18 Ноември 2024понеделник04:54 ч.

Ген.-лейт. Леонид РЕШЕТНИКОВ:

Русия не е държава. Русия е цивилизация

И българите, и руснаците още не сме казали своята последна дума, категоричен е директорът на Руския институт за стратегически изследвания

/ брой: 274

автор:Лилия Томова

visibility 3328

Леонид РЕШЕТНИКОВ е роден на 6 февруари 1947 г. в Потсдам (ГДР), в семейството на военен. През 1970 г. завършва историческия факултет на Харковския университет, от 1971 до 1974 г. е аспирант в СУ "Св. Климент Охридски", защитава дисертация, кандидат е на историческите науки. От 1974 до 1976 г. работи в Института по икономика на световната социалистическа система на Академията на науките (АН) на СССР, от април 1976 също до април, но 2009 г. - и във външното разузнаване. Последната му длъжност там е началник на Информационно-аналитичното управление, член е на колегията на Службата за външно разузнаване на Русия, генерал-лейтенант (от 2009 г. - от резерва).
Има публикации за българо-руските и българо-съветските връзки (1917-1945 г.), за руската емиграция (след гражданската война в Русия) в Гърция, България и в Югославия и по актуалната политическа обстановка на Балканите.
На 29 април 2009 г. с Указ на руския президент е назначен за директор на Института за стратегически изследвания.
Има много държавни награди, както и отличия от Руската православна църква. Той е ръководител на настоятелството на Новоспаския мъжки монастир на Москва.
Владее български, сръбски и гръцки език.
Женен е, има две щерки, три внучки и един внук.


ЦИТАТИ:

"Руснакът винаги води битки за обич и никога за пари"

"България "се откъсна" от нас, но вината за това е на Русия"


"Движение "Русофили" е феномен за обич с огромно значение"


"Никога не можем да знаем доколко правдиво докладва разузнаването, но съвсем точно можем да оценим постъпките на политиците"

- След като бившите соцстрани бяха приети в Евросъюза и НАТО, Русия чувства ли се предадена и изоставена от своите приятели, г-н Решетников?
- Няма защо да отричам, нищо, че говоря пред българи - едно "такова чувство" в руския народ все пак има. Че сме "останали сами" например... Макар че винаги съм твърдял - и пред приятели, и в публичното пространство: трудно е да се определи съвсем точно кой кого е предал. Нали СССР, а след това - и Русия, в известен смисъл не просто намали, а направо "съкрати", да не кажа - "уволни" сътрудничеството си с доста страни, между които - и с България. Даже ще призная пред ДУМА, колкото и да ми е тежко да го направя - ние направо престанахме да обръщаме внимание на България.
- Престанахме? В минало време? А днес обръщате ли ни внимание?
- Днес, разбира се, времената са по-други. Появи се отново интересът към страната ви, виждаме в перспектива и големи икономически проекти, затова се надявам, че ще има все по-голям интерес към България. През 90-те години на миналия век, нека го формулирам точно и почтено, ние просто "захвърлихме" България, направо "я дадохме". И даже я предадохме.

С обич за българите и читателите на ДУМА

- Защо? Да не би да казвате, че се е случило включително и поради перестройката?
- Вие сте очевидно ляво ориентирани, а ДУМА е левият вестник, но ще ви кажа нещо, което е много възможно и да не ви хареса. За да потърсим отговор на въпроса "Защо", а не "Кой". Според мен всичко, което се случи, е в резултат на логичното развитие на предишната система - тя трябваше да се саморазруши. Случи се, саморазрушиха се и държавите - и СССР, и социалистическият лагер. Лесно е да говорим за външните фактори - САЩ, ЦРУ, предателят Горбачов... Да, това имаше значение, разбира се, но главното все пак беше, че системата просто рухна "от само себе си".
- Защо според вас?
- Главно защото хората изгубиха вяра в нея. Комунистите направо "изчезнаха", през последните 30-40 предишни години в СССР ги нямаше. Истинските комунисти бяха малко, макар че членовете на КПСС бяхме цели 15 милиона... Ето отговора на вашето "Защо" - нито един комунист не отиде да защити нито районните, нито областните, нито който и да било партиен комитет. Нека се върнем към царска Русия, спомнете си нашата история - само гражданската война е продължила четири години! Тогава хората са се сражавали за идеите си. За идеите! Някои - при белите, други - при червените, няма да анализираме и съвсем пък няма да броим кои са били повече. Само акцентирам върху факта, че в онези години са тръгнали да защитават това, което им е било близко. Имало е борба. А когато падаше съветската власт, никой не помръдна "и малкия си пръст" да я защити... Което означава, че тя вече не е била нито скъпа, нито обичана. А когато е паднала царска Русия - не всички, разбира се, може би дори малцинството от народа, но са заявили: "Заради това, което беше, съм готов да отдам и живота си!". И го направиха, воюваха за своята правда. Затова смея да твърдя - системата, в която израснахме - и вие, и аз, просто наистина се саморазруши. Особено при нас, в СССР. Защото все пак, нека не забравяме, в България политическата система се отличаваше от съветската - не беше така твърда, толкова безпощадна към хората, беше значително по-мека. Макар и формално, управляваха две партии. Но и вашата система също се саморазруши.
- Казвате - без помощ отвън? Или не ви разбирам правилно?
- Западът, ЦРУ... На тях това им е работата, да разлагат конкурентите си. Системата падна, не защото Западът работеше чак дотам успешно, или защото Горбачов беше предател. Да, Горбачов, начело на партията, я ръководеше, както... както я ръководеше. Но нали никой не се съпротивляваше? Провеждаха се пленуми, конгреси и никой не вземаше думата, поне за да зададе въпроса: "Какви ги вършите, Михаил Сергеевич?!" И го избираха, и го преизбираха, кимаха с глави и му аплодираха. Затова, когато говорим, че България и другите страни от Източна Европа се присъединиха към НАТО, трябва да знаем, да помним и да си признаем - през 1991 г., та до 1996 г., Русия беше несамостоятелна, включително и по външнополитическите въпроси. А и националните интереси, правилно разбирани, ги нямаше в политиката на руското ръководство.
- Какво точно имате предвид, Леонид Петрович, като казвате, че Русия не е била самостоятелна през годините, които посочвате?
- Силното влияние на САЩ имам предвид. И на други западни страни, но главно на САЩ. Имахме дори съветници, които работеха направо в Кремъл. В буквалния смисъл на думата - кабинетите им бяха наистина там. Който знае - знае: в Кремъл са седели и поляци през 1612 г., докато не ги изпъдиха Минин и Пожарски с руското опълчение. А "вторите чужденци" на работа в Кремъл бяха американските съветници в началото на 90-те години.
- Което, извинете, дали не означава, че руското външно разузнаване не си е свършило докрай работата?
- Не, защо? (Смее се). Работата не е в това, каква информация придобива разузнаването, което и да е въпросното разузнаване, руското - също. Информацията може да е вярна, навременна и от наистина висока класа. Въпросът е кой я чете. И какви изводи се правят... Защото, дори ако напишеш цялата истина, а ръководителят ти има съвсем други и идеи, и цели... Прочита информацията ти и просто "я слага настрани".
- Т.е. хвърля я в коша?
- Ами... Ще ви дам пример от наши дни, със САЩ и Буш, за ситуацията в Ирак. Уверявам ви - всички разузнавачи, от целия свят, ама всички - сто процента, знаеха, че в Ирак няма никакви разработки за ядрено оръжие. Знаеха го всички! Някои от тях днес наистина ги е страх да си признаят това. Но аз, като бивш техен колега, съм водил, заедно с колегите си, преговори и с американското разузнаване, и с англичаните, и с французите. В кулоарните ни беседи всички споделяха - "Нямаме никакви данни, че Ирак разполага с ядрено оръжие". Вярвам, че са казали истината на държавните си ръководства, че са изпращали правдива информация. Нямам никакво основание да се съмнявам в почтеността им! Но "поставената задача" беше политическа - да бъде наложен контрол над Ирак. Затова не обръщаха никакво внимание на информацията от разузнаването, даже твърдяха пред целия свят, че "по негови данни" там се разработва ядрено оръжие. Никога не можем да знаем доколко правдиво докладва разузнаването, но съвсем точно можем да оценим постъпките на политиците... Които твърде често действат не поради, а въпреки правдивата информация на разузнаването - защото имат свои интереси и цели, защото служат или на някаква идея, или на определени финансови кръгове. Затова, като се връщам към "откъсването" на България, продължавам да съм категоричен - вината е на Русия. А вие сте ни много близка по дух страна. Имам дълбокото убеждение, че божествената мисия на българската нация, на българския народ е да бъде рамо до рамо с руския. Цял живот. Започвайки от появяването ни на белия свят, та до края на същия този свят. Общата мисия - на руския и българския народ, е да сме рамо до рамо, да вървим заедно през всички изпитания.
- Казвате ли това на висок глас - на когото трябва, където трябва и на който би искал да чуе тези думи, г-н Решетников?
- Старая се да говоря за тази мисия - народ без мисия народ ли е? Защото, обяснете ми моля ви, каква е днес мисията на българите? Да сте в Европа? А каква е мисията на самата Европа - там има масово разложение - и нравствено, и морално, има упадък на културата. Вижте само непонятната им политика на двойните стандарти, лицемерието им... По отношение на Югославия само колко лицемерие имаше! Подсъдимият Милошевич например почина неизвестно как, сега умира Шешел - и как не, седем години го държат в затвора! Цели седем години тече процесът и все "не могат да се оправят" с неговите "престъпления". Така че - за какво става дума?! Това е Европа... А ние мълчим! Нали разбирате - ако народът ви няма своята мисия, той просто ще изчезне... Също като руския впрочем, ако и той не носи с чест мисията си.
- Далеч стигнахме. Затова ми кажете - мисията на руския народ според вас е?
- Да носи божественото слово по и на света. Руснаците и братята ни - българите, сме създадени, за да сме алтернатива на развитието на света. Сега няма алтернатива, има само глобален модел, американският. Който е и международен модел - глобализмът. Русия обаче не е държава, Русия е цивилизация. Народът ни е талантлив, територията ни - огромна. А ние войни за територии не сме водили. Вървели сме с Христос напред и сме стигали до Тихия океан. За да сме цивилизация, която носи Божието слово по света, да сме различният пример за живот. И руснаците, и българите вече сме били такъв пример, друго, различно е отношението ни към живота. Вие, даже не питам дали е така, защото знам, че е така - помните баба си. Аз - също. И дядо си помня - нали ще се съгласите, че и тяхното отношение към живота беше различно? Ето, точно в това е ценността на българския и на руския народ - различното отношение към хората, различното възприятие на света. А днес се опитват да създават изкуствени модели...
- И имате вяра, че можем да върнем старите си ценности?
- Знаете ли, убеден съм - ако Русия не се възроди като цивилизационна държава, като отделна цивилизация, това ще е краят на историята. Нали Франсис Фукуяма написа за този край на историята през 1991 г. и разсъждаваше правилно: СССР изчезна, значи изчезна и алтернативата. Защото СССР си беше алтернатива. И продължава разсъжденията си - щом няма противоречия, щом го няма противоборството, изчезва не само смисълът на живота, изчезва самият живот, а цветовете стават еднакви... Което значи - край на историята. Затова и пише книгата си Франсис Фукуяма - "Краят на историята и последният човек". Но преди 2-3 години същият този Фукуяма взе, че отсече: "А, не, почакайте, в Русия започва да се случва нещо, значи - няма край историята!" Затова и аз, и приятелите ми, аналитиците, смятаме, че ако не се възродим като алтернатива на глобалния, на загниващия проект, който се шири днес, светът наистина ще свърши.
- А защо забравяте Китай? Нали не отричате китайското чудо?
- Китай не е алтернатива, а съперник в господстващия днес проект. Някой би попитал - "А конфуцианството?" Но конфуцианството е философско учение, не е духовен начин на мислене. Китай също е съперник в борбата за глобалната структура и не той е алтернативата. Аз вярвам, че руснаците, а с тях - и българите, още не са казали своята последна дума. Тепърва трябва да я кажем!
- Е, точно затова, точно сега ще ви попитам - дали знаете, че в България Националното движение "Русофили" събра стотици хиляди подписи против ПРО? По порива, по вика на нашата кръв за справедливост. Знае ли Русия това?
- Знам за Движение "Русофили". Наскоро научих и че сте имали събор през есента, на който са присъствали над 10 хиляди души, което ме потресе. Изпреварвам въпроса ви - как така "ще се потрисам". Когато толкова хора се съберат заедно, с обич към Русия... За това трябва да говорим повече, всеки ден, трябва и да пишем - 20 хиляди души, организирани в обичта си към Русия, в Националното ви движение, и 10 хиляди - заедно на събор! Освен това - стотици хиляди подписи против ПРО! Само българи могат истински да разберат руснаците. Защото руският човек мисли не само с главата, а и със сърцето си, и такива събития имат огромно значение: българите продължават да ни обичат! Нали руснаците, знаете го, винаги искат любов, обич - руснакът никога не води битки за пари, винаги води битките си за обич. Така че Движение "Русофили" е истински феномен с огромно значение. А българската подкрепа, подписите ви срещу ПРО, струват наистина много. Сега много се говори за сближаването на Русия с НАТО, за сътрудничество. Принципът е правилен, защото има общи проблеми за решаване - борбата с тероризма, наркотрафикът от Афганистан през Русия, от който много си патим, борбата с екстремизма - и религиозен, и граждански. Но позицията на водещите натовски страни към Русия засега е сдържана. И пределно ясна - недопускане на нарастването на руското влияние по света, недопускане на нарастването на нейния авторитет. За въпросните цели се ползват военни структури и методи - нали НАТО е военнополитическа организация, с акцент все пак върху първата дума - военна. Така че засега никакви реални изменения на плановете на НАТО по отношение на Русия не се виждат на хоризонта.
- Отпреди перестройката - та до днес ли?
- Така си беше, така си и остана - откакто го има блокът. НАТО е европейска и на САЩ организация, трудно е да се твърди, че целите й са я Китай, я Иран. Така че целите са за "удържането" и за натиск срещу нас. В Полша - ПРО, в България - ПРО... Да, измислените легенди скриват истинските цели, но този "случай" е безкрайно прозрачен и ясен - ПРО в България... Всичко е ясно.
- Е, какво ни остава, освен народната дипломация? Вярвате ли всъщност в нея?
- Вярвам, особено ако народната дипломация е активна. И Русия трябва да е много активна по отношение на България, аз се старая да го правя. Макар че, признавам, срамно е, но у нас даже са забравили Руско-турската война. А тя е уникална, в историята си не сме имали други такива войни - и елитът, и обикновените хора са тръгнали да спасяват своите български братя. Да, Александър Втори е имал своите цели - Проливите. Та нали всяка държава има своите цели! Но трябва ясно да отличим съдържанието на войната. И поведението на народа. У нас е имало всенароден подем - от селянина до царя, с едно-единствено верую - да спасим братята си единоверци. Нечуван подвиг!
- А Великата отечествена, г-н Решетников?
- Да, Великата отечествена война също е подвиг, но целта е била да защитим своята родина. Своята! А при Руско-турската война духовните пориви и подвизи са още по-високи, войниците, офицерите, генералите са герои и в боевете, и в мислите си. Когато съм на Шипка, независимо на какви години съм, винаги плача. (Просълзява се, опитва се да се обърне встрани, после все пак поглежда през сълзи към нас.) С нарастването на възрастта, разбира се, повече плача. Видях и момиченцата, щерките на дъщерите ми, да плачат за руските си предци и за подвига им... Мои колеги, от всичките ми професии, също плачат. Сигурен съм - Господ е избрал Шипка, за да съединят руснаците и българите душите си за общо велико дело.
- А как обърнахте отношението към българите в интернет пространството в полза на българите, г-н Решетников? Само с честност или и с ум и сърце? Какъв е приоритетът? Защото, помним, до миналата година все ни наричаха "предатели". Не всички "интернет хора", но доста от тях...
- С любов. Любовта е славянското ни всичко. Трябва да вървим напред само с любов - към Бога и родината. И да помним, че това е задачата на нашето поколение - любов към Бога, хората и към своя народ. А как можеш да не обичаш българите? Понякога, признавам си, у нас обичаме дори русофобите. Те не разбират за какво става дума, как да им се сърдиш? Очевидно говорите за публикуваното в интернет вестника "Столетие" интервю с мен със заглавие "Българите никога не са предавали Русия", нали? Да, имаше всякакви коментари след него. Отговорът ми беше, че яростната дискусия е заради това, че България е своеобразно огледало за самите руснаци. Даже честно попитах: "А по каква причина да ни обичат?"
Сега ще попитам българите - защо още от първите дни на независима България Западът се стреми да разруши връзката между нашите народи? Защото врагът отлично разбира, че сме кръвни братя. А голямото постижение на врага е да раздели майка от син, брат от брата. Към това винаги е насочена атаката на нашите врагове, а те намират и в България, и в Русия "своите хора", които "следват инструкции". Работил съм дълго в Сърбия, знам - Западът не работеше така силно срещу сръбско-съветската привързаност. Те отлично разбираха, че връзката е по-различна, че сърбите ще стигнат до определена граница на сближаване и... ще спрат. Както се и случваше. А България стигаше (мисля, ненужно дори) до идеята за, не се смейте, 16-а република на СССР! Враговете ни знаеха колко кръвно близки сме, затова винаги се опитваха именно нас - българите и руснаците, да разделят. Затова трябва да се помни - врагът винаги е умен, хитър и коварен.
- За какво ли не си говорихме, Леонид Петрович, а не ви попитахме за реалния продукт на института ви? Тук само хора - някогашни, днешни, от външното разузнаване ли работите?
- Голям политологически център сме за международни разработки - за НАТО, за ЕС, за водещите и за азиатските страни, за военна политика. А дали сме хора от външното разузнаване - вече знаете, преди работех там. И бях убеден, че най-добрите аналитици са при нас. Но не е било така, защото в института ни има хора с блестящи умове, изключително работоспособни, които са в състояние да направят изключителни анализи.
- И, разбира се, имате специалисти по политиката на Балканите?
- Нямаме такъв отдел. Но специалисти имаме, Балканите вече 40 години са зона и на моите професионални интереси. И руснаците, и българите в новото ни време правим доста грешки, те са повече от верните решения. Защото забравихме критериите на истината на Бога. А без тези критерии не може ясно да се види доброто и да се отличи от злото, да се знае какво е полезно за народа ти, какво му вреди. От това извличат полза разни "случайни минувачи", хора на гребена на вълната, които обаче се провъзгласяват за спасители на отечеството. Които нямат намерения да правят добро, а само да забогатяват - на всяка цена! Включително - и чрез предаването, и продаването на националните интереси на чуждестранни "спасители"...
Та - пак за института. Негов учредител е президентската институция - по "устав", но бихме били много официозни, ако сме към президентството. Президентът назначава директора, взема кардиналните решения, основополагащата линия е с неговия подпис. Вече имаме договор за сътрудничество с Македонския институт в София, имаме и стажанти там, а проф. Трендафил Митев изнесе доклад на конференция, организирана от РИСИ. С огромна радост ще работим и с "Русофили". А ако г-н Малинов, председателят на това уникално българско движение, ни покани, догодина наши представители ще идем в Стара Загора, на Шипка, в Пловдив. И непременно - на русофилския ви събор! За да видим своите братя - българите, да попеем и да поплачем с тях... И да разкажем на цяла Русия, че обичта ни е жива!

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ