18 Ноември 2024понеделник04:48 ч.

Където и да пея, аз съм българката Веселина Кацарова

Да носиш с гласа си красота, мечти на хората, особено в трудни времена, е щастие, споделя именитата оперна прима

/ брой: 130

автор:Иванка Иванова

visibility 4621

Родена е в средата на лятото на 1965 г. в Стара Загора, град на липите, поетите, оперните певци. С първите уроци по пиано на 4 години показва музикалната си надареност. След години благодарение на баща си среща Реса Колева, професор в НМА "Панчо Владигеров". И завинаги остава вярна на пеенето и учителката си. Има ли възможност, и днес търси съветите, подкрепата на вокалната педагожка. Помня сценичния й дебют, когато тя, студентката Веселина Кацарова, бе избрана лично от именития композитор Джанкарло Меноти за българската премиера в НДК на неговата опера "Консулът". От Музикалната академия пое по трудния път към съвършенството в храма на музиката. Благодарение на поредната щастлива среща - да я чуе през 1988 г. корифеят на диригентския пулт Херберт фон Караян, стартът на мецосопраното към международното признание е в музикалната столица на света. Българката е поканена да пее във Виенската Щатсопера. По онова време я откриват и от най-големите звукозаписни компании. Скоро критици, почитатели я обявяват за "Звезда на пресата". Красивата млада българска оперна прима заслужено печели и Европейската награда за култура на пеенето. Да, именно за култура на пеенето, защото колцина от певците с хубав глас имат културата да го покажат, да омагьосат колегите в спектакъла и пълната зала? Навред по света критика и оперомани са завладени от изключителната дарба на Веселина Кацарова, от покоряващия й чар и артистизъм. С новите роли от шедьоври на барока (на Монтеверди, Хендел), на класиците (Моцарт, Глук) до белкантовите образци на Росини, Белини, Доницети, Верди или на френските новатори Гуно, Бизе, Сен-Санс се множат и суперлативите в чуждестранната преса. Любимка на публиката, тя триумфира в знакови постановки на водещи режисьори и диригенти от класата на Клаудио Абадо, Даниел Баренбойм, Рикардо Мути, сър Колин Дейвис, Волфганг Савалиш, Сейджи Озава, Симеон Бичков, сър Роджър Норингтън и т.н.
Благодарност с цветя и думи от сърце изричаха за Найо Тицин, организатор на първия по рода си филмов фестивал в Дома на киното "Седмица на българските гласове по световните оперни сцени", влюбени в прекрасното изкуство. И не толкова за жеста на Столичната община на вход свободен, колкото за голямото откритие какви прекрасни наследници на легендите от вчера има България. Фестивалът бе открит с модерната постановка на театъра във Венеция на Моцартовата опера "Милосърдието на Тит". Премиерата й е преди 220 г., на 6.IХ.1791 г. в Прага. Аплодисментите през 2003 г. във Венеция са и за перфектната Веселина Кацарова като Сесто. Изумително вокално и артистично защитен образ от "Мецосопрано номер 1 в света". В репертоара си Веселина е вписала и други мъжки партии - Танкред от едноименната опера, Ромео от "Капулети и Монтеки", Керубино от "Сватбата на Фигаро", княз Орловски от оперетата "Прилепът". В разговора ни преди време не пропуснах да запитам откритието на Караян:

- Как успявате да сте любимка на публиката и с мъжки образи?
- Артистично предизвикателство са мъжките ми роли. Особен интерес, усещане буди излизането ми на сцената с красиви мъжки костюми. В "Милосърдието на Тит" във Венеция съм с елегантна бяла риза и черен панталон. Предизвикателството е колкото вокално, толкова и артистично. Изградени, защитени през годините по различен начин, мъжките ми роли са еднакво обичани наред с женските като Розина и Далила например, а и всички останали.
- Почти веднага след студентската аудитория отлетяхте на Запад и започнахте с щедростта на таланта си да дарявате брилянтно изваяни героини и герои. Ролята на майка ли ви е най-свята, има ли нещо да ви липсва от родината?
- Синът ми Ив (носи името на баща ми Иван) е роден на 18.Х.1998 г. Съвсем от мъничък у дома му говоря единствено на български. Приела съм за свят дълг Ив да говори майчиния ми език. Старая се почти при всяко мое завръщане в България той да е с мен. От ранно детство обикна да му чета хубавите ни народни приказки. Оставям сам да избере пътя си. Не ми се иска да става музикант, споделяла съм и по друг повод - заради Ив бих могла да напусна сцената. По-важното е да бъде честен, добър човек, да уважава хората... Казвате, че славата не ме е направила суетна, останала съм естествена, земна жена и майка. Защо трябва да сме суетни? Ние, певците, артистите, се радваме на вниманието, обичта на публиката и защо трябва да сме суетни извън театъра? Сцената, музиката са мой храм, носят ми много красота, затова там влизам с чисто сърце. От своя страна винаги и навсякъде, където гастролирам, се опитвам да раздавам себе си чрез пресъздадените образи и музиката на гениалните композитори. Да носиш с гласа си красота, мечти на хората, особено в трудни времена, повярвайте, е щастие. И в този смисъл житейската суета ще ми дойде в повече. Където и да пея, аз съм българката Веселина Кацарова. Мисля, че никой не свиква напълно с чуждата страна. Колкото и да се нагаждаш към обстоятелствата, другата душевност, тъгата по роден дом остава. Нищо не може да ми замени аромата на разцъфналите липи в родната Стара Загора. Трудно с думи се обяснява обземащото чувство да стъпвам отново по родна земя, да се изправя пред нашата публика, да говоря свободно благозвучния български език. Тук срещам роднини, близки, приятели. Все незабравими, щастливи мигове от живота ми, с нищо друго не са сравними. Когато поех към Европа, бях твърде млада. На 25 г. дебютирах във Виенската Щатсопера. Нямах самочувствие, притесняваха ме някакви комплекси. Наложих си години на изключителна упорита работа (такава е и сега), да се явявам от конкурс на конкурс, за да докажа, че аз, българката, съм певица, с която си заслужава да се твори. Западняците трудно навремето приемаха, че имаме култура на пеене. Ако има нещо, върху което най-дълго и упорито работих, то е, че и ние, българите, можем и трябва да пеем Моцарт. Най-първо подготвих Моцартови рецитали. Постепенно наложих доброто си име и да не бъда критикувана. А като горда българка вече си позволявам да представям пред европейската публика и българска музика.
- Включвали сте в концертите си освен арии и български песенни цикли, например на Красимир Кюркчийски. Дори имате албум "Българска душа" ("Bulgarian Soul") с негови обработки на народни песни. Цената да сте фаворитка не само в операта на Доницети "Фаворитката" каква е?
- Много висока. Успехите си дължа на моята родна България. Получих образование, с което се гордея, в Стара Загора и в София. Абсолютната основа за оперния театър ми даде проф. Реса Колева. Нека не прозвучи като клише, но наистина изискват се изключителна интуиция, много, много работа, за да успееш на оперната сцена, в концертната зала да предадеш с гласа си състоянието на героинята (героя). И зрителите, без дори да знаят езика, да разбират какво се случва. Намирам, че днес много малко се говори за цвят на гласа. Да вземаш най-доброто, най-хубавото от другите, също е талант. Както в оперното, така и във всички останали изкуства, няма таван, успокоение от достигнатия връх. Конкуренцията е жестока и се изисква непрестанно да се развиваш, усъвършенстваш, да тръгваш отново и отново към върховете. Не без значение е и шансът да попаднеш в самото начало на добри, всеотдайни преподаватели, да си заобиколен от добри хора, среда. Започнеш ли да се изживяваш като примадона, спреш ли пътя на развитие, бързо ще слезеш от сцената, ще те забравят. Да изреждам ли имена на наши и чужди певци, с които преди двадесетина години дебютирах на Запад, а днес никой не ги споменава? Дали ще пея в родния град, в София или в Италия, Лондон, Чикаго, Ню Йорк, Цюрих, Виена, Мюнхен, Берлин, Барселона, Париж, Сан Франциско и т.н., отговорността, подготовката, усещането са едни и същи. Публиката навред обича, разбира хубавата музика, изпълнение. Не на последно място по значимост е и излъчването на певеца-артист. За мен виенските оперомани са сред най-благодарните, умеят да ценят, боготворят любимците си и когато не са в първа младост. Уверила съм се, че българската публика е много компетентна. Има ли възможност по-често да сравнява нашите с гостуващи гласове, ще е много по-добре информирана. Мое лично артистично щастие остават срещите в театъра със световноизвестни диригенти, режисьори, певци, сред които на особен пиедестал поставям Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. За пореден път искам да изразя благодарността си към г-жа Синтова. Когато започвах своята международна кариера, тя единствена от българските оперни певци ми изпрати изключително сърдечно писмо с мъдри напътствия. Последва и второ мило послание - думи искрени, от сърце. Как да не се учиш от такива големи, незабравими личности - големи не само с изкуството си, но и с морала, богатата си душевност, щедро сърце. Ще повярвате ли, че първото писмо на г-жа Синтова, поставено в рамка, пазя като свято откровение. Големи, земни хора като нея, Гяуров, с всички, с които две десетилетия музикалните сцени ме срещат. Има, има с какво българите да се гордеем. Разбира се, с прочутите ни гласове от златната певческа школа, всепризната на Изток и на Запад, с виртуозите инструменталисти, превзели елитни европейски и американски оркестри. Къде ли не възторг предизвикват и балетистите ни. Да не забравяме вълшебството на омайните ни народни песни и танци, певците от моето, а и от следващото поколение. Професионалното ми израстване подсказа колко малка частица съм в необятния оперен свят. Тези ми думи не са кокетство, не съм суетна. Харесвам естествените хора. Иска ми се всички ние да сме по-добри.

Повод да припомня за "звездата на пресата", омайващата чаровница на сцената Веселина Кацарова е предстоящата й среща с обожаващата я родна публика на 25 юни в зала 1 на НДК. Концертът й в съпровод на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков е заключителен акорд на ХVI международен Салон на изкуствата. Очакват ни незабравими мигове с нейни изпълнения на оперни арии и три песни - "Петруно", "Гроздана", "Катерино моме", от посветения на 30-годишнината на Двореца цикъл на композитора проф. Георги Костов "Пет народни песни за моми хубавици".
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ