Прагматизмът се разбужда

Европейската западна общност най-сетне започна да усеща негативите от илюзорните си представи за непогрешимост. Симптомите за това се предусещаха отдавна.
Нещо, или по-точно някой, се разсъни в Европа. Поразтърка очички, поогледа се и съзря, че в света има и истински премеждия. Икономически - на първо място. Последвани от стряскащите и неизлечими все още рани от икономическия колапс, залял не само Стария континент. И изведнъж, сепнат, стреснат и почти разтреперан, започна да каканиже, признавайки и собствените си грешки в оценката на ситуацията. А тя е повече от ясна. Европейската общност постепенно започва да изнемогва, наливайки безкрайни по величината си парични знаци в "бездънната яма" на една безумна за ХХІ век война и на нерви, и на разрушение.
Еврокомисарят по разширението Йоханес Хан го каза - и хич не вярвам това да са фриволни фрази. Заяви официално, че ЕС не може до безкрайност да финансира "праведната" украинска политическа кохорта, повела война срещу инакомислещия и страшно изнемогващ от олигархичните капризи на властите собствен народ. Правилни думи, стига да са искрени.
В случая се касае за два признака, които определено обричат европейското бъдеще на лутане. От една страна са трудностите по следкризисното възстановяване на европейското единство и на европейската икономика. От друга - напрежението, породено от тъпанарските санкции срещу Русия (които само Господ знае кога ще приключат), подриващи всички опити по-горните две злини да отминат в историята.
Очевидно и в разума, а и в съвестта на събирателното понятие Европа нещо се е пробудило.
Наричат го прагматизъм!