 или 1884 г.) от Силвер-Крик, щата Ню Йорк, САЩ. Той е получил документа на 15 юни 1989 г.
Има държави, където се изисква документ и за правоуправление на коларски транспорт. В град Мексико такъв документ се изисква и от собствениците на магарета и мулета. За да го получите, трябва да покажете отлично познаване на правилника за уличното движение, 6 снимки на собственика и 2 снимки на магарето или мулето.

Аеродинамичната идея на българина Шопов

е революционна за времето си. Навярно малцина от читателите знаят за инженер Владимир Д. Шопов. Още по-малко са онези, които са чували за немското списание "Моторкритик", което е било официално издание на автомобилните експерти в Германия през 30-те години на ХХ век. В броя му от 18 септември 1932 г. инж. Шопов е публикувал специална статия, придружена от скици, в която той разяснява предложението си. Колко смела и дръзка е била идеята му съдим и от уводната бележка на редакцията на списанието, в която между другото четем: "Поместваме чертежите на аеродинамичен автомобил и с това даваме възможност да се повдигне дискусия..."
В онези далечни години по пътищата на Германия и Европа, които се различавали твърде много от построените по-късно от Хитлер аутобани, се движели автомобили с ъгловати каросерии и купета-кутии, които, ако ги срещнем днес, ще предизвикат искрената ни изненада, придружена от справедлива насмешка. Малката скорост на движение не е поставяла пред конструкторите въпроса за влиянието и загубите на двигателя от

преодоляване на въздушното съпротивление

 които днес са основна грижа на всеки уважаван дизайнер. Колко прозорлив е бил българинът Шопов, за да мисли за обтичането на автомобила при съприкосновението му с насрещния въздушен поток, разбираме днес от експерименталните данни при изпитанията в т.нар. въздушни тунели. Обтекаемите или аеродинамични форми на конструкцията водят до намаление на въздушното съпротивление от порядъка на 20-30%, като е известно, че значителна част от енергията на двигателя отива за неговото преодоляване.
В проектите, които инж. Шопов е предлагал на вниманието на автомобилните заводи на Даймлер Бенц, Дженерал Мотърс, Пежо и Фарман, стърчащите и задържащи въздушния поток елементи на каросерията са премахнати или умело скрити под гладка външна обшивка. Формата на челната и задната броня, фаровете и сигналните светлини, клаксонът и гумите са с оригинално решение, а резервната гума е поставена в багажника. Обтекаемите капковидни форми при обшивката на двигателя, калниците, предното стъкло - тези предложения на Шопов са принципно нови. Спирачки, полуоси, ресори, кардан, диференциал - всичко това далновидният изобретател предлага да се скрие в защитна броня, която не само ще предпазва възлите от удари и замърсяване, но и ще осигури безконфликтното движение на въздушния поток под колата. Ала отговорите, които изобретателят получава от фирмите, са само благопожелателни: "Вашите решения са интересни, но засега няма възможност да бъдат осъществени".
Днес е излишно да гадаем колко от идеите на инж. Шопов са били използвани, но не можем да отречем, че той е един от пионерите между конструкторите на автомобили. Поради липса на средства не е могъл да патентова идеите си. Оставил ни е още подробни планове за бъдещата аерогара София, проект за голям пътнически автобус, оригинална конструкция на нов тип самолет, предложен на френската фирма Фарман, както и проект, носещ интригуващото наименование "бърз презокеански превозен уред".
Инж. Владимир Шопов загива трагично под развалините на една сграда по време на голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г.
  

Най-, най-, най- ...

* Най-дългата магистрала в света е Панамериканската. Тя надхвърля 24 000 км. Започва от Аляска - най-северната точка на Американския континет - в средата се прекъсва, а после продължава чак до Бразилия.

* Най-големият паркинг в света се намира в Едмънтън, Канада. В него има място за повече от 20 000 автомобила.

* Финландската фирма "Кемера" произвежда най-добрия в света каталитически преобразовател, който обезврежда 90% от изгорелите газове на автомобилите. Той окислява въглеводородите и окисите на въглерода до безопасна водна пара, а така също възстановява токсичните окиси на азота до чист безвреден азот.

 * Известно е, че когато в организма на човека се натрупа олово, то предизвиква най-тежко отравяне. А в 1 л висококачествен бензин се съдържа приблизително 0,4 г от този метал. Учените са изчислили, че един автомобил изхвърля за една година с изгорелите газове средно 1 кг олово. Може би е излишно да казваме колко вредни за здравето на човека и животните са тези газове.

* Бензинът и дизеловото гориво се получават от нефта. Годишният добив в света на този природен източник е 6-7 милиарда тона, а автомибилите - 500 милиона. Те потребяват всяка година 700-800 млн. т гориво. При това положение запасите от нефт, който е невъзобновяем източник, ще стигнат най-много за около 100 години.

* Най-много стартове в състезанията от серията "Гран при" за периода от 1977 до 1993 г. има Рикардо Патреза от Италия - 256. А сънародникът му Тацио Джорджио Нуволари е патриарх-победител в същата серия за времето, когато все още световни първенства за този вид спорт не са организирани. Нуволари се окичва с шампионската титла на 14 юли 1946 г. на възраст 53 години и 240 дни в Алби, Франция.

* Най-скъпото пътешествие с такси са извършили Карлос Арес, Марк Ейлет и Джерали Левайн от Англия. На 3 юни 1994 г. те наели в Лондон такси и стигнали до Кейптаун в ЮАР, след което се върнали с него обратно. Пътешествието им завършило на 17 октомври 1994 г. и струвало на пътниците 40 120 фунта стерлинги.

* Най-добрата автомобилна състезателка в света е американката Кити Хамболтън, която успяла да развие на триколесен болид "УСМ-1 Мотивейтор" скорост от 843,323 км/ч. Специалисти предполагат, че максималната скорост е достигнала 965 км/ч, но с несъвършенните по онова време контролни прибори е било невъзможно да се отчете. Този рекорд Кити е фиксирала на 6 декември 1976 г. в пустинята Алвард, щата Орегон, САЩ.