Актуално
Минало бъдеще настояще време
/ брой: 3
Докато ме приспиваше упоително премиерът с неговите нестихващи послания и бисери, изречения за добрите резултати в управлението, лапсуси и изненадваща посредственост, си мислех какво ли не и неусетно съм заспал...
В съня ми нахлуха картини като от старите календари на Цвета... За кратко се оказах в миналото глаголно време отпреди 30-40 години. Когато Георги Марков беше юрисконсулт в Ленински районен съвет и основното му призвание бе агент Николай, когато Георги Коритаров беше само Алберт, а Краси Каракачанов - Иван. Да не изреждам останалите от Държавна сигурност.
Сънят ме отведе към различни събития, факти, личности... В минало свършено, за съжаление, време!
Събудих се в така нареченото "престъпно време на социализЪма", което роди Мартин Димитров, Петър Славов, проф. Вили Лилков... Особено първите двама гледам как искат отново да се присламчат като оратори, ментори и съдници на епохата, отричайки онова, което сами съградиха в политиката.
И какво се оказа? Сънят ми прогони днешните престъпни изпълнения и там никой никого не хулеше така, както днешните демократи ругаят, отричат и проповядват. Селата пак са спокойни, никой не изнасилва и не бие за стотинки възрастните по къщите, останали в обезлюдените населени места. Не видях бит медик, учител, полицай. Нямаше изоставени и починали по стълбите на болниците пациенти. Къщите ни бяха пак незаключени, няма решетки, железни врати, аларми, не видях просяци и ровещи в кофите за смет пенсионери и клошари.
Чалга не звучеше от никъде, нямаше силиконови момичета, а срещах само усмихнати хора, спортуващи деца, весели младежи. Терминал едно и две сякаш бяха затворени и никой не заминаваше еднопосочно да реализира таланта и образованието си в други страни.
Работа имаше за всички, а да си стругар, дърводелец, шофьор, сервитьор беше престижно. Е, шуробаджанащината май имаше свои привърженици, но чак така властта не се бе оплела и комплектовала с калинки и мисирки. Чак такава чудовищна некомпетентност трудно можеше да се съзре в подобен сън.
Явиха ми се насън спортни картини, на олимпиади и световни първенства страната ни имаше своето присъствие, призови места и медали. Художествената самодейност се е върнала в читалищата и училищата, в културните домове, театрите и концертните зали са пълни, грамотността отново е заела своето място, културата и изкуствата са възкръснали от небитието на бъдещето днешно време...
Думите "мутри" и "мафия" ги нямаше в речника ни. Кърджалийски пуЙки - също.
Някаква забравена идилия се завръщаше в спомена и съня ми. Сякаш някой отново бе отворил фабриката за илюзии. Друг напомняше, че сме държава на духа! Никой не сменяше името на 24 май, децата танцуваха с цветя в училищните дворове, а не отиваха на излет с родителите си.
Замечтан в миналото бъдеще настояще сегашно време, женски глас ме разбуди от съня: "Само заедно ще успеем срещу днешното статукво и новия модел на управление на страната, само заедно ще заживеем отново истински свободни..."
Отново обаче гласът на премиера наруши душевния ми мир: "Ако е било лесно да се строи, комунистите да са го построили преди мен!" Кои комунисти - неговите бивши съпартийци и предшественици, които нищо, ама нищо не са оставили по пустите гьолове и поляни, където магарета са пасли по пущинаците на България! Този нарцис дали си вярва на думите, които произнася през час и пише във Фейсбук!?
А дали наистина деменцията не е вече преждевременна негова диагноза, щом не помни кой е дядо му; не помни, че е бил в СИК и подземния свят; че преди това е бил в ДКМС и БКП; говори небивалици за хуманата, с която хранел дъщеря си. До болка повтаряни бисери и случки в минало бъдеще настояще и сегашно време, от които отърване няма! Поне още три месеца!