ДВОЙНИЦИТЕ НА УНТЕР ПРИШИБЕЕВ
САЩ се превръщат в страна на ограничените възможности, права и свободи заради перманентните войни, които водят, и заради липсата на възприемчивост към историята
/ брой: 145
Унтер Пришибеев - героят на Чехов от едноименния му разказ, е нарицателен образ на човек, който се самоовластява и налага "закона" с грубост и сила. Най-характерното за този литературен образ е непоклатимата му убеденост, че е негово право и дори дълг да въвежда ред и защитава държавността, без някой да е искал това от него и въпреки присъдата, наложена от съда тъкмо за това му държане. Днес унтер Пришибеев има своето подобие, което определя и оценява нормите на поведение в държавите от целия съвременен свят. Подобно на Чеховия герой в наши дни Държавният департамент на САЩ раздава правосъдие с редовните си подробни годишни доклади и оценки за спазването на човешките права и свободи в другите държави. В тези доклади дори се определя какви закони и нормативни актове трябва да приеме съответната страна, критикувана от американската дипломация.
В отговор в последно време Русия и Китай публикуват контрадоклади за състоянието на човешките права в САЩ. В тях има много примери, които правят актуална поговорката за крадеца, който викал: "Дръжте крадеца!", за подслушването и следенето на предполагаеми престъпници, за расовата и религиозната дискриминация, за тайните затвори на САЩ в Европа, както и за намесата във вътрешните работи на независими държави и преследване на стратегически интереси чрез удобната формула за човешки права.
Днес гражданите на Съединените щати живеят в общество, в което все по-видимо се орязват техните права и свободи, политиката се върти около парите, а националното богатство в крайна сметка е в ръцете на шепа хора. "От 11 септември 2001 г. когато ислямски терористи разрушиха двете кули на Световния търговски център, при което загинаха близо 3 хиляди души, в САЩ системно се ограничават гражданските свободи, за да се гарантира държавната сигурност" - пише във "Вашингтон пост" Джонатан Търли - професор по гражданско право. Последният пример в това отношение, потвърждаващ думите му, е законът, подписан от Обама в края на миналата година (National Defense Authorization Act), въз основа на който всеки гражданин на САЩ може да бъде задържан в безсрочен арест. Американският президент е овластен също ако прецени, да заповяда да убият всеки заподозрян, че е терорист или подпомага терористите, независимо от това в коя страна се намира. Миналият септември например по заповед на Обама в Йемен бе убит роденият в САЩ радикален ислямист и смятан за лидер на "Ал Кайда" на Арабския полуостров Ануар ал Аулаки. По нареждане свише, без съд, бе ликвидиран и Кадафи.
В състояние на перманентна война
В годините на студената война и непосредствено след нея, след като се срути Берлинската стена, гражданите на Съединените щати имаха основания да претендират, че живеят в страна с безспорни завоевания в областта на човешките права и свободи. Днес този факт принадлежи към историята. А примери, доказващи това, има в изобилие. За първи път миналата седмица в доклад на Белия дом до Конгреса официално се признава, че американски командоси осъществят операции в Йемен и Сомалия не само за проследяване, но и за унищожаване на бойци на "Ал Кайда". Новите пълномощия, свързани с националната сигурност, които си самовъзлага американското ръководство, позволяват САЩ да бъдат причислявани към авторитарните държави, смята Джонатан Търли. Такива държави също имат действащи конституции, предназначени да гарантират на своите граждани права и свободи. Но техните правителства имат широки пълномощия да пренебрегват тези права, а самите граждани нямат реални възможности да ги отстояват. В това именно се заключава проблема с противоречащите на основните демократични принципи нови антитерористични закони.
Следващото посегателство върху гражданските права и свободи е преценката лично на президента дали даден гражданин ще бъде предаден на федерален съд или на военен трибунал - практика отдавна отречена не само в развитите страни. Президентът може също да заповяда следене на заподозрян и има правото да заставя фирми, предприятия и организации да предоставят информация за работещите в тях. Предшественикът на Обама, Джордж Буш, придоби тези широки пълномощия с Акта за патриотизма, приет през 2001 г., а Обама още повече разшири кръга на тези пълномощия - той вече може да използва извънреден режим за обиски. В САЩ властите използват GPS за следене на определени граждани без решение на съда за това. Защитници на новите пълномощия на Белия дом твърдят, че те са просто "отговор на живота, който живеем". Сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм без никакво неудобство в едно интервю казва: "Свободата на словото е отлична идея, но ние се намираме в състояние на война". Други пък смятат, че в крайна сметка всичко се свежда до това как се използват тези пълномощия. Сенаторът Карл Левин е също откровен. "Ако президентът - казва той, може да ви лиши от свобода или от живот в рамките на своите пълномощия, вашите права са нищо повече от пожелание, зависещо от волята на изпълнителната власт".
От 2009 г. агентите и сътрудниците на ЦРУ, заподозрени в престъпление, имат имунитет, с което се пренебрегват не само задълженията им по международните договори, но и Нюрнбергските принципи на международното право. Друга американска "особеност" в сферата на човешките права е личната сигурност. От началото на века, както пише Боб Хърбърт в "Ню йорк таймс", в страната са убити от американци над 150 000 американци. Този безкрайно разрастващ се парад на смъртта, който няма пощада дори към жени и деца, трябва да накара коленете ни да омекнат, казва Хърбърт и подчертава: "Обикновените граждани, които искат по-разумно и цивилизовано общество, ще трябва да настояват техните избраници да предприемат смислени стъпки за ограничаване на насилието".
Има и още един важен показател за човешките права в страната, в която възможностите на индивида бяха неограничени. Така например населението на САЩ е по-малко от 5 процента от световното. В тях обаче зад решетките живеят една четвърт от затворниците по света - 2.4 милиона. Според писателката Барбара Еренрайх американците са загубили вяра в държавните институции поради политическата корупция. Обърнете внимание, казва тя, на факта, че Обама успя да събере един милиард долара за предизборната си кампания. Без съмнение значителна част от тази гигантска сума идва от Уолстрийт.
Атеистите - хора от втора ръка
Мина много време, откакто афроамериканците се сдобиха с права, и дори хомосексуалистите получиха признание, но все още има хора, които в САЩ са дискиминирани - това са атеистите. Както пишат Грегори Пол и Фил Цукерман във "Вашингтон пост", онези, които не вярват в Бога, са смятани за неморални. Те например не могат да станат бойскаути. Войникът атеист се смята за потенциално непълноценен, ако при психологическите тестове не събере достатъчно висок бал в раздела "духовност". С други думи безверниците са малцинство, на чиито членове често се отказва правото да заемат определена държавна длъжност, независимо от конституционната забрана за религиозно тестване. Антиатеистичната дискриминация, поощрявана от християнските фундаменталисти, води до насажданото отношение към невярващите като към хора от втора ръка.
Оправдана ли е тази рефлекторна неприязън към атеистите, питат авторите и отговарят по следния начин: "Всички сериозни изследвания в областта на обществените науки показват, че атеистите са твърде далеч от съмнителния образ, какъвто им се приписва. По основни въпроси на морала и порядъчността, като например смъртното наказание, насилие над деца, расизъм, сексизъм, хомофобия, антисемитизъм, замърсяване на околната среда или правата на човека - нерелигиозните, като правило са по етични от своите религиозни съграждани и особено от онези, които се смятат за дълбоко религиозни.
Показателна е и статистиката за убийствата - в светски страни като Швеция и Япония например те са пропорционално по-малко, отколкото в християнска Америка. Интересен е и още един факт - в американските щати Луизиана и Мисисипи например, където църквите имат най-висока посещаемост, убийствата са повече на брой, отколкото в най-малко религиозните щати Върмонт и Орегон. Както и другите групи и малцинства, броят на атеистите през последните години преживява бурен растеж. Независимо от фанатизма невярващите американци за последните 50 години са се увеличили три пъти съпоставимо с броя на населението. Последните социологически проучвания показват, че около 60 милиона американци - 20 процента от населението са невярващи. В крайна сметка тези факти показват нещо много важно - че нито една от развитите демокрации не страда от толкова много социални беди, както Съединените щати, бившият "Рай на свободата", който днес се държи като самозабравилия се и нагъл Чехов герой.