18 Ноември 2024понеделник15:31 ч.

Девети май по интуиция

/ брой: 105

автор:Андрей Пантев

visibility 2677

Това, че Девети май вече става повече ден на Европа, отколкото на победата над нацизма, не би трябвало да е тревожно за руснаците. С това уравнение Денят на Победата придобива европейски измерения и става още по-значим. Нищо, че не се казва така. Но някои странни съмнения остават. В "новите прочити" на Втората световна война срещаме екстравагантни, но необясними дисбаланси. Не разбираме как така Червената армия е превзела Берлин, след като основното й занимание при щурма е изнасилването на германските фраута. Не разбираме как и защо в телевизионни предавания за войната човекоядството в Ленинград заема много повече ефирно място, отколкото концертът на Ленинградската филхармония, предаван на къси вълни по Би Би Си, като са се чували избухващите шрапнели на немските бомби и снаряди. Нима Шеста армия при Сталинград не прояви също принудително човекоядство?
Като невръстно момче удивено гледах белите пухкави следи на аеропланите, които бръмчаха нависоко над нашия дом. Като огромни птици. Не разбирах защо бяха толкова високо. Имаше нещо тревожно и величествено в този грохот. Откъде да знаех, че били бомбардировачи и че хвърлят нещо страшно. Майка ми наивно се боеше бомбите да не срутят даскалската ни стряха, а баща ми ги броеше със спокойното любопитство на човек, видял нещо грандиозно, което не го засяга. Тогава не знаех  какви хора има в тези сребристи предмети, които явно не ни обръщаха никакво внимание. Понесе се слух, че носят в запасите си дефицитните долу нож и вилица, в случай, че попаднат там, долу, в "дивата" Европа. Първата ми среща със световното добро и зло. Нито накъде отиват и какво изобщо търсят те в кроткото небе. След като на четири години съм запомнил тази небесна гледка, значи е имало нещо тайнствено в този монотонен тих рев на огромни птици.
Така прелетя над моите очи Втората световна война. Тогава не знаех, че това е световен конфликт, в който участва 80% от цивилизованото човечество. Едва като студент по история разбрах, че онези високо преминаващи над нас авиатори са освен американци и англичани, имало и поляци, австралийци, сърби, чехи, евреи, хървати. Така, без да съм знаел, над мен е прелетял половината свят. После, след толкова години, се върнах към тези неясни гледки. Бях разочарован, че те са били периферен, при това не особено героичен, епизод от свирепа световна драма.
Затова следва да помним, че историята винаги не е само обществена. Тя е лична. И не винаги съвпадаща със справедливостта. Но тя еднакво възпроизвежда порочния рецидив на повторението. Естествено, не по време, форма и събитийна конкретика, а по същностна реалност. Много поколения са претендирали, че живеят в различна епоха. Но това гордо или тягостно усещане често е подвеждащо. Защото наследството от миналото винаги присъства, дори и когато не всички  забелязват това. Ако набързо декларираме, че завинаги скъсваме с миналото, значи тогава следва да повярваме, че се е променило не само човечеството. Променил се е Човекът. Аз не вярвам в това, дори и да приемем, че такава промяна ще донесе добро на света.
Европейската идея винаги е предшествана и съпътствана от изтъквана необходимост от нова философия и нова историческа периодизация. Защо толкова векове бруталният грохот на оръжията е заглушавал благородния порив за нейното обединение? Въпреки приятелския диалог между интелектуалци, въпреки мирните договори, пацифистични конференции и всякакви миролюбиви ръкостискания. Поне за мен, една от причините за неговите успехи е разбирането на обединена Европа като историческа идея. Прекалено сме уморени от канцеларските измерения за европейското единство, придружавано или доказвано с параграфи, директиви, стандарти и ангажименти. Защото постави удавеното в многословие име Европа в исторически контекст. По-скоро следва да се доближим до смущаващата истина, че историята на света е история на войни.
Сега близо до мястото, което описвам по време на самолетите от Втората световна война, край малкия град Кула, има каменен бял обелиск в памет на падналите пилоти, загинали на завръщане от бойна мисия. Макар и с граматическа грешка, на английски език там е изписано "Те жертваха своето Днес за вашето Утре!" Този надпис казва всичко за всички човешки геройства. Най-вече за Девети май.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ