Европа засилва бюджетната дисциплина
Ще налагат по-твърди санкции още преди дефицитите да надхвърлят 3% от БВП
/ брой: 129
Министрите на финансите от ЕС се споразумяха за по-твърди санкции срещу нарушителите на лимита на бюджетните дефицити. Целта на мерките е да укрепят Пакта за стабилност, предада агенция "Франс прес". Споразумението предвижда възможността да бъдат наложени санкции преди още бюджетните дефицити на задлъжнелите страни да са надхвърлили сегашната граница от три процента от брутния вътрешен продукт. Това заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Санкциите, които още не са определени, може да бъдат наложени, ако една страна не държи сметка за предупрежденията от страна на нейните партньори за публичните й сметки или когато глобалното равнище на дълга й нараства прекалено бързо.
Това е нова идея, обмисляна от ЕС - да се следят не само годишните дефицити, а акцентът в бъдеще да се поставя върху следенето на общия дълг, който не бива да надхвърля 60 процента от БВП. Идеята е да има възможност за по-бързо започване на процедури срещу държавите, чийто дълг не намалява достатъчно бързо, посочва АФП.
Официално оповестено беше и влизането в действие на механизма за подпомагане на силно задлъжнелите страни, чиито гаранции възлизат на 750 милиарда евро.
Освен това финансовите министри от 27-те страни-членки на ЕС одобриха приемането на Естония в еврозоната от 1 януари 2011 г., предаде АФП, позовавайки се на дипломатически източници.
Естония ще бъде седемнайсетата страна, приела единната европейска валута, след като по време на срещата си в Люксембург министрите одобриха препоръката на Европейската комисия, която смята, че властите в Талин са изпълнили всички критерии за членството. Окончателното решение за въвеждането на еврото Съветът на министрите ще вземе през юли. Преди това трябва да вземе становище и Европейският парламент. Държавните и правителствените ръководители от ЕС пък ще обсъдят темата на срещата на високо равнище следващата седмица.
През миналия месец председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви, че желанието на Естония да се присъедини към клуба на еврото е знак и за привлекателността на еврозоната.
Според последните оценки на ЕС тази година публичният дефицит на Естония ще бъде 2,4% от БВП, а дългът й ще бъде 9,6% от БВП - показатели, за които по-голямата част от Европа може само да мечтае.